Героите на България

Според Тълковен речник  Бай се използва само в съчетание с мъжко собствено име – за свойско назоваване на по възрастен мъж или в обръщение към него вместо официалното господин:бате.

В българската история имаме трима български байовци известни със своя принос към смешното и абсурдното – бай Ганьо, бай Тошо и бай Х*й …

Това е кредото на бай Ганя :

“Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия, бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. И защо? – За вятъра. А днес видиш ли? Само по изборите не ти дават да шавнеш, а за друго – свобода! Викай, попържай, давай си зор, колкото щеш – никой нищо не ти казва. И защо ще бутат опозицията – тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им – не искат да знаят. И сега, когато толкова железници ще се правят, толкова дружества ще се калъпят, толкова пристанища ще се строят, ти тамам сега си му намерил времето да ме набедяваш, че съм бил уж опозиция. Недей прави тъй бе, братко. Дотам ли ти беше достлука? Завиждаш ли ми, или какво? Че санким ти по-малко ли кьораво си ударил от мене. Я си направи сметката, ти от колко места получаваш. А пък аз – какво ? Гледам си търговийката, и туйто. Па най-сетне нали знаеш, че тия работи със съгласие стават. Ако ми помогнеш да вляза и аз в някое предприятие по-тлъстичко, мигар мислиш, че няма да ти се отсрамя ? Зная си аз как му е реда. Па не стига другото, ами си взел, дяволе, че си извъртял писмото тъй, щото, като го чете челяк, ще помисли даже, че съм против Особата. Аз ли? За толкова ли верен човек ме имаш ти мене ? Нали си дадохме уж дума, че не му е времето. Разбирам да не беше властта в ръцете ни, да подсмърчахме отстрана – тогава хелбетя ще ти причерней и ще караш наред, с Особата барабар. Ама сега, когато сме допипали кокала с две ръце и когато тамам му е времето да се осигурим за стари години, да взема аз да кажа някоя права дума за Особата? Не е ахмак бай ти Ганьо, той знае кога му е времето да се вика “да живей”! Едно да живей – хоп едно предприятие. Па когато му дойде времето – знаем и башка тюрлия да викаме. Тъй върви света. Ако не друго, барем тая философия сме я проумяли до дъно, пущината.”

” Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работата, че този бил подлец, па оня бил крадец, па Бяла Слатина туй, па 17 ноемврий онуй, па султанско благоволение нам-що-си, па търговски договор нам-какво-си… Твоя работа ли е това? Криво-право, мълчи си. Преструвай се, че нищо не виждаш, и кога да е, хората ще те оценят, ще видят, че си кротко момче, че си челяк за работа, ами как! Па спечелиш ли веднаж доверието — накриви си калпака: няма да усетиш даже как ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести… Сега, да се изискваше за това някакъв труд или някакъв кой знай какъв ум — хайде де; а пък то нищо бре, чедо, нищичко не се изисква: стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти. Ама ще речеш: безобразия се вършат; нека се вършат, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш — все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй?… Е защо тогава да дразниш и да се смразяваш със силните хора? Аз се чудя как ти досега не си разбрал тази филисофия! Ти видял ли си досега някого да прокопса с опозиция, а? И как не ти омръзна бре, синко, що чудо си изхабил… и за какво! За вятър…”

“Защо да мамим младото поколение, нека си открием картите. Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме. Аз се радвам, че ти постигна вече тази истина. И заслужава ли този подъл народ да се трепим за него! Доде бяхме по-млади, иди-дойди; ами сега – станали сме по на четирийсет лазарника хора, трябва да помислим вече за себе си. Аман от сухоежбина! Хеле пък ти, завалия, хептен се измъчи из тия стамболски сокаци, из тия италиански… това не беше ли цял подвиг? Като видя, че се разбесня Стамболов, ти взе, че си обра крушите от България, заряза тия роби, нека си плуят в робството. Те са научени. ”

Бай Тошо :

Обичан и мразен, осмиван и възхваляван, споменаван със страх или с носталгия… Това е Тодор Живков, управлявал България цели 35 години (от 1954 до 1989 Ето и някои любими бисери от Бай Тошо, който е неизчерпаем източник на философски “мъдрости”.

“Времето е ваше, но всичко друго е наше!”

“До 9. ІХ. 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред!”

“Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мад*те се клатят, ама не падат!”

“Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!”

 “Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.”

 “Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…”

“Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!”

“Браво на атмосферното налягане!”

“Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.”

“Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.”

“Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат’риал за митингова демонстрация (демокрация)!”

“Това е политиката – да се слееш с народа.”

“Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…”

“Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.”

„Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!“ (при откриването на Завода за полупроводници в Ботевград)

„Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…“

Идва ред и на бай Бойко, наскоро наречен и бай Х*й 

„Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме.“ 

„Моите [кучета] са страхотни, но са точно като българите – трябва здраво да се държат. „

„Ние знаем как да се оправим с адвокатите, дето искат да ходят в Страсбург. Веднага им изкарваме нещата и те се отказват вече да ходят в Страсбург.“

„Воля има, пари няма.“

“Това да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш.”

“Вече съм се променил и изкривил. Преди ми беше най-любимо да отида на мач на “Левски” на “Герена”. По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност.” 

“Нямам коментар. Аз не съм го казвал официално и даже не си спомням, че съм го казвал. И да съм го казал, това си е мое право.”

“Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен.”

“Ако кмет, зам.-кмет някъде надигне главица или направи нещо, го омитам веднага, но не го връщам в партията. Навънка и това е.”

“…за Тодор Живков това, с което започваше и свършваше, беше държавата. Държавата, държавата, държавата… Само за това говореше. Беше му болно, като виждаше как всичко се разграбва и руши пред очите му. Как откраднаха банките, заводите, стопанствата, керемидите, тухлите на краварниците дори… Как изчезна напоителната система в селското стопанство, една от най-добрите в Европа. До тръба я откраднаха! Ако сега я имаше, земеделците щяха да са много по-добре.”

“Какво ще правят в София? Ще орат ли с тракторите или ще играят хоро и ръченица пак? В София кебапчета и пържоли няма. В София хората работят.” 

“Затова съм казал на министрите, че дори и “когато мислят на глас”, след това се правят ужасни политически заключения”.

“Хайде де бе?! Демокрацията е да ме питате и мене, нали? Защо не ме питате дали искам да говоря с вас? Идете се наредете там и ще дойда”.

“Когато аз отидох на Дунав мост 2 при Видин показах четири стърчащи колони – абсолютно провален проект. Тогава поканих румънския премиер, заедно с еврокомисарите от Румъния и България отидохме при Жозе Мануел Барозу и се молихме, както Никифор не се е молил при Ахелой, накрая Жозе Барозу удължи срока на проекта с една година”

“Страх ли те е, Лукарски? Пиле шарено ли съм, Москов? Кунева, искаш ли, да спра парите на учителите, след като ги давам предизборно?”.

Председателят на опозиционно-управляващата партия Демократи за силна България Радан Кънев наруга публично премиера Бойко Борисов. „Реформаторският блок няма лидер, който да му каже “А бе, бай Х**, ти с кого се държиш така, бе. Това да не ти е махалата, това да не са ти 90-те години”, каза Кънев докато обсъждаше с водещият на „Здравей, България“ Виктор Николаев мутринския подход на вожда на ГЕРБ-ерите.

Това са героите на България – Бай Ганьо, Бай Тошо и Бай Х*й ….

Източник: http://burgas-podlupa.com/