– Дядо – питах го понякога по телефона, – какво ядеш?
– Диня със сирене…
– Дядо, какво пиеш?
– Айрян.
– Хубав ли е ?
– Най-хубавият.
– Дядо, какво виждаш – ей сега, точно в тоя миг?
– Баира над къщата. Липите са побелели.
Вятърът им е обърнал листата. Ще вали.
Знаех, че нарочно ме дразни, че нарочно сипва сол в раните, но все така не спирах да разпитвам.
Само за миг да можех да му взема очите,
само за миг да можех да му открадна езика –
щях да се натъпча с хляб и сирене,
да пресуша шест кратунки с кладенчова вода,
да се напълня с баири, с поля и реки.“-


Мирослав Пенков, „На изток от Запада“ 

Източник: 4arka

Facebook коментар