BG бистро привлича с български вкусове в Лас Вегас

„BG бистро” се счита за единствения български ресторант на Западното крайбрежие, но върши чудесна работа и като най-стандартно място за похапване. За онези, които не са наясно – България граничи с Гърция, Турция, Румъния, Сърбия и Македония. Точно както хранителните пътища имат тенденция да игнорират географските ограничения, България и нейните съседи в продължение на векове споделят изкуството на своята кухня. Един пример е киселото мляко (6.95 долара), което съдържа по малко от България и всичките й съседи. „BG бистро” има дълго с огромен списък със специални предложения за всеки ден, а това кисело мляко е някъде сред последните, понеже минава за десерт.

Какво представлява киселото мляко? На пръв поглед обикновен йогурт, който може да се изяде с четири потапяния на лъжицата в купата. Но реално на вкус е нещо средно между фета, подобие на гръцко салатно мляко, а тук го предлагат и с толкова чесън, че да отблъсне вампир – не звучи толкова лошо. Все пак средният американец трябва да се въоръжи с дебели добре препечени филийки хляб – ефективно средство за консумирането му. Тук филиите са точно дебели.

Също така в списъка със специалитети има мусака (10.95 долара), която може да напомни на любителите на гръцки манджи за гръцката мусака, но пък веднага възниква спор дали мусаката не беше всъщност турска? Трудно е да се определи.

В българското ястие няма патладжан, затова пък е с нарязани картофи, покрити със сос с обичайните топли подправки и запечено с кисело мляко вместо бешамел. Тъй като картофите имат по-неутрален вкус от патладжана, светлината на прожекторите е върху парченцата месо, доколкото го разконспирирахме – агнешко.

Две класически ястия от постоянното меню са пълнени червени чушки и кебапчета. Пробвахме ги и двете.

Първото представлява малки нежни червени чушки (7.75 долара), буквално излъскани отвътре и напълнени с вкуснотии, а отгоре залети с особено приятна смес, наподобяваща фета.

Кебапчетата (7.50 долара.) са колбаси, които заемат видно място в българската кухня. Това са парчета месо без неядливата обвивка, която има всеки колбас. Месото е фино смляно и оформено като цилиндри, а после препечено на скара. Както ни обясниха, традицията повелява да се сервира на тройки, като всяко кебапче е хубава смес от говеждо и свинско месо с ароматни подправки и кимион.

Пържени картофи сме яли, но тези са особени, защото не са бланширани, а и ги предлагат с настъргано сирене, което е уж сирене, ама е малко по-ронливо от фета.

Обслужването беше приятно и добронамерено, ако изключим лекото объркване в координацията. Предястието на единия бе поднесено като изненада на другия.

Едно предупреждение: има отделни входове за бара и трапезарията и е лесно да се объркате. Барът е светъл, шумен и доста задимен. Но трапезарията е декорирана в мътни цветове с акценти от камък и дърво. В добавка звучи лека и приятна музика (Синатра и лек джаз) и е оформена в класически арт. Няколкото телевизора излъчваха спорт, който почти не дразнеше. Това ни позволи да забележим, че се чува много българска реч, нерядко и на висок език, а екзалтацията на такива места обикновено е доста добър показател за автентичност.

——————————

* Статията е част от поредица рецензии на „Лас Вегас ривю джърнъл” за различни заведения в града. Рецензиантите (автори на текстовете) извършват анонимно посещенията в обектите, водят си записки в дневник, които след това преобразуват в статии. Можете да се свържете с автора на тази на адрес Hrinella@reviewjournal.com или 702-383-0474.

Хайди, Ринела, „Лас Вегас ривю джърнъл”

Източник: bgvoice

Facebook коментар