700 евро пенсия. За Германия е нищо, за България много. Оттам нататък решението къде да се прекарат старините е повече от лесно и вече цели семейства от Федералната република се втурват към благословена България, да не говорим за самотни бивши стюардеси или диджеи, чиито пенсии в Германия не могат да покрият и разходите за тока.

Каварна е новата Обетована земя, където има изгодни жилища под наем, дружелюбни съседи и пазари, на които можеш да купиш блуза за цената на кило домати. Паралелно учат български, защото езиковата бариера пречи, но добронамереността я има и от двете страни, и местните, и новодошлите са заинтересовани да намерят общ език.

Съвсем не всичко е като в Германия, заключава 70-годишната Хилдегард, бивша чистачка и таксиметров шофьор. Като изчислява обаче плюсовете и минусите, България печели. Повела е съпруга си към напълно неизвестната дестинация с ясното съзнание, че не искат да тежат на децата. А те, децата, и без това в Германия не са толкова тясно свързани с родителите и само приемат с облекчение новината за отдалечаването им.

61-годишната бивша стюардеса Мария пък е привлечена от рекламата „Малко пари, високо качество на живота“. Признава, че е дошла по чисто икономически причини – в България може да запази достойноството си, дори на старини.

По Черноморието на разположение са любезни агенции за предоставяне на недвижими имоти, има и оферти за луксозни старчески домове, които са в пъти по-евтини от тези в Германия – 400 евро срещу 4000. И изборът съвсем не е трудно да се направи – дали да си бедстващ в Германия с деца, които не се интересуват от теб, или да „превземеш“ една нова страна, която при това е напълно добронамерена.

От излъчения по Втора германска телевизия ZDF филм под заглавието „Пенсионерско щастие на Златните пясъци“ стана ясно, че по официални данни регистрираните в България германски пенсионери са около 500, но неофициално са много повече. Те са готови да научат български, готови са да научат и българите на немски, ако има интерес. Гледат на всичко откъм най-добрата му страна, при положение че родната им държава на практика ги отхвърля. Деца и роднини им липсват, но от друга страна, те не биха си мръднали и пръста за тях, защото това не е в традицииите на обществото. И тогава им остава да търсят собствено решение – с новозавързани контакти с кметица и съседка, с познанства с продавача на пазара и с таксиметровия шофьор.

Тези хора са се уредили, ще си кажат по този повод и германци, и българи, но правотата им при всички случаи ще е под въпрос – става дума за хора, които са работили цял живот и са внасяли за пенсия, но за тях като пенсионери бъдеще в Германия няма. Така стигат до държава, която не е тяхната, но става тяхна, за да запазят самочувствието си.

Източник: clubz

Facebook коментар