Мариус Куркински: Живеем в ежесекундно нарастващ хаос

Отдавна хората се наскърбиха, натъжиха и разбраха, че трябва да се справят сами, че спасението е в малки общества, в семейства, в приятелства, че целият свят е разпределен на парчета, казва Мариус Куркински. Снимка: Стефан Ненков, 3inSpirit

Не се стремя към перфектност, сигурен съм, че не мога я постигна, казва актьорът и режисьор Мариус Куркински в интервю пред Диляна Ценова за „24 часа“. Куркински, който днес, на 15 октомври, празнува 47-ия си рожден ден, обяснява в разговора, че ние, сегашните хора не можем да се сравняваме със светците и мъчениците, преживявали изключителни предизвикателства заради вярата.

„Ние не можем да бъдем подлагани на толкова тежки изпитания и Бог като че ли ни ги спестява – казва актьорът. – Просто борбата е ежедневна и ежесекундна, всяка стъпка към светлината води човека до възгордяване и веднага следват две стъпки назад. Смятам, че в тази посока трябват упоритост, търпение, молитва. Семейството е много важно, то трябва да помага, иначе просто душите на младите биват погубвани от цялата лъжа, която тече в информационния поток. Няма нищо вярно никъде, съжалявам, че го казвам, всичко е по някакъв начин манипулация, изместване от истината.“

По повод рождения си ден Куркински казва, че иска да живее колкото може повече, за да поправи извършените грешки, да има време да се научи на разкаяние, да помага – затова се моли да му бъде даден и още един живот. Както и за да работи.

Сега пред Мариус Куркински предстои да снима филм – с продуцента Иван Тонев и сценариста Емил Бонев са спечелили субсидия за адаптация на разказа на Николай Хайтов „Засукан свят“, който е бил част и от моноспектакъла „Сътресение“ на актьора. Продукцията ще се снима догодина, като тепърва започва подготвителната дейност.

„Играл съм моноспектакъла над 120 пъти и, говорейки го, се научих публиката на кое място как диша, на кое събитие как реагира, къде един смях е радостен, къде е завистлив. Изучих го отвътре, душата на разказа ми се откри чрез много труд и работа, чрез много представления. Когато записвах телевизионния вариант, слушах много пъти гласа си и буквално започнах да го виждам в картини. Във филма искам да направя обратното, да бъде с няколко изречения, както е в самия разказ, а всичко останало да е само действие. Това е много трудно упражнение.“

Идеята на Куркински е да създаде мълчалив филм като „Козият рог“ – това е голямата му мечта. Освен режисьор, той ще изпълнява и основната роля, но с много други актьори, с равнопоставени персонажи.

А на въпроса какъв е животът ни днес, тъй като не прилича нито на пиеса по Шекспир, нито по работа на Хайтов, Куркински отвръща:

„Шекспир и Хайтов са колкото далечни, толкова и близки. Титанични и огромни. Хайтов е за едната чиста душа и целия свят. А Шекспир има пиеси за абсолютно всички глобални въпроси. Те са полюсни, но за мен са еднакво големи. Съвременния жанр не мога да го определя, той е ежесекундно нарастващ хаос“.

Актьорът обяснява, че няма как да не се интересува от този хаос, не може да избяга от него и е длъжен да го познавя – затова и следи „всички глупости, които се случват“. Признава обаче, че не му се говори за политика, защото нещата отдавна са се изяснили.

„Отдавна хората се наскърбиха, натъжиха и разбраха, че трябва да се справят сами, че спасението е в малки общества, в семейства, в приятелства, че целият свят е разпределен на парчета. Че не може да отидеш някъде и след два часа някой да не дойде да ти иска обяснение защо си тук, няма такова място. Хората са наясно, че няма закрила в човешки план. Но в хаоса няма как да не участвам, защото вероятно и аз допринасям за него. В мен той също съществува.“

Източник: Площад Славейков

(Visited 1 times, 1 visits today)

Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *