Английският писател Чарлз Дикенс е живял в продължение на две години в Бургас (1853-1855). Той е и първият западен журналист, писал за морския град. Дикенс е автор на пътепис със заглавие „Сведения за Бургас по Чарлз Дикенс“.


За тази част от живота на писателя се знае много малко. За нея пише единствено Стоян Райчевски в книгата си „Старият Бургас“. В Англия също има малко източници за битието и преживяванията на писателя в Бургас.

Роден е на 7 февруари 1812 година в Портсмут. Принуден е още на 12 години да започне работа в местна фабрика срещу заплащане от 6 шилинга на седмица. Тези първи тежки години дават голямо отражение върху творчеството му. Той сменя няколко професии. Едва 16-годишен става и репортер на свободна практика. Паралелно с това започва да учи и за юрист.

Дикенс се развива бързо като журналист и скоро започва да отразява политически събития. На 21-годишна възраст публикува първия си разказ – „Обед на Поплар Уок“. Печели бърза популярност в Англия и расте с висока скорост и в кариерата си като журналист.

През 1838 г. издава романа „Приключенията на Оливър Туист“, който го прави истинска знаменитост. Писателят създава нов стил, който се харесва и на широките маси, и на аристокрацията. Описва ужасяващите условия, при които живеят бедните слоеве в Англия, и става популярен в цял свят.

Издава серия от нови романи, разкази, пише и пиеси. Обикаля света, посещава и САЩ за около месец. Създава си реална представа за обществено-социалните порядки по това време и ги описва в своите творби.

Развива невероятна дарителска и благотворителна дейност. Благодарение на него се намират пари за болници, приюти, училища, строят се цели квартали за бедни.

Неговите книги, разкази, репортажи се издават в големи тиражи и издателите му плащат космически за времето хонорари, за да работят с него, което позволява на Дикенс да обиколи цяла Европа. В периода 1850-1852 г. той посещава Италия, Швейцария, Испания и Франция.

Като политически коментатор се интересува живо и от балканския проблем.

След избухването на Кримската воина той сам пожелава да пътува за балканските провинции на империята, за да проучи живота там. Именно през този период Дикенс посещава и Бургас. По това време сегашният голям областен център е селище с около 3-4 хиляди души население, част от Анхиалската кааза и Силистренския санджак.

Вече е започнала трансформацията на градчето като важен търговски център. В писанията Дикенс описва Бургас, който тогава се споменава и под името Пиргос, като място, където се продават риба, жито и кожи. Среща са си давали много търговци от цялата страна, а и от Цариград и Бурса.

Любопитен факт е, че по това време в Бургас са живеели основно турци, евреи, арменци и гърци. Българското население било много малко и съсредоточено на територията на сегашното рибарско селище Ченгене скеле.

В пътеписа си Дикенс описва българите като обезправено население, което служи основно за прислуга на османските господари и еврейските търговци. Основният поминък за местните бил риболовът. Българите обаче не са имали право директно да търгуват с тази стока, а са били принудени да продават рибата на еврейски прекупвачи на ниски цени. Много малко нашенци имали разрешение да правят бизнес, като това е ставало само с височайше разрешение от пълномощници на султана.

През тези години правилата били затегнати заради бушуващата Кримска война, която Русия е водела с империята и нейните съюзници. Правилата за българите били много строги, за да не се бунтува раята и да няма възможност за забогатяване.

Интересен факт е, че Дикенс обикаля и Странджа. Той пренощувал в къща в сегашното село Факия, където за първи път хапнал от т. нар. странджански дядо. Деликатесът се е харесал много на писателя, който описал и неговия изумителен вкус.

Когато пренощувал в сегашното Малко Търново, Дикенс бил изненадан, че в селище, което тогава наброявало 2500 души, имало две килийни и едно девическо училище.

При гостуването си опитал специално приготвена домашна ракия, която му е била предложена със свежа салата и катък. Водачи в планината на английския класик били турски офицери, изпратени директно от султана да го придружават.

По онова време Османската империя и Англия били съюзници и Дикенс като военен кореспондент имал големи привилегии. Той обикалял целия регион, но основно бил установен в гостилница в Бургас, която се е намирала на място близо до сегашната жп гара. Обичал да се храни с нещо като прототип на сегашната шкембе чорба, която се продавала с големи питки хляб.

По време на обиколките си Дикенс разпитва и местното население, от което научава, че в планината има много хайдушки чети, които воюват срещу империята и че хиляди българи се бият доброволно на страната на Русия в Кримската война. От местните хора разбира, че в лицето на имперска Русия българите виждат надежда за бъдещо освобождение.

В периода 1853-1855 г. великият класик посещава много селища и пътува на юг до днешен Истанбул, а на север до земите на сегашна Молдова. Базата му обаче била в Бургас. Освен че създава пътепис за морското градче, той публикува и статии в английската преса за положението в този затънтен край. Така Европа научава за първи път за Бургас именно от Дикенс.

След края на дългата командировка, той се завръща в Англия и в серия от статии прозорливо прави прогнози, че скоро на Балканите ще има мощни освободителни движения.

След като се завръща в Англия, той продължава своята работа като писател, журналист и драматург. Преживяното в България обаче оставя реален отпечатък върху творчеството му, като неговата външнополитическа
активност става все по-голяма. Източник: “Флагман”

Facebook коментар
loading...

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР