За деветата годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) – вдъхновител за учителите зад граница
На 27 юли 2016 г. се откри деветата конференция на АБУЧ в Софийския университет „Кл. Охридски”, която продължи в Бачковския манастир „Успение Богородично” на 28 и 29 миналия месец. В продължение на три дни учители от български училища зад граница имахме възможност да обменим опит и добри практики и да разберем новостите в учебните стандарти и програми. Успяхме да видим изключително ценни лекции и презентации, благодарение на усилията на Асоциацията да събере на едно място учителите и институциите. Ролята, която АБУЧ играе в живота на българския учител зад граница е съществена. Трябва да се отбележи, че без първопроходците на нашата асоциация днес едва ли щяхме да можем да „будим“ така успешно българския дух в сърцата на нашите деца зад граница. Трудностите и перипетите, през които учредителите са минали в началото, за да бъдат забелязани от институциите в България, не са малко. Но не затова искам да ви говоря, а за хубавото, за постиженията. Факт, девет години по-късно ние, новите учители, имаме възможността да учредим училища зад граница, които да бъдат припознати от МОН и да бъдат вписани в официалния списък за българските съботно-неделни училища в чужбина. Ние вече съществуваме в живота на България, защото сме част от нея. Някой спомена на конференцията, че България е там, където има българи. А, ние ,учителите, играем съществена роля в тези „нови Българии“. Ние поддържаме живи нашия език, култура и идентичност.
Дължим благодарност на Управителния съвет на АБУЧ за чудесната организация на конференцията и сме дълбоко признателни за финансовата подкрепа на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Средно и Западноевропейската митрополия, Бачковския манастир „Успение Богородично“. Важен бе приносът на Министерство на образованието и науката – съорганизатор на събитието и разбира се участието на вицепремиера, министър Меглена Кунева, която откри конференцията в София. Там присъстваха и зам.-министърът на външните работи, г-н Христо Ангеличин, г-н Георги Пирински – евродепутат и Почетен член на АБУЧ, председателят на Държавната агенция за българите в чужбина – г-н Борис Вангелов, г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители. Особено важен бе фактът, че зам.-председателят на Комисията по образование в Народното събрание, г-н Михов, връчи подписите на народните представители в подкрепа на Петицията на АБУЧ, която искаме да внесем в Европарламента. Успехът на Петицията би дал възможност българчетата, обучавани в страните членки на ЕС, да имат право да държат една от задължителните матури на български език. Тя има и друго значение, а именно – издигането на авторитета на езика ни.
На 28 и 29 юли конференцията продължи в Бачковския манастир, където тя бе открита от вицепрезидента на Република България, г-жа Маргарита Попова, верен наш съмишленик.

13933346_1245180318825988_1508531790_n13884448_1245180218825998_2100869691_n
Постигнатите резултати от АБУЧ дотук не са малко. Фактът, че българските институции участват така активно в нашите мероприятия показва вниманието и желанието им да подкрепят усилията ни и оценяват значението на делата ни за съхранението на България и всичко българско в чужбина.
Темата на Конференцията на АБУЧ бе „Обучението по България – приоритет на държавата и на българските училища в чужбина“. Прави впечатление самата тема – „Обучението по България“, а не обучението по български език. Това е така, защото в случая говорим за обучение не само по български език, а по бит, култура и обичаи. С преподаването на езика на учениците не можем да постигнем максимални резултати. Езикът сам по себе си е белег на нашата идентичност и съзнание, но без да се създаде/предаде и културата, то и езикът ще остане чужд за тях. Затова и говорим за „Обучение по България“. Фактът, че по въпроса се работи съвместно с държавните институции показва на какво ниво е отнесена темата. Това е една от заслугите на Асоциацията. За девет години съществуване тя успя да намери начин да обърне лицето на институциите в България към нас.
На конференцията се обсъждаше въпросът за създаване на адаптирани учебни програми, подходящи за деца, изучаващи български в чужбина. Едно от исканията на АБУЧ е в авторските колективи да бъдат включени и учители от българските училища в чужбина. Колегите ни имат вече подготвени материали с адаптирани уроци, които са създавали на базата на годините опит в училищата зад граница .
Преподавателите от ПУ „П. Хилендарски” изнесоха следните лекции: „Овладяване на българския език в условия на билингвизъм” – доц.д-р Румяна Танкова, „Междукултурната комуникативна компетентност – „сливане на хоризонти“ – д-р Фани Бойкова, „Иновации в управлението на българското училищно образование“ – проф.д-р Галин Цоков, „Нематериалното културно наследство като ресурс за съхранение и транслация на националната идентичност“ – доц.дкн Мария Шнитер,
А нашите колеги от училищата в чужбина предствиха темите: „Споделяне на добри практики от българските училища в чужбина: организиране на средновековен ден и други проекти“ – д-р Валентина Александрова от БУ към Посолството на България в Лондон, „Разработки на адаптирани учебни програми за гимназиален курс на училищата в чужбина“, „Методическо помагало по материала в раздели ‚Старогръцка‘, ‚Библия‘ и ‚Старобългарска литература‘ в помощ на преподавателите и учениците от българските училища в чужбина“ – Здравка Момчева от БУ към Посолството на България в Лондон,, „Освобождението на България отразено в българската народна поезия“ – Виолета Петрова от БУ „Джон Атанасов” в Чикаго.
Гост –лектор на конференцията бе Любов Миронова с нейния „Урок по добродетели“. Учителите имаха възможност да споделят и обменят добри практики и опит, както и да споделят впечатленията си от новите учебни програми и предвижданите промени.
Към момента има близо 300 български неделни училища зад граница. По официални данни 200 000 деца са регистрирани в чужбина. Неделните училища се посещават от около 20 000 ученици, което е едва 10%. За миналата година към 10 000 българчета са напуснали страната. Тук говорим само за официални данни. Реалната цифра не е ясна. Всички тези деца са изправени пред една реална опасност – заличаването на тяхната идентичност. Асимилацията се случва с бързи и необратими темпове. Единствено връзката между училището зад граница и семейството биха могли да противостоят на този процес, на който, като че ли не се обръща достатъчно внимание както от институциите в България, така и от самите семейства.
13900714_1245180285492658_1659828117_nПолитиката, която АБУЧ води за сближаване с българските институции е жизнено важна в случая. Постигнатото дотук, пак казвам, не е малко, но тепърва предстои създаването на адаптирани учебни програми и учебници, спомагащи създаването на една успешно водена политика за обучението на българчетата в чужбина.
Аз съм дълбоко убедена в успеха на Асоциацията, защото присъствах на семинара и мога с ръка на сърцето да кажа, че той успя да ме мотивира още по-силно и да ме зареди с енергия, с която да преследвам поставените задачи. Чувството, което всички изпитахме през тези три вълшебни дни беше неописуемо. Да имаш възможност да обмениш знания и опит с хора, с които чувстваш, че си от „една кръвна група“, че имате еднакви цели е прекрасно и всички ние очакваме с нетърпение да се срещнем отново на десетгодишнината от основаването на Асоциацията догодина.

Информацията изпрати за Чуждоземец Nina Borisova основател на Българско неделно училище “Свети Иван Рилски” Кеймбридж, Великобритания

Facebook коментар