Великден или още Възнесение Христово, или Пасха е празник, водещ началото си от дълбока древност. Смята с, че скитащите номадски и тракийски племена го празнували. Празникът се изразявал в радост от настъпването на пролетта и събуждането на природата. С възникването на християнството, празникът започва да се свързва с възкресението на Божия син – Исус Христос. Това е и най-святият празник за християните. Седмицата преди този ден се нарича Страстна седмица. Всяка година Великден е на различна дата, тъй като определянето му зависи от първият ден на Страстната седмица. Той се се определя от първото пролетно пълнолуние. Решението за това кога да се празнува Великден е взето през 325 година на Никейския събор – „Великден да се празнува първата неделя след пролетното пълнолуние“.

Из историята на празника и някои легенди

Няма спор, че празникът е с дълга езическа предистория, като в неговите основи залягат прадревните пролетни празници. Те са били свързани със смяната на природните цикли. През далечния II век християните установяват, че празника на богинята на пролетта Истра (Eastre) съвпада с тогавашния Великден. Според далечна легенда богинята на пролетта можела да се преобразява в заек, откъдето идва и един от великденските символи – заекът. Друга интересна легенда твърди, че богинята на плодородието създала необикновен заек, който снасял веднъж годишно по едно яйце.

Яйца

Яйца

Празникът Цветница, който е в неделята преди Великден, е въведението към Великден.

Някои интересни обичаи и факти за Великден от света

  • За мен беше изключително забавано, когато прочетох, че в старинните езически обичаи има „биене на мъжете“ или поливане с ледена вода, което се правело в първия ден от Страстната седмица. Втория ден бил посвещаван на същото мъжко „отмъщение“. Тези старинни традиции крият своите корени в дрените пролетни ритуали за почистване, пречистване и плодородие.
  • В Англия четвъртата неделя от началото на Великите пости е Неделята на майката (Mother Sunday). Празникът е известен още като Неделя на розата и за вечеря обикновено се сервират подсладени зърнени храни.
  • Във Франция път, до X век през Страстната седмица се практикувало събуждане с вода.
  • В Ирландия, Велика Сряда се нарича Шпионска сряда, защото именно в този ден Юда предал Исус. В Ливан пък, този ден се смята за начало на лятото.
  • Велики петък или още “Разпети петък” е голям празник. На този ден не се работи, защото вярвали, че ако забраната се наруши, голям град ще бие реколтата.

Има изключително много църковни обичаи и традиции, някои от който се изпълняват и до днес, но нямам намерение да ги засягам в тази статия.

Традиции и обичаи, свързани с Великден

Боядисване на великденски яйца

Според народните вярвания яйцето е символ на жизненото начало и обновителните процеси в природата. В древните митологии присъства идеята, че целият свят е създаден от яйце – яйцето е символ на Вселената.

Боядисването на великденски яйца може да бъде свързано и религиозни предания. Според тях, когато Божията майка отива в Рим, посрещайки императора, тя му подарява червено яйце – символ на Христовата кръв. От тогава християните започват да боядисват червени яйца и да ги подаряват един на друг. В годините започват да се използват и другите цветове.

Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота. Първото яйце трябва да е червено. Стопанката на къщата натърква с него бузките на децата и рисува кръст на челата им, за да са здрави и румени през годината. След това яйцето се поставя пред икона и се пази до следващата година. На следващата година се чупи и ако не се е развалило, хората в къщата ще се радват на здраве и благополучие през годината.

Червени великденски яйца

Червени великденски яйца

Месене на Великденски козунаци

Този обичай тръгва от дълбока дреност, когато момите месели обредни хлябове, които украсявали с оплетени елементи. Великденският козунак, които е символ на Христовото тяло, се е наложил у нас като елемент от Великденските традиции едва в началото на 18 век.

Козунаците се месят в Страстната събота преди изгрев слънце. Те не се режат а се чупят, защото според древни ярвания, хлябът има душа.

Тържествената литургия на Великден

Според традицията в полунощ – събота срещу неделя се ходи на църква за така наречената Тържествена литургия. Хората палят свещи и обикалят църквата ти пъти, а след това в полунощ започва литургията. Когато камбаните звъннат се поздравява с „Христос Воскресе!“ и се отговаря с „Воистина Воскресе“. Свещта се носи мълчешком до вкъщи.

Трапезата на Великден

Трапезата трябва да е богата и красиво украсена. На нея присъстват боядисаните пъстри великденски яйца и козунаците. В много части на страната е прието по Великден да се приготвя агнешко месо. Лично аз съм привърженик на зелените салати, чиито сезон настъпва и са невероятно крехки и вкусни.

Изписани великденски яйца

Източник: sunrisinglife

Facebook коментар