Българка с остро перо отговаря подобаващо на англичаните и тяхната истерия след падането на забраната за работа на нашенци и румънци във Великобритания от 1 януари 2014 г.

Със саркастично-иронична статия, обогатена с много хумор, тя се подиграва с канонадата от медийни публикации на Острова, които предшестваха премахването на ограниченията за работа.

Съпоставя реалната ситуация с предварително насажданите страхове.Авторката се подвизава с псевдонима Лола Монтескьо и публикува свои статии в сайт, както и на други места в интернет.

Текстът стана популярен и получи множество положителни оценки в социалната мрежа „Фейсбук“. Някои го определят и като отговор на изповедта на англичанина Стивън, който описва наемателите си българи по особено унизителен начин.

Представяме го без съкращения:

Здравейте, мили британски и германски съграждани! От 1 януари съм на ваша издръжка. Аз съм български имигрант пиявица, смукач на социални каси, крадец на работните места на поляците, вандал, варварин и което е най-лошото – източноевропейка. Така че от днес пазете чантите, мъжете и прането от балконите си.

После да не кажете, че не съм ви предупредила.

Обещах вече, че ако не съумеете да уплашите българите, както бяхте намислили, ще се видим на Нова година в Лондон. Е, аз новата година си я изкарах в София, но на 1 януари взех самолета за Албиона и ето ме, както толкова дълго време си пожелавахте, на опашката за помощи.

Признавам си, не ми се идваше. Много е мъгливо, а и това каране в ляво ме влудява, но не посмях да ви разочаровам. На летището в София теглих чоп – чудех се дали към Лондон да поема, или към Берлин. Германците също цяла година все за мен говорят.
Подготвили са се хората, даже оня ден правителството им се изпокара заради мен.

Не са много сигурни какви точно мерки да вземат по посрещането ми – да ме разстрелят или да ме обесят. Предпочетох обаче Лондон, защото чух, че на летището ме чакат стотици журналисти и трима депутати. Така че се получи много мило – аз, депутатите и всички тези светкавици. Хубаво е да си единственият дългоочакван имигрант. Това обаче носи и известни трудности.

Вярно е, че съм източноевропейка. Тоест тренирана съм да беля чушки на високи токчета, докато поправям бушоните и подвиквам на детето верните отговори от домашното по математика. Имам и висок научен потенциал, който развих в годините на социализма.
Дайте ми просто един дамски чорапогащник и аз ще поправя света.

Няма бримка, която да не мога да уловя. Чорапогащите на соцжената бяха вечни – перпетуум чорапогащиле, така да се каже. Освен това с един здрав найлонов чорап мога да превържа рана, да направя ремък за двигателя, простор, да го изтъка на ковьорче, да изцедя прясно мляко и да го направя на сирене, да измия прозорците с него, да боядисам великденските яйца, да ушия кукли, торбички или да го аранжирам като изкуствени карамфили.

Вие, скъпи нови съграждани, обаче ме изправяте пред нови предизвикателства. Искате от мен твърде много неща. Първо трябва хем да се престоря, че съм 180 000 българи и румънци в Германия, хем да наводня британските градове, стигайки до 12 милиона.

Мога да върша няколко неща едновременно, даже като работеща майка успявам често да съм и на две места едновременно. Но на 12 и кусур милиона души не мога да се направя. Чудите се също дали съм лекар, инженер, програмист или обикновен крадец. Ще ви разочаровам и по тази точка – въпреки строгото източноевропейско образование по математика съм пълна нула, а в живота си съм крала само черешите на баба Донка от съседния двор. Искате също така непременно да дойда и да ви взема работните места. Хем вашите, хем на германците.

Ама много ви моля – аз все пак съм от България. Ние баш работохолици не сме.

Както каза една приятелка – разрешили работата в Европа за българи, сега дано не я направят и задължителна, че я втасахме. У нас се казва, че от работа се гърбавее, а от пиене се хубавее. Затова на почит са веселбите на маса. По тази причина ви се чудя и защо чакате тълпи българи точно пък на 1 януари. Ами това е Васильовден бе, братя англичани!

Кой уважаващ себе си българин ще работи на Васильовден? След него идва Ивановден, Йордановден, Коледа по стар стил, после докато изтрезнеем и вече е Трифон Зарезан. А щом е дошъл и Трифон Зарезан, ей го де е Великден, 1 май, 3 май, 9 май, 24 май…. Вие имате ли толкова празници и почивни дни? У нас по цял месец събираме, ако депутатите от провинцията са повече и гласуват дълга ваканция, че да си идат малко на село, пише Блиц.

Като свършат почивните дни през май, почват летните отпуски. Това “Какао бийч”, това Слънчев бряг, това “Смокиня”, това ремонтът на банята: кой балък ще ги изтърве, че да ви работи в гадното дъждовно време?

Така че останалите имигранти от България по-рано от септември не ги чакайте, при това посрещането да не е на летището, а на автогарата.

Ние със самолети пътуваме чак когато съберем достатъчно от социалните ви помощи.

Когато все пак дойдем всички няколко милиона, много ви моля, да сте подготвени. Недейте да си сменяте правителството, ние сме свикнали да ни управляват идиоти и противното ще ни е доста некомфортно. Също така научете се най-сетне да пиете. Един мъж, който не пие ракия, не е никакъв мъж.

Най-добре е да посетите една-две дупнишки сватби, за да потренирате.

На последната, на която бях, английският зет се отряза още преди десерта, горкият, и се наложи сватовете да го вържат за една от колоните в ресторанта, че да може да стои прав, а те да си го гледат и да му се радват, докато вдигат наздравици. Английски зет е това, как да не пийнеш едно повечко за негово здраве. Не се втелявайте също така и за това кой си плаща тока и кой не, че е много досадно. Както и с парното, водата, здравните застраховки и данъците.

По отношение на плащането на сметки сте големи бастуни, трябва да ви призная.

Отпуснете се малко, де! Все ще дойде някоя партия на власт, която ще ви ги опрости, ако гласувате за нея. Много е важно и да научите наизуст “Бяла роза”, щото без нея нито един празник не се получава. А както са казали древните, ние, българите, сме безделници, но не и без празници. Ако всички тези условия са тежки за изпълнение, ще се наложи да ви разочароваме – няма да дойдем.

По-добре превеждайте направо социалните помощи по сметките ни, така хем ще оправдаем очакванията ви да ви оберем, хем няма да си мешаме капите. Айде със здраве, банковата си сметка я пращам с отделно писмo.

 

Автор: Лола Монтескьо
Текст от книгата: Лола – секс, мусака и революции


Най-интересните статии в сайта:

Емигрантка написа разтърсващо писмо до всеки

Мамо, ти отгледа емигранти

Българските ми квартиранти и делата им в Англия

like1



 

Facebook коментар
loading...