Факти и история за кирилицата (климентица)

На кирилица пишат над 300 милиона души по целия свят.

Кирилицата е уникална с това, че в нея има закодиран  “шифър”. Самата дума “азбука” идва от първите две букви в нея – аз и буки. В шифъра на кирилицата всяка следваща буква идва от началото на дадена дума и когато бъдат прочетени цялостно, буквите образуват мъдро послание към народа, който ще ги използва:

“Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.

Което на съвременен български звучи така: “Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.”

Традиционно кирилицата бе приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името й? – в чест на св. Кирил.

В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс:

„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“

В това сведение всъщност се казва, че Св. Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил – Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.

Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: „с цирулическими словами наипрво сада штампани“

Последните археологически открития при Преслав обаче недвусмислено показаха, че кирилицата се появява и е наложена в Преславската литературна школа много преди тя да се започне да се употребява в Охрид. Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е двуезичен надпис с гърцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г. В международната историография тези факти наложиха да се приеме, че кирилицата е създадена в Преслав, където св. Наум Преславски е оглавявал книжовна школа.

 Глаголицата и, следователно кирилицата заимстват система на азбуката от египетски йероглифи, прото-синайската система за писане и гръцката азбука. Системата за писане и структуриране на думите е комбинация от латинската, копстката, арменската, грегорианската и глаголската азбуки.

Най-ранният надпис, изписан с кирилица е от 931 г. в пещерен манастир близо до с. Крепча в България. Най-ранните ръкописи, изписани с кирилица са „Книгата на Сава”, датирана между X и XI в.

Думата „азбука” възниква от произнасянето на първите две букви от глаголицата – „А” и „Б”. По същия начин е конструирана латинската дума „alphabet” (азбука на англ.) от гръцките букви алфа и бета, първи в гръцката азбука.

Изследователи на старобългарската азбука смятат, че в буквата “Ч” е скрит символът на чашата за причастие.

Учените и до днес не могат да разберат откъде авторите на славянската азбука са взели буквите Ц и Ш. Букви с подобен вид има в етиопски арамийски писма, но те звучат по съвсем друг начин.

По света кирилицата е позната под наименованието „руската азбука”, защото това е най-разпространеният световно език, който използва кирилските букви.

Кирилицата се използва като писменост и от неславянски езици като казакстански, монголски, осетски, татарски, таджикски и в някои части на Аляска.

Кирилицата се видоизменя и опростява многократно докато достигне сегашната си форма. Първоначалната кирилска азбука се използва само в стар църковно-славянски – езикът, на който е изписана църковната литература в Русия и част от Източна Европа.

След влизането на България в Европейския съюз през 2007 година кирилицата става третата официална азбука в съюза наравно с латиницата и гръцката азбука.

Всяка буква в кирилската азбука имала свое име, което значело нещо. Например, А – „аз” (аз), Б – „буки” (букви), В – „веди” (знам), Г – „глаголи” (думи, говоря), Д – „добро” (добро, доброта) и т.н. Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят азбуката и реда.-