България на Карибите

Няма човек, който в студените януарски делници поне веднъж да не се е прехвърлял мислено на Карибите. Малцина са обаче тези, в чието съзнание по този повод нахлува Хондурас. Но централноамериканската държава предлага много повече от просто бели пясъци и тюркоазени води. Страната е изключително красива, с богата история още от времето на маите, тропически гори и разнообразие от диви животни.

Днешен Хондурас е бил един от най-големите центрове на маите, докато те по неизвестни причини напускат тази територия през VI век и отиват в Мексико. Столицата на страната Тегусигалпа е построена през 1578 г. от испанските конкистадори. В града в момента живеят около 1,7 млн. души и той е основен икономически, индустриален и културен център. Името на столицата идва от езика нахуатл и означава „сребърни хълмове” (Teguz-galpa), които се издигат на 940 метра надморска височина.

През XVI век Тегусигалпа е важно място за добив на злато и сребро. В днешни дни са развити тютюневата, захарната и текстилната индустрия. Градът условно е разделен на две части от река Чолутека на равнинна и хълмиста част. Характерен е с мекия си климат и винаги свежия въздух, за който допринасят постоянният лек ветрец от околните планини, както и гъстите борови гори. Най-старата запазена постройка в града е църквата „Сан Франциско”, за която се смята, че е от 1590 година. До град Ла Сеиба на карибския бряг на Хондурас се намира единствената река в света, която се казва България (Рио Булгария). В района съществува българска общност от над 100 години. Нейни членове в началото на миналия век откриват неизвестна река, която наричат България. Рио Булгария извира в планината Грасиас а Диос в Националния парк Пико Бонито. Тя е заобиколена от труднопроходима джунгла и поради пресечения и силно наклонен терен нейното поречие не е добре проучено.

Потомците на първите българи, които са емигрирали в Хондурас, вече са над 10 хил. Повечето от тях са се заселили първоначално на плато в сърцето на джунглата. И до днес то се нарича България. Селището съществува до средата на 50-те години на миналия век, когато жителите му се заселват в Ла Сеиба.

В Хондурас живеят хората гарифуна, които през през 2001 г. са признати от ЮНЕСКО като част от световното нематериално наследство на човечеството. Гарифуна са потомци на африканци и карибски индианци, които обитавали остров Сейнт Винсент. Попаднали в централноамериканската земя, когато два кораба с роби, натоварени от Западна Африка, корабокрушират край бреговете на Южна Америка. Приблизително през 1797 г. те пристигнали на Ислас де ла Баия (острови на залива). След време се установили по карибския бряг и формирали собствен език и обичаи. Те са характерни с бързите си танци под ритъма на дървени барабани, както и с ярките цветове на облеклото.

Хондурас е известен още с дъжда от риби. Всяка година между май и юни в департамента Йоро хората наблюдават как в небето се появява тъмен облак, придружен от светкавици, гръмотевици и силни ветрове. След 2-3 часа проливен дъжд от небето се изсипват стотици живи риби, които местните събират от земята и готвят. Жителите на Хондурас харесват това необичайно природно явление и дори имат специален фестивал за него. Първоначално се смятало, че рибеният дъжд е плод на фантазията на местното население, докато през 1970 г. от National Geographic провели изследване. Специалистите регистрирали случая, но не успели да предложат обяснение. Трудно било да се разгадае защо всички риби били с еднакъв размер и от един вид. Озадачаващ бил и фактът, че падналата риба не се срещала в местните водоеми. Според една от научните теории рибите могат да бъдат подхванати от водното торнадо, сформирано от силни ветрове, и да изминат до 200 км.

Всичко изброено дотук си заслужава посещението, но все пак за конвенционалните туристи Хондурас предлага плажове, лазурно море, живописни острови и магически коралови рифове. Роатан и други малки острови (Утила, Гуанаха и Кайос кочинос) са заобиколени от най-големия жив коралов риф в света – дом на огромен брой цветни риби и множество растения. Туристическата индустрия не е така бурно развита като в другите карибски дестинации, така че девствените кътчета и местната атмосфера изобилстват.

Това, че при всички тези дадености Хондурас не се е превърнал в туристическа Мека, има своето обяснение. Това е една от най-бедните страни в Централна Америка с престъпност, висока дори и за стандартите на региона. Да не забравяме, че това е държавата с най-много убийства на човек от населението в света. При внимателно планиране обаче Хондурас ще остави незабравими спомени у всеки пътешественик.

Източник: bgvoice

Facebook коментар