Имах много тежка бременност. Успях да се надигна от леглото някъде към края на 4-и месец, но дискомфортът не приключи. Като добавка малко след това ме връхлетяха и всички типични екстри на бременността, та тези 9 месеца не бих ги описала в розови краски. Съответно изкарах цялата си бременност в болничен (80% от заплатата си), който премина в 45-дневния болничен преди раждането и последва една година добре платено майчинство, изчислено на 90 % от дохода ми за последните две години, като така болничният не се отрази кой знае колко върху сумата, която получавах. Съответно разполагахме с досегашния си семеен бюджет и притесненията се въртяха само около здравословното ми състояние.

Ако бяхме пристигнали на острова преди да забременея, уви, картинката щеше да е коренно различна и не така сигурна, спокойна и платена.

За да може да взема майчинство в Англия, жената трябва да е работила поне 26 седмици за настоящия си работодател и то на договор – нещо, което не всяка компания предлага. Повечето хора или са самоосигуряващи се, или работят на срочни договори, които се преподновяват на всеки 1-3-6 месеца, и то в продължение на дълги години, или са на нулев договор – т.е. днес ти казват утре ще работиш ли, и колко часа. И ако си представим, че имам късмета с идването си да започна на договор и да имам право на майчинство, то тежката ми бременност и вземаните болнични щяха да се окажат голям проблем. Максималната сума на болничния, която се изплаща е 89 лири седмично (занапред няма да споменавам валута, защото и в двете държави вземам една и съща заплата като цифра, макар и в различна парична единица, така че представете си, че е 89 лв.) и то само за 28 седмици. Тази сума нямаше да покрива разходите, които имах по изследвания и лекарства, какво остава за режийните ми сметки и бъдещи разходи по раждането и бебето. За целия период на болничния си в България вземах 80% от месечния си доход. След изтичането на 180-те дни болничен, позволени от закона, до излизане в 45-дневния преди термин се издава болничен от лекарска комисия. След изтичането на болничния майчинството ми автоматично щеше да започне да тече, въпреки че до термин остават 11 седмици. И тъй като майчинството се изчислява на база заплатата за последните 15 седмици, то ще се вземе предвид само болничният, следователно доходът ще е прекалено нисък, за да имам право да получавам майчинство. В България майчинството започва да тече след раждането на детето и се изчислява на база дохода на майката за последните 2 години.

Изводът е, че ако бях забременяла в Англия, щях да вземам малко по размер обезщетение по болест, което щеше да срине семейния ни бюджет и нямаше да имам право на майчинство, въпреки че съм работила на договор и съм си плащала всички данъци дълъг период назад във времето. В такава ситуация трябваше да кандидатствам за помощи в размер на 27 парични единици седмично в продължение на 39 седмици.

Майчинството в Англия условно е разделено на две части. В първите 26 седмици майката запазва правото си да се върне на старата си позиция на работа и при същите условия от преди отпуска по майчинство. Майчинството може да започне да тече 11 седмици преди датата на термина. Ако бременността е безпроблемна и условията на труд го позволяват, майката може да работи докогато пожелае, включително деня преди да роди. А в България на всички работещи майки им се полагат 45 дни преди термин платена почивка. В Англия първите 6 седмици се заплащат на 90% от вземаната заплата за последните 15 седмици, а останалите 20 седмици – максимум за 140 парични единици седмично. В България майчинството е една година на 90% от заплатата и още една година на 80% от минималната работна заплата за страната.

В Англия ако майката не се върне на работа, има право на още 13 седмици платено майчинство на максимум 140 парични единици седмично (общо 39 седмици платено майчинство), но след връщането си работодателят има право да променя всички условия на договора й, да смени заеманата длъжност, работно време и т.н. По принцип законът предвижда още 13 седмици неплатено майчинство, но при тях майката няма никакви права, не й текат никакви осигуровки и стаж, съответно губи финансовата си година, не се гарантира място във фирмата и поради това изключително рядко някой се възползва от тях и майките се завръщат на работа най-късно след 39-та седмица, докато има някаква сигурност да си запази работата. В България законът пази майката до третия рожден ден на детето, като й гарантира работното място и заплащане, като това преди излизането в майчинство, а периодът на отсъствие дори по време на неплатеното майчинство се зачита за стаж.

Ако работодателят е съгласен, майката може да взема накуп събралия се годишен отпуск по време на майчинството, с което да удължи престоя си вкъщи с още 5 седмици. В Англия жените, неработещи на договор и/или с нисък доход съответно нямащи право на майчинство, могат да кандидатства за помощи. Ако е самонаето лице с плащани осигуровки и данъци за 26 седмици, то бъдещата майка има право на максимум 140 парични единици седмично за 39 седмици. В противен случай ще взема според условията 14 или 39 седмици по 27 парични единици седмично.

Към гореописаните условия ще добавя, че държавата не дотира градините и майката трябва да плаща около 45-50 парични единици дневно за забавачка като се върне на работа, ако въобще заплатата й може да покрие този разход. Ако детето се разболее, няма право на платен болничен – минава в неплатен отпуск. При раждането на детето майката не получава парична сума от държавата и града, в който е родила. Близнаците не се ползват с никакви предимства и парични помощи. От тази година обаче поема ДДС за платените услуги към забавачките/детегледачките.

Съответно се наблюдават три модела на семейно планиране. При първия майката напуска работа, правят 1-2-3 деца едно след друго и след като тръгнат на училище майката отново търси работа. При втория – деца се правят през 4 г. и когато първото тръгне на училище освобождава парите за забавачка на следващото. При третия родителите работят на смени и рядко се виждат повече от ден в седмицата.

Не ми остава друго, освен да тая надежда следващата ми бременност да е безпроблемна и да мога да остана да работя до термин, за да ми гарантира това поне ниско платено майчинство и повече време с бебето у дома. Всеки прави своя избор. Радвайте се на спокойствието, сигурността и множеството платени възможности за майчинство, които имате пред себе си в България – за всекиму според нуждите и разбиранията.

Автор: Нина Любенова

Източник: mamaninja

Facebook коментар
(Visited 1 times, 1 visits today)
Total Page Visits: 452 - Today Page Visits: 4
SHARE