„Торонто е много красив град, но Пловдив ми е на сърце.” Това признава Назик Калян, която от 15 години живее в най-големия град на Канада. Сега е  на гости тук при сестра си и след няколко дни ще лети обратно. Посещението в града под тепетата съвпадна с 80-годишния  юбилей и 65 години от завършването на випуска. Двата празника пловдивчанката от Канада обедини в едно и събра съученици, близки и приятели в Стария град.  

Назик е родена на 11 септември 1937 година в Пловдив, а фамилията  има  изключителна съдба. Баща  Гарабед Калян и най-малката му сестра оцеляват по време на Арменския геноцид. От деветчленното семейство само двамата остават живи. Милиони арменци от Източната част на Турция са били принудително изселени към пустинята Дер Зор в Сирия, пеша те са извървели стотици километри и малка част са оцелели. Гарабед е бил на 11-12 години, а сестричката му – на 5-6, когато пристигат във Варна, но пътищата им се разделят. Бездетно румънско семейство арменци взима момиченцето да го отгледа, а той живее и работи известно време в черноморската столица и заминава за София, където е занаятчия, клисар и ръководител на арменски туристически групи. През  1933 година идва в Пловдив и се жени за Хрипсиме, от която има две дъщери – Хасмик и Назик. „Един ден от Букурещ пристигна военен и донесе на баща ми писмо от леля. Тогава разбра, че тя се е омъжила и има дъщеря. Така брат и сестра се откриха и започнахме усилена кореспонденция. Когато взеха да разселват арменците в Армения, двамата решиха да се преместим там. Леля замина със семейството си, но ние не успяхме”, спомня си Назик.

Тя  завършила Арменското училище, записала се за акушерка, но баба не позволила да продължи да изучава професията и се прехвърлила в Техникума по облекло, където до тънкост усвоила шиенето на горно дамско облекло. Започва работа  в шивашка кооперация „1 май”. 40 години работи в предприятието и се пенсионира там. Издига се  до помощник майстор шивач, а цялата арменска общност и хайлайфът на Пловдив я търсят да им шие  дамски палта, костюми, манта, поли, панталони.

Назик има един син – Гаро Гарабедян, който вече 28 години е в Торонто. Докато стане канадски гражданин, е минал много премеждия и неведнъж е бил на косъм от смъртта. Заминал нелегално в края на 80-те с още три момчета и две момичета от блока. Два дни преди да тръгне, казал на майка си да му стегне куфара. Тя се притеснила, плакала, но той бил непреклонен. В самолета пътували с гимнастичките на Нешка Робева и крайната спирка била летище „Кенеди” в САЩ, ала ги свалили на остров Сейнт Джоунс, където ги държали седем месеца.  Тогава Гаро и негов приятел Иван  решават да избягат. Намират човек, който ги прехвърля с лодка до Ню Йорк. Там отсядат при познати и работят през нощта, за да не ги хванат властите. След известно време отиват в Торонто при пловдивчанин, който от дълги години живее там. Докато минат границата обаче, имат много премеждия. В средата на 90-те Гаро вече е легален емигрант и решава да се върне в Пловдив. Тук открива първата фирма за професионално почистване на витрини и сгради. Запознава се и с бъдещата си съпруга Елизабет, която е завършила английска филология. След двугодишен престой под тепетата Гаро се връща в Канада, за да вземе канадско гражданство. След като си урежда статута, си взеима отпуск един месец и си идва в Пловдив.

„Първата седмица младите дума дадоха, втората направиха официално годеж, трета седмица вдигнаха сватба, четвъртата  заминаха за Анталия на сватбено пътешествие и на петата той отново прекоси океана. След четири месеца замина и снахата, взеха апартамент под наем и бяха много щастливи. После се родиха и двете им дъщери. Голямата внучка е  Натали, кръстена на мен, а малката Анджелика носи първата буква на другата баба. Натали на 10 месеца я кръстихме тук в арменската църква.  А след това и аз заминах за Торонто. Бях на 65 години, заживях там, ала сякаш си пренесох Пловдив в Торонто, непрекъснато мисля за родния си град. Сега голямата внучка е на 14 години, малката е на 10. Цялата фамилия са зодия Лъв и цял месец празнуваме рождени дни. Знаят арменски, български, английски, учат френски, свирят на пиано, ходят на летни кънки, тренират тайкуондо. За жалост, няма да се върнат в България”, признава възрастната пловдивчанка. Тя се гордее с момичетата, че са отличнички в училище. Към баба си се обръщат с „мами” на български, а на арменски с „менц”.

На внучките Назик приготвя основно арменски и български специалитети, макар вече  да са свикнали и с канадските ястия. Готви супа трахана, сарми, мантъ, грис халва, фасул, пълним чушки,  мусака, огретен, точи баници.

Макар и на 80 години, пловдивчанката по цял ден не подвива крак. Сутрин прави закуска, приготвя храна на момичетата за училище, изпраща ги до автобуса, а после чисти, готви, домакинства. Намира време и за себе си, среща се с приятелки на кафе. Всеки вторник около 70 души възрастни арменци ходят в  църква „Свети Минас”.

В най-социалната държава: Купуваме луканка от карловци

„Канада е най-социалната държава. Плащат добри пари за детски и много жени успяват да се издържат само от това. Торонто е красив град, където живеят  25 000 българи, а семейство от Карлово има фабрика за производство на карловска луканка, салами, кюфтета, карначета, сушени мезета и оттам пазаруваме. А отскоро продават и боза. Повечето хора живеят в големи сгради под наем. Най-скъпи са тристайните апартаменти – около 1500 канадски долара, като в сумата са включени ток, вода и телефон.  На балконите нямаш право да простираш или да слагаш багаж.  Всеки в семейството си има кола.  Неприятно е, че вятърът ти пронизва  цялото тяло. Ходим със специални костюми за вятър и въпреки това пак ти е студено”, разказва пловдивчанката.

Синът и снахата: Семейният бизнес – по 14 часа на ден

Синът и снахата развиват семеен бизнес. Продават храна пред голяма сграда в центъра на Торонто, където се провеждат международни конференции и има спортни зали. Трафикът от туристи е голям и пловдивското семейство приготвя на място в специална работна кола пържени картофи, скара, пиле, сандвичи. „Сутрин излизат в 9 часа, вечер се връщат в 12 през нощта. Не могат да си видят децата, ала всички там работят много, обяснява пловдивчанката.

Източник: Марица

Facebook коментар