„Това са робовладелци– казва един от представителите на Справедлива мобилност www.faire-mobilitaet.de , след моя разказ. И продължава: „ Вие имате само Arbeitsvertrag / трудов договор/. Ако нямате Mitvertrag / договор за наем/ , значи сте живяла в жилище предоставено от работодателя и наема не трябва да е повече от 138 евро на месец. В Германия се работи на час. Системата  за 20 стаи на човек е измислена, за да карат хората да работят по-бързо”.  Справедлива мобилност е един проект, който помага за налагането на справедливи заплати и справедливи трудови условия за работниците от държавите на ЕС от Централна и Източна Европа!

Всичко започва с обява за работа в Германия без език. За работа в Германия в повечето обяви се изисква немски А2. Обявата е на варненска фирма, която твърди, че при тях е предимство да не знаеш бъкел немски! В Мюнхен съм по друг повод и решавам, че е време да поработя в немската фирма с български собственик  AvantgardeClean! С Ивайло Кърджилов се срещаме в офиса – той е собственика. Говорим кратко: бруто 10,56 eвро, 20 стаи, фирмено жилище в стая с още няколко човека. Потегляме с фирмена кола към фирменото жилище в Eching! Сравнително нов апартамент с няколко стаи, кухненски бокс и столова с телевизор в която се и пуши. Настаняват ме в стая с още две жени. Те от своя страна ми обясняват свойски , че мога да пуша и в стаята на прозореца! Самите те го правят непрекъснато! Запознавам се с управителя Владимир Петков и разбирам, че на следващия  съм на работа! Ставаме рано и двете дами започват ударно да пушат. Моля ги най-учтиво да не пушат в стаята предначначена за това. Аз самата отивам там. Но те продължават да пушат в стаята. Управителят Петков ни взема и ни разтоварва по график , в хотелите в които трябва да работим.

Първи хотел: работи се от 9 сутринта до 15 часа- това са 6 часа на ден, забележете! Работата в Германия по правило свършва в 15 часа , а до 16 часа се подреждат и зареждат офисите! Тук има обяд, за който ще ми спират по 1,80 на ден. Персонала е дружелюбен. Тук сме три дами от  AvantgardeClean и една госпожица „Аз работя вече за хотела”. Била е във фирмата на Ивайло, но после хотела й предлага договор и тя подписва да работи за тях. За прибирането съм прекрепена към Ц. Тя трябва да ме заведе до хотела , в който работят двете ми съквартирантки.Свършили сме в 15 часа. От 16 до 18 ,15 чакам двете ми съквартирантки да свършат работа и да се приберем заедно. Едвам сколасват в 18,30! Аз съм си купила седмична карта или карта за един ринг, както е в Мюнхен. Трябваше  като на всички останали без език, Управителят Владо да ми я купи, но щом се оправям с немския този вариант веднага отпадна! Двете жени препускат от U-бана, към S- бана, като търсят непрекъснато места за напушване. Запомнили са само спирките на които трябва да се качат и да слязат. Не знаят дали трябва да чекирам картата или нещо подобно, както е в софийското метро. Ако някой ми беше казал, че ще тичам насред Мюнхен след две жени от ромски произход , без да мога да спра и да питам хората на немски или английски за каквото и да било, нямаше да му повярвам. Както и да е! Прибираме се и ударното пушене на прозореца в стаята започва от ново. Продължава и на сутринта. Шоуто става пълно, когато идва и четвърта жена. Твърди, че по професия е медицинска сестра от София. Пушещите на прозореца жени стават три и в стаята не се диша. Две от тях работят заедно и не се разбират. Карат се непрекъснато на висок глас. Новата е недоволна и заплашва колежката си да я хвърли от прозореца. Втори ден: пак с управителя сутринта, който после трябва и да ме прибере. В 15 часа варианта вече се е променил и аз трябва да помоля В. да ми намери маршрут за прибиране. Включваме мобилните данни и търсенето започва. В чужбина избягвам да включвам мобилните данни , защото не зная нито какви пари ще взема, нито дали ще ми стигнат да си платя сметката за телефона в България.

В. ми споделя, че първия месец е платила 1000 лева за телефон, заради мобилните данни. Дори останала без телефон. Запознава се с човек, който всеки ден й праща онлайн маршрутите до хотелите в които трябва да работи. Във фирменото жилище в Eching  Р. си спомня, че ме познава от Англия, където писах за „Кървавите пари на Ягодова България”. Обещава ми да не казва, че съм журналист по професия и образование!

След три дена работа в Мюнхен се появават два варианта за работа: хотел Mercure в Гармиш- Партенкирхен или Golden Tulip Olymp- Eching! Избирам Гармиш, защото винаги съм искала да видя този световен ски курорт.

Тръгваме с управителя Петков със служебна кола / никой не ми казва колко ще ми струват тези служебни возения/.  По време на пътуването си говорим много. Записах всичко, което си говорихме! С историята на Ивайло , който е от 13 години в Германия не искам да ви занивамам. Братовчедка му го издърпала, после той поканил най-добрия си приятел т.е. Владо , който дошъл от Норвегия и т.н. През цялото време на разговора ни обаче като лайтмотив се прокрадва стандарта на живот на Владо, който той имал в Германия. И как никой не може да му го промени!

Разбирам още , че AvantgardeClean се съди с хотела в Мюнхен, в който работих три дни. Но запазват добрите си отношения , защото така било в Германия. Съдят се заради  госпожица „Аз работя вече за хотела”, но тя дори не знае,  „ но когато разбере всичко ще й дойде много опнато”- твръди Владо! За хората , които работят в Гармиш казва, че са добри- вечер сядат на маса и т.н. Предполага, че наема от 350 евро на човек може да падне сега , когато ще станем 7 човека в апартамента. Но пак щял да пита Ивайло. Така и с варианта питане си остана това момче!  Тук обаче се чистели по 20 стаи на човек. Искам да видя как това се случва. Първи ден: отиваме 7 човека, но на етаж трябвало да сме по двама. Един отива да почива- не са почивали много дълго време. Преди мен са идвали доста хора, нощували и са си тръгвали. Не им харесвало. Започваме в 8 часа и свършваме в 18 часа. Тук сутрин не се разписваме в никаква форма за работа. Липсват ми онези листя- Stundennachwies  fur Monat. Миналата година ги имах към договора си от немския ми работодател. В тях се записват часовете  и почивката. После тези листя се подписват от работника  и се заверяват от Хаус Дамата на хотела. Тук тези форми се попълват от някаква румънка, която брои само стаите на хората.  Схемата да се плаща на стаи е измислена , за да не се плащат извънредните часове. В Германия със закон  колко часа на седмица е позволено да се работи максимално на ден и на седмица! И когато работодателя иска малко хора да свършат работата много бързо , за да не им плаща часовете! Така Ивайло печели два пъти: един път от   високите наеми . И втори път от варианта плащане на стаи…В Гармиш хората са по двойки. Вечер докато се пие на  масата едната двойка споделя, че мъжа оправя креватите само, а жената чисти баните, влиза после в стаята бърше прахоляка, зарежда чайчета и кафета и пуска прахосмукачка. Никога не е работил в хотел преди това. Това доказва, че мениджмънта на фирмата е нулев от към подпор на кадри с опит. Няколко от тях са без сивита. Както си говорим нормално, двойката се затваря в стаята си и се започват :бой, шамари, шамари, бой, рев и викове..Ние останалите седим и нищо не правим. По едно време г-жа „ Домашно насилие” хуква да тича по чорапи. Господин „ Домашно насилие” след нея. Няколко часа  по-късно госпожа „Домашно насилие” е намерена във входа на блока по чорапи! Хората, които я намират и обясняват, че ако подаде жалба в полицията господин „Домашно насилие” ще отиде в затвора. Пиенето на хората не ми пречи, но домашното насилие ми идва леко в повече. За първи път в живота си ставам свидетел на домашно насилие. Не мога да заспя цяла вечер. Съседите естествено са се оплакали. Това не е първия случай , когато двойката се кара.

Пиша на Владо , че искам да се прибирам. Причините са повече от ясни: не понасям домашното насилие, работата не свършва в 15 часа и офисите не се зареждат. Разбира ме се да изчакам седмица , десет дена, докато намери друга жена..която да ме замести. Вече имам договора , но още се въздържам да го подписвам. Причините- имам го само на немски. Немския ми не е толкова добър, а работотаделя трябва да го има и на български. Така е и в Англия. Обикновено не подписвам нещо, което не разбирам. На останалите Владо им превел устно това и онова и те подписали. На мен устния превод на Управителя не ме устройва.

През следващата седмица работата тегавее: Трите двойки- двойка Маметата, двойка Братовчеди и двойка Домашно насилие вечер пият заедно и всичко е ок. А на сутринта се възмущават едни от други кой как  работи, кой какво е подредил, кой помогнал и кой не помогнал на другите. За двойката Домашно насилие  Хаус Дамата  Маркус, казва, че спят по стаите. Защото алкохола и махмурлука те правят бавен. До същия извод стига и една от Маметата : „Аз вчера летях по стаите”.. Питам я защо? А тя отговаря: „ Защото нямаше водка”  Искам да си тръгна защото работата , с изключение на ден – два не може никога да свърши в 15 часа или поне в 16 часа най-късно. Двамата мъже не чистят баните : единия е заварчик, а другия строител. Излизат ми с номера, че Маркус- Хаус Дамата на хотела не понасял мъже да чистят баните. Как са го разбрали като не знаят немски един Господ знае?  Като за капак започваме да правим някаква си първа смяна: ставаме в 4 сутринта, пием кафе, хващаме автобус и от 6 до 8 часа трима души чистим спа, ресторант , рецепция. И това е уж за повече часове да правим и за повече пари. Значи  хем работим на стаи, хем на часове. Мазалото става пълно. Искам да си тръгна, защото не мога да нося на гърба си  строител и заварчик, които само стаите чистят и ще вземат колкото мен. В камериерството има колегиални правила, които се спазват. Хората се редуват за  банята , и за  стаята. Сменяват  се! Искам да си тръгна и защото цялата история ми се струва вече леко пошла и измамна! След 10 дена Владо идва , но без нова жена и поемаме обратно към Мюнхен!

В Emmering – това е село , фирмените жилища са под всякква критика. Настаняват ме за една вечер в единия апартамент, в който трябва да чакам пералнята да съврши, за да се изкъпя. Маркуча изхвърлял водата в сифона на душ кабината. Запознавам с М. , която сама чисти 46 стаи в някакъв хотел плюс ресторант и тоалетни. Никому ненужни олимпийски  / камериерски/ рекорди, както се казва в Параграф 22 не могат да ме впечатлят защото парите са си все толкова. Тук  тече с пълна сила Big Brother – Мюнхен! Хората не се харесват взаимно , местят се от жилище в жилище, събират се по двойки по стайте, разделят се, окупират  се кухни..Втората вечер ме местят в стайче, голямо колкото баня. От което можеш да получиш клаустрофобия. И за което 350 евро наем са си прекалено много , повярвайте ми! Два дена отивам да работя отново в хотел номер 1.. Тук ще ви разкажа за безхаберието на Владимир и Ивайло по отношение на хората , които работят за тях бе да говорят езика. В този хотел има една албанка Сани. Преди да замина за Гармиш работих с нея и измих всички бани. Уж трябваше да сменим, ама нищо подобно. Сега отивам и се случва пак да сме със Сани заедно. Казвам й , че този път ще се сменим- аз съм стаята , а тя в банята! На Сани не й харесва и ми заповядва да не се усмихвам. Говорим си на немски и аз й казвам, че тя не е господар на моята усмивка и аз ще се усмихвам винаги, когато си поискам. На следващия ден разбирам от Ц. , че винаги когато работи със Сани , тя е във баните и краката са й винаги мокри.

Започвам с Golden Tulip Olymp- Eching! Според навигацията това са 35 минути с фирмен транспорт! Господин „Варианти има много” – това е управителя Владо. Той  може да съчини всяккави варианти около фирмения транспорти и  около връщането на парите от картите , които си купувам сама. За картите също съм го записала- „дай ми картите и още утре ще ти донеса парите 40 % от стойността им!” Така и не видях парите от картите! Толкова много , че да не повече: вариант да ми се даде кола- колата идва без навигация ; вариант за ми се донесе навигация; вариант колега да даде навигация; вариант да си включа мобилните данни на телефона; вариант да съм отговорник за някое евро повече- ама никой не ти казва колко повече; вариант да не тръгне колата с навигацията на колегата; вариант да ме закара колежка , която включва мобилните си данни  и навигацията на телефона, салага го на седалката между краката си и така успявам да стигна до хотела. Два дена пътувам по един час до хотела заради задръстванията и трафика по трасето. Вариант за връщане с г-жа Western Union / индианското име идва от факта, че сама на себе си изпратила паричния превод/  : на госпожата й пада патерията на телефона,  включваме английската навигация, аз я държа така, че да я вижда- защото свънцето й свети, и превеждам ляво – дясно от английски. Защо да е просто като може да е сложно. Навигациите , които имала фирмата били големи и на немски и на нея й било по-лесно да кара с тази на телефона, а телефона на седалката между краката. Няма лошо- всеки си има стандарт, както би казал Владо! Успяваме да се приберем. Бившите военни апартаменти събират доста хора. Ние сме 5 човека, очакват се още две жени да дойдат за дивана в хола. И на тях по 350 евро…наем! При мен в апартамента е и Б. Два дена никой не й показва супермаркерта , за да си купи храна. След два дена пак вариант- местят ме в хотелска стая в Eching!

Докато наемат фирмено жилище в близост до хотела. Тук са Двойка с опит / така си ги  е въвел Владо в телефона като контакт, тук той е кръстника/ . Казват  ми, че всички  дошли с мен са си заминали.

И сега малко равносметка за 10 работни дни в AvantgardeClean  и първия ми фиш. Аванс от 150 евро преди да тръгна за Гармиш, за да си купя там карта от 50 евро за цял месец за градския транспорт, 150 евро наем за тези 10 дена и 110 евро на ръка остатъка ми дава Владо. Не ми ги превели по банков път, щото били само 110 евро. Цифрите са трагикомични. Получавам фиш на който виждам, че здравните осигуровки са ми платени в АОК. А аз няколко пъти пращам на Владо снимка на здравната ми карта в ДАК, която имам. И това момче продължава да твърди, че помни важните неща. От АОК  ми звънят няколко пъти, пишат ми мейли  за да ме информират , че: „ промяната в здравното осигуряване в Германия е възможна само с предизвестие”.. Никой не може да променя здравното ми осигуряване без да ме извести първо мен, без да получи моето съгласие и т.н.  В Golden Tulip Olymp Владо ни информира, че сме на твърди 1000 евро- записала съм го, естествено!

Ситуацията е подобна и тук, работата не може да бъде свършена в 15 часа, както ни пишат Хаус Дамите на програмите за деня. След два дена  Владо ни сервира , че ще работим за 850 евро чисти , квартирата безплатна  първи път. Втори път 850 евро чисти , квартирата от нетото първи път…Нещо съвсем се омота това момче, защото в Германия безплатни квартири няма…И спирам да вярвам на човек, който устно променя заплащането през два дена- добре, че го записвам нонстоп!..Време е да си тръгна…

Вечерта помагам на Двойка с опит да решат битов проблем . Ние живеем в хотел HOCKMAYR GARNI . Казвам на Хаус Дамата, че си тръгвам на другия ден , защото 850 евро са малко й и благодаря за всичко. А тя възкликва възмутена : „ Това ли правят Петков и Ивайло? Дъмпинг на пари в Германия? Десет човека преди вас дойдоха и си заминаха!”  Вече зная, че утре е последния ми работен ден. Казвам на Петков, че фирмата е немска, но работят в нея по български. И аз не съм опитно зайче за безкрайните му варианти  за пари. Повечето хора като Двойка с опит са със заеми  и казват , че не са дошли за да си тръгват , а да работят и да изкарват пари. В Гармиш на  А.  и трябваха пари за лечението на брат й , който от година и половина е в кома.

Истината, както сами се досещате е с български край. На мейла си на 15 ноември не получих фиш за изработеното от мен през октомври. Не са ми преведени парите и по банковата сметка. Със собственика Ивайло не мога да се свържа по телефона. И по всичко личи, че ще трябва да занимаваме компетентните органи в Германия с нашите отношения. Само, че защо не ги запазихме добри, както е в Германия между хората които се съдят. Нали така твърдеше по пътя за Гармиш Владо! С него пък като се чухме ми каза да не го занивамам със себе си, а да звъня в офиса.

В последствие разбирам , че хотел MERCURE плаща на AvantgardeClean по 12,50 евро на час. Както е по закон в Германия ! А за стандарта на собственика Ивайло и Управителя Петков се работи на стаи от всички българи във фирмата, които не знаят немски език. Че господин Домашно насилие  е изгонен , че полицията е посетила фирменото жилище в Гармиш. Разбирам, че има още една  жена на която Ивайло не е платил…При това текучество във фирмата се питам още колко е истинската им бройка..Разбирам, че един от двамата Ивайло или Петков  се е изказал в Гармиш, че те не търсят хора, които говорят немски и то е повече от очевидно защо! Научавам , че във фирмата се пускат заповеди за това кой къде и какво ще прави…Понеже преди това е било куче влачи , диря няма..

Обещах на Справедлива / Честна  мобилност в края на историята да сложа линк към сайта им :  www.faire-mobilitaet.de – на румънски, български , полски и английски.

Там ясно е казано: „ В Германия е в сила принципът: Никаква работа без заплащане”

Важно: Работодателят дължи заплащане и при положение, че нямате документи и трудов договор! Не се оставяйте работодателят да ви плаши  или да ви принуди да работите без пари”  В случай на некоректен работодател можете да съ обърнете и към тяхната данъчна полиция  Zollamt!

За повечето немци с който имах възможността да говоря и в Мюнхен , и в Гармиш докато упражнявах немския си, остава непонятен факта , как може толкова много хора да бъдат натъпкани да живеят в едно жилище. Но как иначе щеше да е възможен българския Биг Брадър в Мюнхен и  Гармиш?

Преди да тръгнете за Германия без да знаете немски език , прочетете на български прекрасния роман на Виктор Пасков „Германия мръсна приказка”…

 

Меглена Колаксъзова – m_kolaksuzova@abv.bg

 

P.S  Хората не са написани с истинските си имена, защото опита ми показва, че се страхуват и срамуват в такива истории да са написани с тях.

Защо в Германия е толкова чисто?

Facebook коментар
(Visited 1 times, 1 visits today)
Total Page Visits: 10720 - Today Page Visits: 10