В контекста на написването на новите учебници по история, много авторитетни български историци – академици, професори и доценти, се обединяват по въпроса – загърбвайки различията си, в новите учебници да бъдат вписани някои промени в известни факти и обстоятелства от българската история, както и за необходимостта от балансирано и обективно представяне на новата и най-новата българска история.

Друга цел на историците е, доколкото е възможно, чрез промененото съдържание на учебниците да се работи в посока преодоляване на разделението на нацията и постигане на единство.

Сред въпросите, по които учените са постигнали съгласие и настояват да бъдат коригирани в учебниците, е този за титлата на българските владетели от Средновековието. Учените са категорични, че употребата на титлата „хан” не е правилна.

Според проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет тя се е наложила под влияние на руската историография от XIX век. Надписите по различни исторически паметници са категорични – навсякъде пише „кан”. „Това е историческата истина”, отсече проф. Павлов и допълни, че това е автентичната и правилната форма. Той настоя, че е крайно време в нашата именна система титлата на българските владетели да стане „кан”. И всички авторитетни учени са напълно единодушни по този въпрос.

Учените са постигнали консенсус и по още по-съществен проблем от българската история, а именно – българската държавност и народност не започва през 681 г., а през 165 г., която да бъде положена като нов хронологичен хоризонт в историята ни.

Петко Колев от общобългарската фондация „Тангра ТанНакРа”, който е една от основните движещи сили на инициативата, подчерта, че през настоящата година се навършват 1850 г. от съществуването на България, като за начална се приема 165 г., с което България не е, както досега, на 13 века, а на цели 18 столетия.

Петко Колев изтъкна заслугите по този въпрос на изследователя Петър Добрев, който е направил горната елементарна аритметика и е отвел българското мислене в 165 г.

Големи са заслугите и на историка Петър Голийски, който работи с арменски източници, които са категорични и в които е регистрирано масирано българско присъствие в района на Кавказ и северното Причерноморие през II век сл. Хр.

Набрана е вече критичната маса от учени и авторитетни мнения, която да даде право на живот на тази хипотеза.

Проф. Пламен Павлов разясни, че българската нация не започва от 680 или 681 г., т. е. от VII век. Началото ни не е и в 632 г., когато е зенитът на България под управлението на кан Кубрат. Началото ни е много по-коректно исторически да бъде положено в 165 г., когато вече сме се сформирали като народ, а самите ни корени може да (и най-вероятно) са доста по-стари.

Павлов увери, че смисълът на инициативата не е да се обръщат представите на хората, не е да се прави митология или да се самозомбираме, изкарвайки се такива, каквито не сме, подобно на югозападната ни съседка – БЮРМ.

Проф. Илия Тодев, който е ръководител на Института по история към БАН, подчерта, че учените желаят изследванията им да не остават само в рамките на историографската гилдия, а да имат въздействие върху обществото.

Затова се обръщат официално с писмо към образователния министър Тодор Танев с конкретни предложения за промени в новите учебници по история:

  • Прабългари да се замени с древни българи.
  • Произходът на древните българи е индоевропейски.
  • Да се акцентира около факта, че още през 480 г. има българи в Панония.
  • Титлата на българските владетели е „кан”.
  • Да се изучава Волжска България.
  • Въстанието на Асен и Петър е избухнало през ранната есен на 1185 г.
  • Обесването на Васил Левски е на 18 февруари, а не на 19-и.
  • Христо Ботев е убит на 1 юни.
  • Да се разшири познанието за иранския древен свят, защото ние сме негови наследници.
  • Началото на българската държавност да бъде положено в 165 г.
  • Не е уместна периодизацията първа, втора и трета българска държава.
  • Националният календар да бъде коректен, като се изчистят разминаванията заради Юлианския и заменилия го Григориански календар и др.

Акад. Георги Марков, който е бивш ръководител на Института по история към БАН, коментира, че за новата и най-новата история на България, за разлика от древната, има огромен брой извори, което спомага да се пише безпристрастна, балансирана и обективна история в учебниците.

Той даде и исторически примери за пристрастно и необективно писане и представяне на история, които трябва да бъдат преодолени. Например след 9 септември 1944 се отива към несправедливо очерняне на Царство България от преди идването на комунистите на власт.

След 10 ноември 1989 г. пък се отива в другата крайност – да се очерня абсолютно всичко през епохата на комунистическия режим, като се акцентира само върху концлагерите например. Според акад. Марков обаче през този период се е издигнал НДК, имало е икономика и култура.

Даде и пример с предложението бившата сграда на милицията на Лъвов моств столицата, която има зловеща слава заради многото изтезания и убийства, извършени в нея, да бъде превърната в музей на комунистическите престъпленияТова според Марков обаче би разделило за пореден път нацията, защото в тази сграда не са избивани и изтезавани само противници на комунистическия режим, а и комунисти по времето на т. нар. „бял терор” (преди 9 септември 1944 г.), когото не можем да отричаме, настоя Марков.

Затова нека има музей в бившата сграда на Дирекцията на милицията, призова акад. Георги Марков, но да се направи експозиция за гражданската война в България, водена след 1918 г. у нас и продължаваща близо 100 г. и до ден-днешен, макар и вече в днешни дни да не е кървава. В тази гражданска война са загинали 27 хил. души.

Акад. Георги Марков подчерта също, че политическите партии имат слабостта да поучават историците и да пренаписват историята. Даде и пример – през 1992 г. СДС са отменили учебниците отпреди 1989 г., а след това БСП от своя страна са отменили учебниците на СДС. „Това трябва да престане”, отсече Марков и посочи, че историята вече не била слугиня на политиката.

Заради раздираното от разделения по политически и всякакъв друг признак българско общество учените подемат инициативата 6 септември, който оригинално е Денят на Съединението на България, да бъде обогатен като „ден на единението на българите”.

Не бива да допускаме тази болка от близо 100-годишната гражданска война да се разпалва и в днешния ден”, настояват в общ глас учените и подчертават, че е крайно време да се утвърдят надпартийни „маркери” за разбирането на нашата история и нашето съвремие, тъй като изправени пред много и тежки предизвикателства, трябва да има теми, по които има пълно съгласие сред нацията.

Източник: news.bg

Facebook коментар