Този текст представя субективната гледна точка на един млад американец за начина на живота в САЩ. Авторът няма отношение към прецизността на данните, нито към обективността на поднесената в него информация.

Наскоро се срещнах с мой приятел от детството. С него сме се виждали основно през ваканциите, тъй като от съвсем малък живее в САЩ, съответно има и американско гражданство.  Младежът е доста интелигентен, следва „Медицина“ в Бостън, родителите му също са лекари.


Разполагат ли американците с достатъчно средства?

Както обикновено се случва, когато българин се разприказва с чужденец, все по някое време разговорът отива към темата за това кой каква заплата получава и какви са цените на някои основни стоки в другата държава:

– Ванка, колко е средната месечна заплата в Масачузетс? – питам го аз, уж съвсем случайно.
– Около 50 хиляди долара на година, значи около 4-5 хиляди на месец – отвръща ми той.
– Брей! – казвам си аз – Очаквах да ми кажеш някаква голяма сума, например от порядъка на 2-3 хиляди долара, ама чак тази не очаквах.

Виждайки учудената ми физиономия, той побърза да ми изясни някои неща: 
– Ама не си мисли, че тези пари стигат за живот в Америка. За там тези пари са много малко – отсече той.

Цените на храните в САЩ – 10 пъти по-високи

– Как така са малко 4-5 хиляди долара? И как така не им стигат парите? Нали американската нация е една от най-заможните в света? – питам го с удивление.
– Хлябът, който тук е около 80 стотинки, в САЩ струва между 4 и 5 долара. Само в „Уол-Март“ (най-евтината верига от хипермаркети в САЩ) е около 2 долара – поясни той.
– 4-5 долара?! Това не е ли прекалено много за един хляб? – питам го аз с възмущение.
– Толкова е. А цената на една кофичка йогурт, при това с три пъти по-малък грамаж от тукашния, например 200 грама, е около 3 долара. Иначе продават и едни големи кутии с йогурт, приблизително 5 килограма, които излизат по-евтино – те са около 10 долара.

Попитах го за цените на плодовете и зеленчуците. „Зеленчуците и плодовете – рече той – са малко по-скъпи, отколкото тези в България, разликата в цената не е значителна. Но тамошните са с много по-лошо качество. Най-евтината напитка в магазина е ко̀лата, която се продава за 89 цента (не уточни литража, но това едва ли има особено значение). В някои магазини има и имитации на ко̀ла, които са по-евтини.“

Конкуренцията отвъд Атлантика

Тъй като ме зашеметиха цените на иначе елементарните хранителни продукти отвъд Океана, помолих го за някакво обяснение:
– Ама чакай сега, нали в САЩ има свободна конкуренция, не би ли трябвало тя да води до по-ниски цени и до по-високо качество на продуктите? – попитах го аз.
На този мой въпрос той отвърна така:
– Нищо подобно. Картелните споразумения тъкмо там са измислени.

После най-подробно ми разясни съвсем позната родна картинка: как корпорации предлагат възнаграждения на политици, за да приемат закони, които ги удовлетворяват, завършвайки това изложение с:

„Може би си мисля така, тъй като моите проблеми са там, а не тук. Но наистина не мисля, че американците живеят по-добре от българите“.

Останах слисан от тези негови думи. Щом Ванката произнесе това изречение, реших, че трябва за всичко да го разпитам много по-подробно.

Американското здравеопазване – предимства и недостатъци

Попитах Иван за здравното осигуряване, по-скоро за реформата „Obama Care” и дали тя работи. Той ми отвърна: „Да, вече има държавна здравна каса, но нещата покрай нея се развиват много мудно и има много проблеми“. Не се изказа особено ласкаво за здравеопазването в САЩ, като изтъкна единствено следното предимство:

„Ако нямаш осигуровка и ти се наложи да отидеш в спешен кабинет в САЩ – лекарите ще направят всичко, за да те спасят. После, естествено, може да умреш, ако не се лекуваш, но лекарите ще положат всички усилия, за да не се случи това във или пред спешния кабинет, докато си в техните ръце. Докато тук (в България) миналата година видях как лекари отказват да приемат мъж пред спешния кабинет, тъй като нямал осигуровка. Само му повтаряха, че щом няма такава, трябва да стои и да чака.“

Заговорихме се и за здравния статус на средностатистическия американец.
– В САЩ – казва той – много рядко се срещат толкова жизнени хора в пенсионна възраст, колкото тукПочти всички пенсионери имат поне едно заболяване и пият много лекарства. С лекарства се тъпчат дори и младите хора – изтъква той – тъй като фармацевтичната индустрия е много силна. Ако погледнеш статистиката, ще видиш, че в сравнение с българите, американците живеят само с няколко години повече, и то като вземеш предвид факта, че в България се пуши на поразия, а и се пие много повече алкохол. А там почти никой не пуши и не пие, тъй като цените на алкохола и цигарите са прекалено високи. Те са много по-болна нация от българската, въпреки че не пушат и не пият.
– Защо мислиш, че е така? Да не би това впечатление да се дължи на факта, че американците имат добра здравна култура, докато повечето българи ходят на лекар само при крайна необходимост и просто не си знаят заболяванията? – питам го аз.
– Защото – отговаря ми той – храните им наистина са пълни с много боклуци. Ама наистина! Вече са много популярни магазините за биопродукти, ние пазаруваме от такъв, но там цените са десет пъти по-високи и много малко хора могат да си позволят да пазаруват от тях – само тази, които са много над средната класа.

Обсъждайки здравната култура на двете нации – българската и американската, се заговорихме за това, че хората отвъд Океана много по-често ходят на психотерапевт.
– Колко струва едно посещение при психолог? – попитах го.
– Поне 250 долара на час. Иначе около 100 долара е таксата за една консултация с общопрактикуващ лекар, в случай че нямаш осигуровка. Хубавото е, че ако имаш здравна застраховка, лекарствата обикновено ти излизат на съвсем сивмолични цени. Но застраховките не покриват медикаментите за всичките заболявания, така че понякога може да ти се наложи да отделиш по-голяма сума за лекарства. Но това се случва доста рядко.

 

Свободното време на американците

 

Отказвайки да приема, че повечето неща в САЩ са чак толкова зле, както ми го описа моят приятел от Бостън, помолих го да ми разкаже как живеят американеците, какво правят като се върнат от работа и т.н. А той ми даде съвсем кратък отговор:
– Приберат ли се от работа – просто лягат да спят.
– Как така просто лягат да спят?! Не се ли виждат със семействата и приятелите си? Не си ли водят децата да поиграят в парка? Не излизат ли на разходка с кучетата си? Поне телевизия на гледат ли?
– Не. Това оживление, което е тук след края на работния ден – пълни паркове, пълни заведения, там го няма. Изтощават се много повече, тъй като обикновено и пътят до дома им е по-дълъг. Да седнеш с приятели в парка – това се случва изключително рядко, а и там е напълно забранено да се разхождаш по тъмно в парковете. Има полицаи, които те гонят.
– Как така ще ме гонят? Откъде-накъде някой ще ми каже по кое време да се разхождам в парка? – възмутих се аз.
– Просто е така. Стъмни ли се – идват полицаи и те гонят. Това се прави за превенция на престъпленията.

Учуден от режима „само спане и работа“, попитах го:
– Дори и през събота и неделя ли хората не се срещат с приятели? Не излизат ли на заведение или сред природата?
– Дори и през уикенда не го правят. Обикновено си почиват на двора. На пикник ходят само по празници, например на 4 юли.
– Не ходят ли на мол поне?
– Не, много рядко.
 И заведенията са празни. Всъщност там няма много заведения, а ако има – те почти никога не са на открито, както тук. Тук  обожавам да си седна в някое от кафенетата на Витошка, а там няма къде да си го позволя това удоволствие. Пред заведенията има само една маса отвън, към която от време на време се приближава единственият пушач, и това е.

Дълбоко убеден в това, че човек не може само да работи и да спи, попитах го: „Добре, а какви са им радостите в живота? Не може човек да няма никаква радост“.
– Веднъж на 2-3 години – обяснява ми той – ходят на почивка – я в Флорида, я на Бахамите, я в Мексико. Колкото често аз си идвам тук, толкова често те ходят на почивка. Всеки американец си мечтае да види Европа – екскурзиите до тук се считат за нещо велико. Приятелите ми непрекъснато ме разпитват.

За дискриминацията на малцинствата и притежанието на оръжие

Попитах Иван какво му е мнението за дискриминацията срещу малцинствата в САЩ и дали наистина е толкова страшно, колкото изглежда тук. Той отговори така:

„Има я. Но проблемите там не се дължат чак толкова на дискриминацията, колкото на стереотипното мислене.  Покрай събитията от тази и миналата година (има предвид размириците, които възникнаха заради прострелването на цветнокожи от полицейски служители) – продължава той – дадох си сметка, че американците смятат за напълно полагащо им се право дори и това да застрелят някого, стига да се почувстват застрашени. Много държат на правото си да притежават огнестрелно оръжие. И дума не дават да се обели в полза на евентуалната забрана, за която се говори много в момента. Аз на много хора им казвам, че това не е правилно, че така всеки луд може да насочи оръжие срещу самите тях. Но те ми отвръщат, че имат право да опазват себе си и своето. И това си е. Много са твърдоглави на тази тема.“

„Иначе – продължава разказа си Иван – да сложиш ограда на двора си, това може да се счете за огромна обида. Съседите ти може да ти се разсърдят много, ако сложиш такава. Ние вкъщи искаме да сложим поне храсти вместо ограда, ама все отлагаме. Само богатите си строят високи огради между къщите, като за богати в Америка се считат само тези, които правят поне 100 милиона на година.“

Защо все пак Америка е предпочитана?

След обширния разговор, в който изяснихме недъзите на американската система, помолих Иван поне да ми обобщи позитивите на САЩ, че и без това достатъчно обърка представите ми:
– Там, като цяло, е по-добре – кагегоричен бе той, макар и да си пролича, че го казва доста резервирано.

Той продължи така: „Институциите, например, работят за хората – не те отпращат, докато не ти решат проблема. А ако случайно те отпратят, на другия ден ти ще отидеш с адвокат и пак проблемът ти ще се разреши. В Америка всеки си знае каква му е работата, тоест какви са му отговорностите, и си я върши. Никой не се меси в работата на другите. В един офис си има човек за всичко: HR-ът си е HR, счетоводителят си е счетоводител, секретарят си е секретар, чистачът – чистач. Няма го това да те назначат на работа като секретар, а да вършиш работа за още три отделни позиции. Няма го и това – един да предаде на някакво съобщение на втори, вторият да го предаде на трети, а третият – на четвърти. Съобщението винаги се прадава на този, на когото трябва. Там капитализмът просто работи.

Репутацията в САЩ е от изключително значение

Заговорих го за морала в американското общество. Отвърна ми, че има големи разлики между различните щати – че хората в централните части на страната са много по-консервативни, в сравнение с тези край бреговете на океаните. „Там са и по-религиозни, докато при нас (в Масачузетс) хората са почти същите като в Европа“ – отвърна ми той. Даде ми и следния пример: „Когато разрешиха еднополовите бракове на федеративно ниво, при нас нямаше никакви вълнения, докато в централните щати го приеха доста по-драматично“ – рече той.

Но репутацията – казва американецът Иван – е много важна във всичките щати. Ако един лекар допусне грешка дори и само веднъж, нито някой негов колега ще го уважава повече, нито ще го защитава, както се защитават помежду си лекарите тук. Просто повече пациент няма да стъпи в кабинета му. Американците държат на репутацията си, защото цялото общество го изисква, затова и винаги се стремят към професионализма.

„Именно професионализмът е в основата на успешния капитализъм“, допълних аз.

„Точно така. А ако са сгрешили, американците не се срамуват да се извинят. Извинението там се счита за нещо напълно обичайно, а не за признак на слабохарактенрост, както тук“, казва още моят приятел американец, в чиито вени тече българска кръв.

Този текст бе само една малка извадка от целия разговор, който проведохме с Иван. Той категорично успя да ме убеди в това, че ако искаш да живееш добре в САЩ, доброто възпитание и демонстрирането на добронамереност в отношенията между хората са задължителни.

Източник: Актуално

Facebook коментар