Николай е прекарал почти целия си живот по социални домове. Баща му е алкохолик, майка му проституира, разделят се още преди раждането му.

И двамата влизат в затвора, а грижата за детето поема леля му. Когато Николай навършва 2 годинки, тя го оставя в сиропиталище, понеже вече не може да се справя с тежестта и отговорностите, които идват с едно пеленаче.

Следват няколко години в Средец, а когато става на 7, го местят в дом в Бургас. За тежката си съдба разказва самият Николай пред „Дейли прес“. Тогава разбира, че родителите му са в затвора.

Виждал е баща си един-единствен път – през 2014 г., когато той се отрича от него в съда. Майка му умира няколко месеца преди това. През годините се е срещал с нея 3 пъти, по-често идва да го види леля му.

Николай има двама братя и две сестри, но не са близки и както самият той казва – „по-добре по-далеч от тях”. Благодарен е, че са го оставили в дом, защото според него е щяла да го сполети съдбата на родителите му.

„Сигурно щях да бъда изрод! Бездомен, да крада… в затвора. Много е лошо така”, казва с мъка момчето. „В дома беше много хубаво, когато бяхме повече деца. Идвайки от детската градина, там заварих около 180 души. С времето някои ги осиновиха, други се върнаха при семействата си, които вече имаха възможност да ги гледат. Намаляваше бройката. Последно бяхме около 30 човека”, допълва Ники.

Казва, че учителите карали по-големите да ги бият, но за това той намира вина у себе си и у другите деца. „Бягахме по улиците, скитахме, спали сме по пейките. Полицията ни прибираше и тогава големите ни джобеха, биеха”.

Батковците имали и любимец сред тях, който им носел най-много пари от просия. Коронният му номер бил да иска пари от момчетата по улицата, за да вдига полите на момичетата. Въпреки немотията Николай никога не е посягал към чужда вещ. Кълне се, че не би го направил, без значение дали е гладен или без подслон.

„Когато нямам пари, търся работа при приятели – с нещо да им помогна, да пренеса дърва, например. Много хора ме питат как оцелявам, като съм от дом. Не е важно откъде си, важното е да си човек. Да си толерантен, да не дискриминираш хората около себе си”.

От трети клас учи в 101 СУ „Бачо Киро“ , тогава там се обучават всички деца от дома. „Имаше страшна дискриминация, съучениците бяха агресивни, но постепенно нещата се оправиха”. От четвърти клас не е виждал учебник, защото не може да си позволи да си купи.

Учи от тетрадките и помни това, което е чул в час. За първи път се докосва до учебник по български език в 10 клас, благодарение на тогавашния директор на Дома. С годините успява да увлича по идеите си и други ученици. Когато имат свободен час, Николай ги събира и им говори на различни теми като толерантност, трафик на хора, дискриминация.

„Те не знаят нищо. Аз съм участвал в проекти на неправителствени организации, благодарение на които научих много работи. Всичко идва от родителите, но аз самичък съм се възпитал”, разказва още той. Много рядко ще видите дете, излязло от такава институция, с неговите обноски. Любезен, учтив, държи се с всички с уважение, а от сърцето му извира доброта.

Често го питат защо не е като другите „като него”. По думите му кражбите се превръщат в навик – в занаят, все едно на човек това му е работата. Вместо това бургазлията предпочита да изкарва пари с честен труд. Завършил е курсове за барман, сервитьор и готвач. През лятото, когато не е на училище, намира сезонна работа, другите обаче са доста мързеливи, смята Николай. „Те чакат на готово, но не може така. Постоянно им го повтарям. До едно време ще ни гледа държавата. Даже вече не ни гледа тя, а Общината”.

Източник: www.blitz.bg

Facebook коментар
loading...