Нашите баби – героините на Европа

0
303

Българските пенсионери получават най-ниските пенсии в ЕС. Как живеят с толкова малко пари? Мария Илчева oт Deutsche Well посети три български баби, които са направо за пример – намерили са начин да бъдат щастливи. Въпреки трудния живот

Петнайсетина дами в напреднала възраст са образували кръг. Хванали са се за ръце и енергично вдигат крака. Първо десния, после левия. С широка усмивка на лице в един глас пеят: „Не ни пука от никого! Не ни пука от нищо! Ние играем за здраве!“.

Часът е 9:30. Гимнастиката за пенсионерки в Културния дом на Асеновград е към края си. В продължение на 90 минути спортните баби се разтягат, клякат, правят дихателни упражнения и асани. „Гимнастиката се отразява добре и на тялото, и на духа ни. А и покрай нея не мислим за пари“, казва Мария Иванова, която води спортния курс.

Курсът по гимнастика се провежда всяка сутрин

Курсът по гимнастика се провежда всяка сутрин

„Човек веднъж живее“

Преди броени дни гъвкавата пенсионерка е навършила 80. За юбилея си е пестила месеци наред. „На рождения ми ден имаше всичко: и торта, и вино, и кюфтенца, и сармички“, разказва Мария. Почти половината ѝ пенсия отишла за празненството. „Какво да се прави! Човек веднъж живее“, казва възрастната жена.

220 лева* – толкова е пенсията на Мария, която в продължение на 35 години е работила като плетачка в текстилна фабрика. Заедно с полагащата ѝ се добавка, Мария взима общо 290 лева на месец. Според изчисления на КНСБ, „за да може да живее нормално в България“, човек трябва да разполага поне с 560 лева на месец. Повечето възрастни българи обаче могат само да си мечтаят за подобни доходи.

60 на сто от пенсионерите в България получават по-малко от 300 лева на месец – и също като Мария живеят под границата на бедността. А една четвърт от възрастните българи живеят дори с минималната пенсия, която възлиза на 160 лева – най-ниската в Европейския съюз. България е на опашката и по отношение на средния размер на пенсиите – 330 лева на месец. За сравнение: в съседна Румъния пенсионерите получават средно 198 евро на месец, в Полша – 469 евро, а в разтърсваната от кризи Гърция – 663 евро.

Как се живее с толкова малко пари, при това в страна, където някои хранителни продукти струват дори повече, отколкото в богата Германия? „Ние сме шампиони по лишения“, казва 80-годишната спортистка. След гимнастиката тя обикновено се прибира вкъщи и приготвя обяда си. „Готвя предимно боб, леща или нещо с картофи“, казва Мария и добавя: „И на мен ми се яде по-често риба, но не може. Внушавам си, че не ми е вкусно и така ми е по-лесно“. За нея и прясното мляко е лукс. В България един литър струва около 2 лева. „Чувала съм, че в Германия можеш да си купиш мляко за 50 цента. Вярно ли е?“, любопитства пенсионерката.

Медалите на Мария

Мария е на 80, но е в страхотна форма

Мария признава, че всъщност изобщо не обича да говори за пари. Затова и бързо сменя темата. „Нека да ви покажа моите награди“, казва тя и изважда от едно чекмедже куп медали и грамоти. „На 100 метра бягане на пясък съм непобедима“, разказва гордо възрастната жена, която два пъти се е борила с раково заболяване. „Спортът ми дава много. И щастие, и смисъл. Не мога да си представя от сутрин до вечер само да мрънкам като повечето пенсионери и да се оплаквам от лошия живот в нашата страна“, казва Мария. И затова предпочита да прекарва времето си с положително настроени хора – като Станка Атанасова, която редовно посещава гимнастиката за баби в Културния дом. „Станка е по-заможна“, разказва Мария, докато пътуваме към дома на нейната приятелка.

„Това ни спасява“

66-годишната „заможна“ пенсионерка е работила в продължение на 33 години като медицинска сестра. Пенсията ѝ е 320 лева. Докато приготвя чай, Станка с гордост разказва, че и днес продължава да работи – от време на време извършва медицински услуги по домовете, а освен това е дистрибутор на лечебни продукти. Към това се прибавят и приходите от двете тавански стаи, които тя и съпругът ѝ дават под наем на младежи.

Станка

Станка е щастлива, че има възможност да подпомага децата и внуците си

„Още навремето, като строихме къщата, решихме, че ще е добре да направим някоя друга инвестиция. Устроихме мансардните помещения така, че да стават за живеене“, спомня си Станка. Днес тя и съпругът ѝ знаят, че не са сгрешили. „Повечето хора в България притежават собствен дом и това ги спасява. Ако пенсионерите трябваше да живеят под наем, нямаше как да преживяват“, обяснява 66-годишната жена. И наистина: според данни на Евростат, 84% от българите живеят в собствена къща или жилище. В Германия едва всеки втори може да се похвали със собствен имот.

Станка признава, че с приходите си подпомага своите деца и внуци. „Това ни отличава от западноевропейците. Чувала съм, че в Германия например пенсионерите мислят повече за себе си, отколкото за децата си“, казва тя и споделя, че доскоро почти всеки ден е гледала внуците си. А днес им готви и често им купува нови дрехи. „В България младите хора нямат особени шансове и родителите им са щастливи, когато имат възможност да ги подкрепят финансово. И обратното: на старини родителите разчитат на помощта на децата си.“

Мария и Станка имат още една приятелка: 70-годишната Нели Аргирова. И тя членува в спортния клуб на бабите. Двете решават да ѝ отидат на гости с такси: малък лукс, който в 60-хилядния Асеновград струва 2 лева. Нели ги посреща с нектар от праскови – собствено производство. „Имаме голяма градина с овощни дръвчета и зеленчуци. А на балкона съм засадила мини доматки“, разказва домакинята. И тя е работила дълги години като медицинска сестра, но за разлика от Станка взима само 160 лева пенсия. „Малко след като се пенсионирах, увеличиха пенсиите. Станка имаше повече късмет“, казва Нели. После се замисля и добавя: „Поне имаме покрив над главата. Макар че откакто сме се нанесли тук, почти не сме правили ремонт. Да не говорим пък за нови мебели или електрически уреди“. 70-годишната пенсионерка разказва, че години наред е пестила за нова пералня. А най-голямата ѝ мъка е, че не може да си позволи да ходи на театър. „Няма откъде да взема три лева за билет.“

Нели

В делника си Нели може да си позволи само най-необходимото. Но не се оплаква.

„Душите ни са богати“

Мария и Нели разказват през смях, че последните нови дрехи, които са си купили, са костюмите за собственото им погребение. „Всъщност ми трябва нова печка. Но ако си купя печка, няма да останат пари за погребението ми, а не искам да натоварвам децата с такива разходи“, казва Нели. Но после изведнъж отсича: „Стига сме говорили за пари и погребения!“.

„Ние може и да нямаме много пари, но не се възприемаме като бедни. Защото душите ни са богати. Нали така?“, казва Нели, която заедно със съмишленици е построила параклис в квартала си. „Ние, българите, сме горд народ. Аз също съм горда жена и затова няма да ме чуете да казвам, че съм бедна. Портмонето ми винаги е пълно с пари. Нищо, че понякога са само стотинки“, казва Нели.

*Цитираните в текста цифри са отпреди покачването на пенсиите. На 1 юли те бяха увеличени с 2,6 процента.

 

Източник: politikata

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР