Българите в чужбина са най-големият инвеститор, трябва да избират кой да управлява

Гроздан Караджов е депутат в 43-ото Народно събрание от гражданската квота на Реформаторския блок. Бивш председател на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. Economic.bg го потърси за мнение по актуалните промени в Изборния кодекс, които породиха редица дебати и сериозно обществено недоволство. 

Г-н Караджов, какво е мнението Ви за гласуваните промени в Изборния кодекс? Чии интереси всъщност обслужват те?

По-лесно ми е да определя чии интереси те НЕ обслужват. На първо място не са в полза на интересите на гражданите – както на тези, които живеят в България, така и на тези, които са зад граница. Промените посягат на основни техни права, уж гарантирани в Конституцията, като се започне от правото им да бъдат информирани до правото им да избират. Някои смятат, че като заличат от избирателните списъци всички неудобни за тях гласоподаватели, ще си осигурят доживотно пребиваване в парламента.

Промените не са в интерес  и на всички нови или малки местни партии, които имат амбиции да се утвърдят на национално ниво. За всеки случай пред тях се поставят бариери да не могат да припарят там, където вече са се настанили партиите на статуквото.

Колкото и странно да звучи, тези промени не са в интерес  и на партиите, които в момента силово ги налагат. Историята е доказала, че всеки, който се е опитал да прегази волята на гражданите за промяна, е падал от власт. ГЕРБ загуби властта след скандалните промени в изборното законодателство, дирижирани от Искра Фидосова. БСП и ДПС – след упражненията на Мая Манолова. Така че каквито и сметки да си правят сега, те със сигурност ще излязат криви.

Промените не са в интерес на държавността и политическата стабилност. Те не само са в пълно противоречие с интересите и очакванията на обществото, но и в разрез с куп закони и Конституцията. И което е още по-лошо – те се налагат с ясното съзнание, че голяма част от тях ще бъдат отменени от Конституционния съд. Правят се само заради тяснопартийни ПР интереси! Всичко това руши доверието в политиците, в демокрацията като цяло. Последиците от това никога не са добри.

Справедливи ли са промените спрямо нашите сънародници в чужбина?

Несправедливи е деликатно определение за наглото лишаване от правото на глас на на нашите сънародници, които по различни причини са избрали да живеят зад граница. По време на предизборната кампания политиците твърдят, че всеки глас е важен, а сега с един замах елиминираха над 2 млн. български граждани. Аз още не мога да повярвам, че тези идеи минаха през парламента. Още повече, че аргументите бяха, меко казано, смешни и абсурдни. За да лишим ДПС или ДОСТ от гласовете от Турция, т.е. за да си разчистим чисто партийни сметки, нарушаваме правата на българите в Америка, Европа, Австралия, Азия и т.н. Било скъпо да се отварят толкова много изборни секции. Ами демокрацията е скъпо удоволствие. Не съм чул някоя демократична държава, от онези, към които непрекъснато се стремим, да пести от избори. Напротив – полагат се усилия да се улесни максимално тяхното гласуване – чрез електронен вот, чрез гласуване по пощата, чрез изборни секции… Ние правим точно обратното.

Българите в чужбина са напуснали страната, защото искат да живеят нормално, в държави, където се ценят честният труд и личните качества. С тези промени ясно им показваме, че са били прави да се „спасят” навреме, защото тук нещата не само, че няма да се подобрят, но и непрекъснато се влошават. А после все се вайкаме, че младите и талантливите бягали и не искали да се върнат. Ами няма да искат, как ще искат.

Българите в чужбина са най-големият инвеститор в страната. Дори във времената на криза, когато чуждите инвестиции се броят на пръсти, те продължават да изпращат огромни суми, с които помагат на роднините си тук. Приемаме инвестициите им, когато непрекъснато „гласуват” с чековете и паричните си преводи, а не им искаме гласа, за да си кажат мнението по най-важния въпрос – кой да управлява страната.

Подкрепяте ли задължителното гласуване? Как би повлияло на вота то?

Задължителното гласуване е лошо решение на един иначе много сериозен проблем  – оттеглянето на гражданите от политиката изобщо и от изборите в частност. Сигурен съм, че причините за това толкова много граждани да не гласуват на изборите не могат да бъдат „поправени” с вменяването на задължение за гласуване. Това може единствено и само да повиши омерзението от политиката – дори тези граждани да се съгласят да гласуват, ще го правят с отвращение.

Въвеждането на задължителното гласуване няма да направи изборния процес по-прозрачен, по-разбираем и най-важното – по-честен. Повечето граждани не гласуват, защото не вярват в честността на изборите. Но със сигурност биха гласували, ако са уверени, че изборите се провеждат по правилата, и че с гласа си могат да променят нещо. Всичко това изисква други промени в изборното законодателство, които не са сред предложените – например да се дадат повече възможности на избирателите да влияят върху персоналния състав на партийните листи – да се засили преференцията. Мнозинството от депутатите обаче не само не желаят да направят това, но и много им се иска да се ограничи правото на гражданите да пренареждат листите, което очевидно се ползва с голяма популярност в обществото и обърква доста партийни сметки.

Заговори се за отмяна на забраната за секции в чужбина. Това бе и основна тема на срещата на премиера в парламента. Ще се откажат ли управляващите от спорните промени?

Както стана ясно от стенограмата от тази среща, няма да се откажат. Нито протестите на българите в чужбина, нито протестите тук, нито намерението на президента да наложи вето върху тези ограничения, ги разколебава. Единственото, което им „се откъсва от сърцето”, е да „разрешат” в една страна да има 50 избирателни секции. Което е нищо, когато говорим за страни с огромни територии като САЩ или Канада, например.

Самото ниво на дискусията по въпроса е обидно – един от присъстващите се чуди какъв е проблемът един българин да вземе самолета и да отиде да гласува, ако толкова много настоява гласът му да се брои! Други държат пламенни речи срещу турската държава, намесват националната сигурност, уволняват и екстрадират посланици, громят президент, министри, медии, всеки, който е дръзнал да изрази несъгласие с това очевадно нарушение на Конституцията. Трети се вълнуват единствено какво ще напишат медиите и кой ще е лошият в страшния филм. Интересното е, че точно в този контекст премиерът задава ключовия въпрос: Защо, по дяволите, се занимаваме с Изборния кодекс точно сега и то така прибързано? Наистина – защо?

В тази ситуация никакви смислени аргументи не могат да бъдат чути, камо ли да надделеят. Но в едно съм сигурен – всичко това ще се върне като бумеранг към онези, които сега плетат изборни мрежи за гласоподаватели.

Създава се усещането, че покрай всички скандали отново се неглижира електронното гласуване. Какво е вашето мнение?

Още по-зле! Полагат се огромни усилия то да бъде дискредитирано веднъж завинаги. Първоначалната идея на управляващите да бъде въведено още за президентския вот през октомври щеше да има точно такъв ефект. При пълната яснота, че няма никаква готовност за това – нито техническа, нито законодателна, нито организационна, но ще го въведем, за да се види, че то „не работи”. Самият факт, че най-големите апологети за светкавичното му въвеждане са точно хората, които до вчера яростно се съпротивляваха срещу него и го заклеймяваха като заплаха за националната сигурност, е достатъчно доказателство за това. Все пак усилията на Реформаторския блок дадоха резултат накрая и НС взе решение да въведе електронното гласуване. Този акт ще остане единственото добро решение, малък светъл лъч в мрака на този объркан, противоречив и вреден законопроект.

Откъс от economic.bg