Мисия “ЗАЛИЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА”: Тютюневите складове в Пловдив

На 20-ти Август пожар опустоши един от най-значимите културни паметници на град Пловдив, а именно старите тютюневи складове в центъра на града, които са на повече от век. На същото място през 1962 г. е снимат филмът “Тютюн” по романа на Димитър Димов. Преди само няколко месеца имаше опит за събаряне на една от сградите, който обаче беше неуспешен, заради серия от недоволство сред общественото мнение и протести. В последствие строежа бе забранен от държавата.

Същата тази държава, която е продала държавният паметник на културата на частни лица още през далечната 2009-та година. Тази културна забележителност минава през ръцете на няколко различни собственици, първият от които я купува за 4,7 млн/лв с идеята да бъде превърната в елитен жилищен комплекс.

Размерът на последната сделка с италианския почетен консул на Пловдив и трети лица възлиза на 2 млн/лв. Същите тези собственици, твърдят че нямали намерение да събарят и застрояват складовете. Едва ли някой би направил инвестиция в такъв размер, само и само за да се похвали с правото, че притежава „български паметник на културата“.

Смята се, че запалване е единственият начин, забраната за строеж да бъде „свалена“. Тук можем да адаптираме известната фраза на Сталин по следния начин – „Има складове – има проблем, няма складове – няма проблем“.

Полицията заема твърдата позиция, че палежа е умишлен. В някои медии плъзна нелепата информация, че виновникът е клошар. За съжаление тази  теория няма как да бъде вярна, след като цели 4 от общо 5 склада са били подпалени. Последният е бил спасен от пожарникарите. Същият късмет нямат останалите четири, които могат да рухнат във всеки момент.

На въпроса „Бихте ли възстановили складовете?“, един от собствениците сподели, че това би му струвало около 0,5 млн/лв, което за тях е равно на „загуба“

Припомняме Ви също така, че мястото се намира в центъра на Пловдив и в непосредствена близост до ЖП гарата – силно обещаващо и повече от подходящо за хотел например.

Основният въпрос е може би „Защо държавата си позволява да разпродава българските паметници на културата на частни лица (които едва ли имат някакво намерение да ги поддържат)?“

Ние сме българи и трябва да пазим нашите културни паметници на културата, които са неизменна част от българската история. За съжаление проблемът засяга повече от една културна забележителност и „докато ние спасяваме едно дърво, то зад гърба ни се изсичат цели гори“.