След Освобождението през 1878 г. преброяването сочи, че в България живеят само 1,7 милиона българи християни.

Тези дни получих от Симеон Дянков справка от Световната банка, в която беше описано демографското състояние на планетата Земя. Според този документ ние сме на шесто място по разлика между раждаемост и смъртност. Иначе казано – 110 000 българи умират годишно, а се раждат 60 хиляди.

Оказа се, че водещи световни сили водят в тази негативна класация – на първо място е Германия, след нея Япония, а трета – Италия. При германците ситуацията е следната – годишно там се раждат 625 хиляди души, а умират 890 000. Как така в тази страна, която има най-прекрасната социална система в света, няма раждаемост? Очевидно е, че те не решават своя демографски проблем с повишаване на детски надбавки или всякакви други услуги и привилегии за семействата.

Учените отдавна са го казали: хората раждат деца или за да се възпроизведат и едно-две деца са достатъчни, или за работна сила. Голямата раждаемост в България е факт до 1946 година. Причината – тогава има необходимост от работна ръка в земеделското стопанство, в което са били около 80 на сто от населението.

Ще можем ли да решим по някакъв начин нещата днес? За да отговорим на този въпрос нека да видим какво направиха германците, а така също Румъния и Унгария, които бяха на нашето дередже само допреди 4-5 години. Без да отслабват вниманието от социалната система, осигуряваща придобивки и бонуси за семействата с 2-3 и повече деца, те предвидливо и умно дадоха гражданство на лица по възможност от диаспората или на такива от същата цивилизационна група. Германците, например, имат огромна диаспора – още от времето на Екатерина II в Поволжието в Русия живеят два милиона техни, а други 900 000 са в Казахстан. Германци има още в Трансилвания в Румъния и на още няколко места в Европа. Точно тези хора Германия започна да си ги изтегля през годините като им даваше гражданство. Същото започнаха да правят румънците и унгарците. Като пример ще спомена, че само през миналата година румънците са дали 650 хиляди гражданства на хора от Молдова, която е румънската Македония, и от Украйна. Унгарците не останаха по-назад като дадоха паспорти на всички 150 000 души техни сънародници, живеещи в Украйна, а също така и на 600-те хиляди във Войводина (в Сърбия) и в Словакия.

Да видим как България е решавала този проблем след Освобождението през 1878 г., когато страната ни е била в ужасно демографско състояние. При преброяване тогава е установено, че на територията й са живели около 2,3 милиона души, от които само 1,7 милиона са българи християни. Турците са били 400 хиляди, циганите 93 000, а останалите над 100 хиляди са гърци по Черноморието, в Пловдив, Тополовград, Асеновград. Тези ужасяващи данни се дължат на огромните човешки загуби. По време на освободителната война България е загубила 10 пъти повече хора, отколкото през Априлското въстание. Оказва се, че османските войски са имали заповед, изпълнявана особено усърдно от армията на Сюлейман паша, да изтребват по пътя си българското християнско население. Обезбългарени са селата и градчетата по течението на реките Марица и Тунджа до Казанлък. Османлиите са стигнали до Карлово, където в двора на една джамия събрали всички мъже на града и ги избили. Контраударът на българите, когато везните на войната се накланят в полза на руснаците, е не по-малко ужасяващ. Ние избягваме да пишем за това, но истината е, че въоръжени български групи са се нахвърляли върху турските села и започват да избиват хората там, да завладяват къщите и земята им. Много турци обаче загиват и по друга причина. Знаейки, че ще има отмъщение, те формират огромни кервани – по 15-20 000 души, наречени на турски гьочове. Въоръжени до зъби, те са охранявани от башибозука или от черкезки татарски отряди. По пътя към Цариград керваните грабели и разрушавали българските села. Тогава е унищожен град Каварна и е изклано цялото българско население. В Бургаската низина не останал нито един жив човек и тъжни фотографии показват, подобно на Батак, черепи на избитити българи там. Но тези гьочове не са имали добра съдба. За тяхно нещастие в момента, в който руските войски тръгват да преминават Балкана, избухва страхотна виелица, която погубила и много руски войници. На връх Баба при Петро поле например, загиват 874 руснаци начело с генерал Дандевил, тръгнали да преминават прохода. А турските кервани с по няколко хиляди души просто замръзват. Това пишат всички чуждестранни кореспонденти, които обикалят по това време театъра на бойните действия.

Било е нещо страшно! Явно, става дума за стотици хиляди замръзнали. Само няколко години по-рано Мидхат паша казва, че мюсюлманите в страната са 1,5 милиона, а след Освобождението са само 400 000 души. Разбира се, не всички тези милион турци са изклани или замръзнали, голяма част от тях са се добрали до Турция и са останали там.

Първото българско правителство от 1879 година, както и източнорумелийската власт установяват, че огромни области от териториите, с които разполагат, като Търговище и Бургаско, са обезлюдени. И правителството решава да ги засели. Защото с 2,3 милиона души население трудно се прави държава на голямата за онова време територията от 96 000 кв. км. Интересен е въпросът откъде правителството е взело ресурс. Начините били два, първият е вътрешен. Оказва се, че в планините през годините на османското владичество се били заселили много българи в колиби. Те си имали колибарски селища и обработвали малки парчета земя. Предложението към тях било да се установят в равнината – Добруджа, Тракия, Дунавската равнина, за да могат да работят повече земя, да отглеждат семействата си, да плащат по-големи данъци. Любопитен факт е, че Козлодуй било влахо-турско селище, заселено от българи от планинските села около Босилеград.

Вторият ресурс е външният – българите от чужбина. Става дума за сънародниците ни, останали изцяло в османската империя, а не в двете български държави, каквито са Княжество България и Източна Румелия. Много хора са дошли от Македония, Източна Тракия, Беломорието, но те не били недостатъчно. Затова България широко отварила вратите си за българи от диаспората – Бесарабия, от Молдова, от Украйна, от Банат. Върнали се и българи католици от Австро-Унгария, а техните села са в Северна България – Бърдарски геран, Асеново и т.н. Те донасят и една по-голяма земеделска култура.

Въпреки всичко и българите от чужбина не достигали. Затова се стигнало до ресурс, който и днес би могъл да се приложи. Заселват се хора на цели села от нашата цивилизационна група – християни, но без да обръщаме внимание дали са протестанти, католици или православни. Търговищко и Бургаско били заселени от не малко черногорци, които след това са асимилирани. Заселват се сърби, руснаци, украинци, чехи. Тогава в България идва и бащата на голямата българска поетеса Дора Габе, който си купува чифлик в Добруджа. Заселват се и германци, които за съжаление Хитлер си прибира през 1941 – 1944 г. в Германия. Всички тези села вече са напълно асимилирани – и руснаците и сърбите, и черногорците, и чехите..

Този ресурс може да бъде използван и сега. Над 4 милиона са българите в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Косово, Албания, Северна Гърция и Северна Турция. Много от тях искат да станат български граждани, да дойдат да живеят и работят в България. Ние обаче им правим хиляди спънки. Вместо да направим като Румъния и Унгария, които законово решиха проблема и сега дават средно по 500 хиляди гражданства годишно, ние даваме само 5-6000 гражданства годишно. Това е срамно и недалновидно. Тази година за пръв път имаме недостиг на работна ръка не само в туризма, но и в промишлеността. На тези, които са скептично настроени към такава идея, искам да им кажа, че тези хора не са аборигени. Всички те са със средно и висше образование. Това е така, защото са от бивши комунистически държави, където средното образование беше задължително. А какво да кажем за онези над 300 хиляди руснаци с имоти в България? Всички от тях желаят да имат наше гражданство, мнозина искат и да живеят тук. Много бъркат онези, които ги смятат за пета колона на Путин. Голяма част от тези хора просто бягат от политиката на Путин, която не им харесва. Изборът е наш, за всичко това трябва и политическа воля. А часовникът тиктака.

Днес, вече 10 години България е част от цивилизования свят като пълноправен член на ЕС. И съвсем сериозно можем да кажем, че е реализирана мечтата на българските националисти от началото на XX век. И България вече не е на три морета, а на два океана и 7 морета. Като част от демократичния свят.

Източник: Труд

Facebook коментар