Дотичвам до куриерския офис с тревогата, че ще го заваря затворен – работи до 13:00 в събота, а аз съм там в 13:05.

Нищо подобно – опашката е поне 7-8 души. Отдъхвам си с облекчение.

Изведнъж човекът зад гишето избухва – хока този пред мен на опашката: „Не стига, че свърши работното време, ами и цели 3 пратки си донесъл! Изобщо не трябва да ти приемам поръчката, цялата събота ще ми иде, но аз съм си за бой…“

Изчаках малко и реших да вметна към „провинилия се“ човечец: „Това, ако беше в Германия, нямаше как да стане – щяха да Ви хлопнат кепенците под носа и да се оправяте“. Казах му го кротко, с усмивка. И допълних: „Доволна съм, че съм в България“.

За моя изненада ядосаният човек зад гишето додаде вече спокойно: „Не мога да си почина като хората, но и аз съм доволен, че живея в България“.

Оставих така нещата – без повече обяснения, за да не разваля разкошната атмосфера. 

Написа: Сърнела Воденичарова

Facebook коментар