АНГЛИЯ ИЛИ ГЕРМАНИЯ – КЪДЕ Е ПО-ДОБРЕ ЗА ГУРБЕТ?

281

Англия или Германия – къде е по-добре за гурбет?

Аз съм с две ръце за Германия. 🙂 А колкото повече чувам разказите на мои приятели и познати, живеещи на Острова, както и получавам информация чрез телевизия и интернет, се убеждавам, че съм направила добър избор. 🙂

Въпреки, че цялото ни семейство владее английски, избрахме Германия. Интересно, нали? Някой ден ще ви разкажа подробно за това как взехме това решение (не, не ни беше лесно да се откажем от любимия ни английски език и да се подложим на мъките на немския). Един от главните ни аргументи беше отношението на англичаните към нас, българите. За Великобритания чувахме лоши неща, българите се оплакваха от лошото отношение на англичаните, отделно по това време (2013 г.) на Острова се водеше засилена кампания против българите и румънците. Защо ни е да се натискаме там, където не сме добре дошли? От личен опит знаех, че в Германия не е така.

Да видим как е положението с работата. Една българка, живееща в Лондон споделя, че 90% от българките там работят като чистачки, а 90% от българите работят в строителството, при това всички заработват минимума. Дори процентите да не са абсолютно точни, всички знаете какво работят българите в Англия. В Германия българите работят в различни сфери, отделно почистването по домовете като професия тук не е толкова разпространено както в Англия, където, поне аз оставам с такова впечатление, англичаните ги мързи да си чистят дома и предпочитат да платят да някой да го стори вместо тях. Дори да се случи така, че да работите в почистването, то става дума за почистване на офиси, фабрики, магазини, което си е далеч по-приятно от слугуването по английски къщи, освен това няма да работите за минималната ставка за час (в момента 8.50 евро), а за точно регламентирана ставка за областта на почистването, която е поне с 1 евро по-висока (в момента е 9.80 евро). А ако почистващата фирма е голяма, дори можете да се издигнете до бригадир, което не е никак малко за човек, дошъл без грам немски и без занаят.

Чувам, че във Великобритания често ти отказват работа щом научат, че си българин. В Германия не ги интересува откъде идваш, интересува ги само какво умееш. Чувам, че за да получиш работа на Острова, (различна от почистване или бране на гъби), ти трябва език. В Германия често вземат без език, особено в населените места, където има недостиг на работна ръка. Освен това тук има фирми, които наемат и хора с английски език, т.е. немският не е задължителен (например Амазон). Болшинството от хората, които познавам в Германия, са дошли без грам немски. Всички са успели за кратко време да си намерят работа и са сравнително доволни от работата си (стига да не работят за нашенци).

Чувам лоши неща за англичаните (приятели в Англия ми разказват интересни неща) – че са мърлячи, пияници, мързеливци. Немците обичат реда и са трудолюбиви.
Децата. Чувам много родители, живеещи/живяли във Великобритания, да се оплакват от контрола на социалните служби там. Новата съседка на сестра ми (немкиня, омъжена за англичанин) е пристигнала от Англия. Първите дни само щастливо повтаряла: “Колко е хубаво в Германия! Вече мога да пускам децата си сами да излизат да играят навън!”. В Англия е можела само да мечтае за това. Английските социални служби зорко бдят над живота и здравето на децата, дотолкова зорко, че направо влизат в личното ти пространство и живот. За най-малкото родителско “провинение” (примерно оставил си детето си за малко само) социалните служби довтастват у вас, за да те вкарат в правия път (такива неща ми разказват). Накрая дори може да се окажеш лишен от родителски права, а детето ти дадено за осиновяване (някои казват, че се прави умишлено, за да снабдяват с деца бездетни английски родители). Доколко е вярно това, не мога да зная. В Германия такъв краен, бих го нарекла дори унизителен, контрол липсва или поне аз не съм чувала. Редовно оставям децата си сами докато съм на работа, но все ще никой не ме е наказал за това, нито ме е изпортил. (Като дойдохме в Аугсбург започнахме работа с мъжа ми в една и съща фирма и бяхме на смени. Случвало ни се е прибирайки се от работа в полунощ, с ужас да чуем как нощната тишина се оглася от възбудените гласове на децата ни, които играят докато ни чакат да се приберем. Съседите тогава все още не ни познаваха и нямаха никакви симпатии към нас, но така и не ни издадоха.

Чувам, че във Великобритания възпитатели, учители, лекари, съседи и др. редовно докладват на социалните служби (една позната, живееща в Лондон, с хумор го сравнява с комунизма, когато и стените имаха уши; тя, горката, въпреки че е съвестна майка, е явно любимка на тамошните социални служби). В Германия няма такова нещо. Тук родителят е оставен да възпитава детето си както намери за добре и намесата от страна на институциите е много плаха. (Ако в Англия учителката ти чете конско, то тук плахо те молят). Бих казала дори, че немците прекаляват с толерантността си.

За жилищата в Англия съм доста озадачена – българите масово живеят в някакви абсолютно потискащи дупки. То е ясно, че е с цел икономия, ама елате да видите “дупките”, в които ние, българите в Германия живеем!

Чета в пресата, че през последните месеци се е увеличило насилието над източноевропейци и други чужденци, че ксенофобска вълна е заляла Острова. Само през месеца след референдума за брезкита полицията е регистрирала 6000 жалби за агресия на етническа и расова основа. Това, което разказват българи там, не ми харесва.

Разбира се, вярвам, че има и добри за живеене места във Великобритания, както и лоши места в Германия. Но като цяло забелязвам една голяма разлика между хората, които познавам там и които познавам тук. Първите някак се примиряват с кофти живота там, а вторите просто се радват на живота тук.
За себе си продължавам да бъда уверена, че Германия (аз живея в Бавария!) е по-добро място за живеене от Великобритания. Вие си преценете сами.

P.S. Моля да бъда разбрана правилно: целта на поста ми не е да убеждавам живеещите във Великобритания да се преместят в Германия, а да дам материал за размисъл на тези, които плануват да напуснат България. Не отивайте там, където имате познати, а там, където наистина би ви харесало!

И отново: мнението ми е абсолютно субективно, то е лично и може сериозно да се различава от вашето! В никакъв случай не настоявам да съм права!

 

Изповед на една емигрантка

 

Петър Михайлов

Facebook коментар
(Visited 1 times, 5 visits today)