Нашенец, емигрирал в САЩ, проговори за живота в страната на неограничените възможности и разкри кога ще ги стигнем американците

От нас зависи това да живеем добре и да напредваме, като собствено развитие, но и развитие на обществото около нас. Трябва да си повярваме, че от средния българин зависи какво се случва и дали нещата ще са добри или лоши. Всички имаме роля в развитието на обществото. Tова заяви в интервю за БГНЕС Ивайло Стоянов, един успешен българин, живеещ в САЩ.

Ивайло Стоянов емигрира преди двадесет и пет години. В Америка винаги се е занимавал в сферата на финансите и софтуерната индустрия. В контраст с общото мислене, че българи зад граница работят неквалифициран труд, в момента той работи в успешна софтуерна компания.

„Това, което ме накара да напусна България преди двадесет и пет години беше следването. Бях студент в София и се откри възможност да отида да уча в университет в Щатите. Решението ми не беше импулсивно, а по-скоро обмислено. Имаше презентации на Американското посолство, което насърчаваше тогава първата вълна от хора след десети ноември, за да им кажат, че не е чак толкова скъпо и невъзможно образованието в САЩ и имаме шанс да отидем. Американското образование на свой ред имаше славата на едно от най-добрите в света и от там дойде желанието ми да замина“, разказва Ивайло Стоянов.

„Дали беше дълъг пътя до това да работя в голяма компания зад океана – по принцип, след като завършиш университет отиваш да работиш някъде. Може да е софтуерна фирма или пък финансова, а може и да е нещо съвсем друго. Дълъг е пътят в смисъл, че изисква някакви способности. Изисква много труд и малко доза късмет. От тази гледна точка, ако имате късмет, някакви способности и сте трудолюбиви, пътят е съвсем реален. Трудно е поради факта, че много хора не могат да издържат на година след година усилен труд“, споделя Ивайло.

Съществува ли американската мечта в днешно време или е по-скоро отживелица? Ако да, тогава може ли да бъде постигната? За Ивайло Стоянов това е трудно да се каже. Той вярва, че всеки човек разбира понятието „Американска мечта“ по различен начин. И все пак той се чувства успял човек. Щастлив е от живота си отвъд океана. „Основното е много работа. Животът е изключително динамичен. Както тук не е лесен, така и там не е по-различно. Обикновено хората казват: „Да имаш къща, работа и добро семейство“, ако го разгледаме от тази гледна точка бих казал, че не се оплаквам“. „Времената се менят, но възможностите остават“, категоричен е Стоянов.

„Философски погледнато, ако се замислите винаги ще чуете „Преди време беше по-лесно“. Това, което искам да кажа е, че сега не е по-трудно от преди. С възможностите на интернет и глобализацията в световен мащаб далеч по-лесно е за обикновения човек да направи нещо, което е било невъзможно преди. Убеден съм, че сега има много повече възможност за всеки един българин. Независимо дали ще замине или ще остане в родината си. Много хора няма да го повярват, но е така“, категоричен е Ивайло. С идването на новата власт в Америка се очакваше да се промени и настроението спрямо неамериканците в страната.

„Не съм забелязал такова нещо. Всичко си е по старому. Колкото до впечатлението, което оставаме у тях, като българи – трудно е да се каже. Изключително разнородно е. Ако погледнете хората в България какви има – от тук, от там, подобна е картината и на нашите сънародници там. Както има качествени хора, които оставят добро впечатление след себе си, така има и некачествени, които правят точно обратното. Нямам наблюдение младото поколение американци да са по-работливи. За мен лично ефектът от бригади на чужденци, идващи от чужбина е нулев. Всъщност, те работят за сравнително малко пари на сезонна работа през лятото, която и без това няма кой да заеме и ако трябва да платят на местен, ще трябва да платят повече. Другата по-приятна страна на монетата е културният обмен. Аз също съм ходил на времето на бригада в Англия – берях ягоди. То си е позитивно. Отивате, пътувате, запознавате се с културата на другите народи. Няма да изкарате кой знае колко пари. В някои случаи има хора, които взимат нещата сериозно и гледат да изкарат пари, но реално погледнато си зависи от това на кое ще придадете интерес . Бих казал на хората, които са се запътили натам за бригади да не гледат да отидат само, за да изкарат пари. По-скоро да отидат и да видят свят, защото парите, които са изкарали няма да имат значение след десет години, като се обърнат назад“, разказва от първо лице Стоянов.

Носталгията по родината
„Да, изпитвам носталгия. За всеки е индивидуално. Има такива, които изпитват, други, които никога не са изпитвали и трети, които никога не искат да се връщат. За мен лично носталгията не става по-малка или по-голяма с времето. Или имаш наклонност към това нещо, или не. Едно е сигурно – повечето хора изпитват носталгия“, заяви Ивайло. „Връщам се няколко пъти в годината. Промяна има. Като цяло бих казал, че е позитивна. Естествено, някои хора ще кажат, че не е така. Има една приказка „Две стъпки напред, две назад и една настрани“ – ние се движим така. Като цяло се движим напред, но се движим с много по-бавна скорост отколкото ни се иска и с много грешки. Някои неща са много напред, а други назад. На средния човек какво му се иска – иска му се да стигнем американците днес. Трябва да бъдем търпеливи. В моя живот няма да ги стигнем. Стартът ни е много по-нисък. Ще дам пример, за да не е съвсем абстрактно. Нека да се върнем десет години назад, дори и двадесет.

Какви бяха доходите на българина в долари преди? Преди двадесет години бяха към шейсет долара на месец. Не говоря за кризата на Виденов и такива неща. Говоря като цяло за деведесетте години. През 2007-ма година колко бяха? Грубо около двеста-триста долара. Колко са в момента? Ако погледнем статистиката са около шестстотин. Разбира се, всички ще кажат, че всичко е по-скъпо. Преди време дори не можеше да излезеш от България. Покупателната способност е по-голяма, ако погледнем всяка статистика. Дори да кажете, че не е истинска, дори да е двадесет процента фалшива. Погледнете професионалната реализация, когато завърших в Щатите през 1993-та година исках да се върна. Първото беше или да започна собствен бизнес, който да се занимава със софтуер и финанси. Второ беше да отида да работя в някоя фирма, която ще каже: „Да, той има опит от Щатите.“ Нямаше никакъв интерес за хора, които са завършили в Щатите. Единственият шанс за работа беше да познаваш някого, който да те наеме на работа в неговата фирма“.

За развитието на България през погледа на българина зад граница
„Има и някои неща, които са много зле, но като цяло доходи, реализация, инфраструктура и въобще цялостният напредък се подобряват. Най-лошото и негативно е демографският срив. Демографската катастрофа за мен е най-лошото за нас. По-зле е от преди двадесет или тридесет години. Другото е, че има опростяване на нацията. Нивото на образованието е много ниско. Има много способни и качествени хора, които се чувстват недооценени тук и за това заминават“.

За политическата класа
„Положителните и отрицателните неща ви ги казах. Отрицателните са в следствие до голяма степен на неадекватната политика и управление, които имаме през последните години. За жалост имаме преди това четиридесет и пет години неадекватно управление и след това имаме двадесет години в друга посока просто. Въпреки това управление, благодарение на влизането ни в Европейския съюз и НАТО, ние сме мръднали нагоре. За жалост, сегашното управление ни спира да не сме още по-нагоре“.

За бъдещето
„Трябва да направим нещо. Трябва да разберем, че в крайна сметка от нас зависи. Дали си в България, в Щатите или някъде другаде – трябва да повярваме, че можем да променим нещата и да се трудим за тяхната промяна. Първото нещо, което трябва да направим е да не гледаме нихилистично на нещата Българинът е нихилист. Всички смятат, че нещата са много зле, дори, когато не са. Второто е, да не се делим. Съединението прави силата! Да участваме активно в държавния и социален живот. Не може да си винаги възмутен и да не се интересуваш от нищо. Когато не следиш новините, не гласуваш, не гледаш телевизия имаш ли право да кажеш, че нещата са лоши? Ти не участваш в този живот. Сам си се отблъснал от живота и искаш нещата да вървят. Е, няма да вървят. Не участваме активно в политическия и социален живот. Единственият начин да го променим е да сме активни. Ако очакваме, че ще отидем в САЩ или Германия и ще стане там, няма как да стане. Трябва много работа“.

 

Източник: Блиц

Facebook коментар
(Visited 1 times, 1 visits today)

Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Social media & sharing icons powered by UltimatelySocial