Учени като проф. Иван Шишманов налагат най-големите абсурди в историята на българите

По настояване на читатели в няколко поредни броя на в. „Атака“ публикуваме откъси от книгата на Волен Сидeров „Основи на българизма“ – едно интелектуално предизвикателство към всички псевдоучени историци, които пренаписват и съчиняват историята по свое усмотрение и, лъжейки за нашия произход, промиват мозъците ни още от деца, защото и ден днешен присъстват в българските учебници.

 

За корифеи на лъжата като Шишманов историческите факти нямат значение. Такива хора защитават славянофилската теория на чужди интереси, като гледат само да наместят накриво фактите към фалшива теория.

 

В безумието и продажната си дейност фалшификаторите на историята ни като Васил Златарски и неговите поддръжници стигат до откровени абсурди. Като например твърдението на проф. Иван Шишманов за произхода на името „българин“, „България“. Според този „учен“, за когото ще срещнете суперлативи в енциклопедиите, името „българи“ идвало от името на река Волга, край която нашите предци си пасели конете. Простото историческо съпоставяне доказва, че по времето, в което част от огромната народност на старите българи са живеели наистина до тази река, тя се е наричала Итил, а не Волга. По-скоро реката е кръстена на нашите предци, отколкото обратното. Но за корифеи на лъжата като Шишманов историческите факти нямат значение. Тези обслужващи тогава славянофилската теория агенти на чужди интереси като него са гледали само едно – да наместят накриво фактите към фалшивата теория за ордата, дошла от Изток и вляла се в славянското море.
Защо е тази бясна амбиция да се изкривява българската история? Защото след Освобождението в Европа и Русия се появява стремеж България да бъде очертана в границите между Стара планина и Дунав. Така е изгодно на Русия, която се стреми към Проливите и не иска българите да имат държава до Бяло море, макар границите на Екзархията да са такива. На Западна Европа пък не й харесва да има силна българска държава, която да измести създадената вече послушна на Англия гръцка държава. Ето как България трябва да бъде разкъсана на пет парчета и тя е разкъсана по време на Берлинския договор от 1879 г.
Интересите на враговете – Русия и Англия, се обединяват на гърба на страдаща България. Благодарение на невероятния национален дух на новите български държавници и интелигенция само шест години след зловещия Берлински договор българите извоюват със свои сили обединението на Княжество България и Източна Румелия. Родината е обединена, но не изцяло. Извън пределите, под робство остават Македония, Тракия и Добруджа и Поморавието.

Васил Златарски е един от историците, които подменят истинската история на българите.

Но откъде идва фалшивата теория за българската народност между Дунава и Стара планина? Утвърждава я националният предател Васил Златарски, който се съгласява с нея под влияние на Русия и я налага в учебници и енциклопедии. Много хора ще подскочат от силните думи, които използвам за смятания за класик на историческата ни наука Васил Златарски. Но преценете сами – същият този Златарски знае добре, че според Никифор Грегорас българите преди шести век са владеели не само двете Мизии, но и Македония и останалата Илирия. Знае, но премълчава този факт и налага лъжата, че сме на Балканите от седми век натам.
Златарски знае също, че в хрониката на Манасий се казва, че по времето на император Анастасий (491-518) българите са владеели Долната охридска земя и цяла Македония, но го е премълчал. Златарски е знаел  и за картата на св. Йероним (4 в.), в която Мизия е наречена България, но го е премълчал. Златарски е знаел и това, че в хрониката на владиката Йоан от Никиу Мизия е наречена „провинция България“. Там се казва, че роденият в Залдаба (днес Шумен) Виталиан се надигнал през 516 г. срещу император Анастасий. Срещу него императорът изпратил по море към Варна военачалника Кирил. Сражението станало между Вварна и Шумен, след което Кирил се оттеглил към Варна, а Виталиан останал в провинция България. Всичко това е било известно на Златарски, но го е премълчал. Златарски е знаел, че според Йордан (6 в.) в Долна Мизия, Тракия и Македония „само българи живеят“.
Златарски е знаел и трудовете на Константин Порфирогенет, който описва, че при Константин Велики (306-337), че поради нападенията на българите направил от Тракия особена провинция за защита на Цариград. На друго място същият Порфирогенет, описвайки появяването на сърбите при император Хераклий (610-640), пише:“Когато България се намираше под римска власт, умря князът на сърбите, който беше избягал при императора.“
Всички тези неща Златарски ги е знаел, но вкарва в официалната ни история лъжливата, антибългарска теза за първоначалната поява на българи едва в края на 7 век, при това, описвайки ги като орда тюрки. Как да наречеш такъв мастит лъжлив историк освен „национален предател“. Той така е увредил идеята за произхода и историята ни, че са нужни огромен труд, усилия и време, за да възвърнем истината за българите.
През 20-те  и 30 -те години на 20 век Ганчо Ценов не само разобличава Златарски като лъжец, но и спечелва съдебно дело, защитавайки своята теза срещу тази на Златарски. Уви, в учебниците остава лъжата на Златарски. Ценов доказва, че българи са живели по земите на Балканския полуостров от Бяло море на юг до Моравия на изток, включително в цяла Македония и Южна и Северна Добруджа. При това са живели векове преди Христа и векове след това без прекъсване или „претопяване“. Че трако-илирийците, скитите, фригите, славяните, готите, мизите са едно и също – българи, населявали днешните земи на България още през елинистичната епоха и извършвали премествания отвъд и отсам Босфора като нещо обичайно по време на Троянската война и след нея. Цяла Мала Азия е била населена по време на описваните от Омир събития не от гърци, а от тракийски племена и от техните предшественици – пеласгите, тоест – днешните българи.
(Следва)

Как гърците откраднаха  древното минало

Гърците имат шанса да се освободят петдесет години преди нас. Половин век, който е достатъчен, за да произведат една фалшива древна история на стария цивилизован свят. В тази история те приписват древните тракийски митове и легенди на „древните гърци“. Само че историческите факти сочат, че до седми век преди Христа по земите на днешна Гърция няма никакви гърци. Там живеят разклоненията на тракийските народности, които, както казва Йоан Малала, векове след това се наричат българи. Тоест предците ни са създали цялото това богатство от митове, религиозни сюжети и легенди, които днес се учат като „древногръцки“. Докато българите са се борили за самостоятелност на българската църква, вдигали са въстания и са създавали тайни комитети, гърците под крилото на масонска Англия фалшифицират древната история. Издават се редакции на стари автори със заличени текстове в тях, доказващи тракийския произход на основните герои на Троянската война – Ахил, Язон, Орфей, Херакъл.
Божествата, които учим днес като „гръцки“, са тракийски (старобългарски) – Дионис (Бакх), Зевс – Замолксис, и т. н.
Имайки цели петдесет години да обработват световното обществено мнение, гръцките лобисти пробутали и най-голямата си фалшификация – гордостта на днешния гръцки туризъм – Акропола. Тази символична вече за южната ни съседка останка от древен храм е сглобена и монтирана върху основи на стара крепостна стена, строена от старите българи – траки. През 60-те години на XIX век са събаряни цели кули от крепостната постройка и върху основите им е монтирана колонадата, която днес служи за емблема на Гърция. Това се вижда от запазени фотографии от епохата. Но как досега нито един археолог не зададе въпроса как се е запазил Акрополът на този хълм през хилядолетията, като знаем, че днес намираме останките от такива постройки винаги под земята, под пластове пръст и натрупвания? Нито една постройка от епохата на Акропола не е намирана така – поставена като на пиедестал върху хълм, върху средновековни останки и странно запазена от безброй нападения, земетресения и всевъзможни катаклизми.
Впрочем самият Страбон, бащата на географията, казва директно, че „атиняните обичат чуждото“, тоест – обичат да крадат: „Атиняните обичат чуждото. Както в други отношения, тъй и в религията те са приели толкова много чужди свещенодействия, та са станали за присмех дори в комедията. Между другото, те са приели и тракийските, и фригийските свещенодействия…“ /20/.
Българската столица Плиска, която е била по площ и мащаби по-голяма от Константинопол – 26 кв. км (през VIII -IX век Константинопол е 17 кв.км.) няма нито една сграда, запазена както Акропола. Не само сградите, но и старите български ръкописи са унищожавани, и то по заповед на гръцки владици, които са знаели добре какво затриват – истинската история на Балканите, която всъщност е българската история.
Въпреки това истината излиза наяве и ни дава да разберем, че най-старото и цивилизовано население на Балканите са древните траки, които днес се наричат българи.

Християни сме още през 3-4 век

Изначалната вяра на траките (българите) в Бога Слово Иисус Христос и просветителската мисия на Никита Ремесиански и Орфейла (Улфила). „Тракийските хроники“, книга „Арих“.

Ценов доказва, че българите са били християнизирани още през 3-4 век и че евангелието на готския епископ Улфила е българско. Това евангелие днес се пази в шведския град Упсала и е на език, близък до кирилицата. Наричат този език „готски“, но понеже лъжливата официозна наука е решила, че готите са предци на германците, искат да намерят прилика с днешния германски език и езика на евангелието. Такава няма по простата причина, че евангелието е писано на езика на старите българи.
Че българите са старите и коренни жители на Балканите, свидетелстват хроники, известни на науката, но пренебрегвани кой знае защо. Ето какво казва например една хроника на антиохийския богослов и хронист Йоан Малала, живял през 6 век: „Сий Ахилес имал своя войска, която тогава се наричала мирмидони, днес българи и хуни…“. Хрониката на Малала е описание на света и обхваща историята на човечеството от библейски времена до епохата на самия Малала – 6 век сл. Хр. /19/.
Цитираният момент е от книга 5-а и описва Троянската война с нейния  основен герой Ахил, който водел своя войска от мирмидонци, днес – българи. Текстът на Малала е преведен в България по времето на Симеон (893-927 г.) и влиза като основно съчинение в сборник, известен днес като „Български хронограф“. Сборникът се е запазил чрез преписи в руски сборници от края на 15 век.  През 12 век българския хронограф е популяризиран от руския учен княз М. А. Оболенски. А архимандрит Леонид през 1899 г. го нарича „първия славянски хронограф в елинска редакция“, тоест първия български хронограф. А друг руски учен – А. А. Шахматов през 1900 г. го признава за „древнобългарска енциклопедия“.
След това сериозно научно признание обаче съчинението на Йоан Малала остава неизвестно за широката българска публика през целия 20 век. То не се споменава в учебници и енциклопедии десетилетия наред. Едва в днешни дни се появяват научни статии в отделни издания, които изследват текста на Малала и въобще говорят за него.
Щом българите са били мирмидонци по времето на Ахил – хиляда и триста години преди Христа, значи те са коренното и по-старо от гърците население на Балканите и днешната част на Гърция и Турция. Този исторически факт се подкрепя и от доста други сведения, включително и от откритията в Перперикон и Татул, направени от проф. Николай Овчаров. В тези древни тракийски, тоест български светилища и селища, е имало силно развита цивилизация, която не е гръцка, показват находките. Най-старата  монотеистична религия, проповядвана от Орфей, е създадена тук – в българските земи. По-стара от юдейската и мюсюлманската. Тук са се произвеждали златни и други произведения на изкуството, които говорят за свръхцивилизация, предхождаща гръцката.

 

Източник: vestnikataka

Facebook коментар