Джулия Ендерс е млад учен и автор на нашумялата книга „Черво с чар“. Твърде млада е за тежестта на информацията, която обработва и целта, която си е поставила – да я предостави достъпно на широката аудитория. Но опитът ѝ определено показва, че е успяла – книгата ѝ се превърна в абсолютен бестселър и далеч прехвърля границите на родната ѝ Германия.
Родена е през 1990 г. в Манхайм. Оригиналното издание на Черво с чар: вътрешната история на най-подценявания орган на нашето тяло излиза на немския пазар през март 2014 г. Към днешна дата от нея е реализиран тираж от над 1 милион екземпляра. Права за издаването й са продадени в над 30 страни, в това число Холандия, Корея, Испания, Великобритания, Полша, Финландия, Италия, Дания, Швеция, Тайван, Гърция, Норвегия, Унгария, Португалия, Бразилия, Словакия, Франция, Китай, Чехия, Северна Америка, Сърбия, Япония, Хърватска, Латвия, Словения, Русия, Украйна, Исландия, Турция, Естония и България.
– Как се зароди интересът конкретно към този орган на човешкото тяло червото като обект на изследване и защо?
Когато бях на 17 години страдах наистина лош дерматит. Исках да знам повече за тялото си и да не се чувствам негова жертва. Когато прочетох повече информация за червата, бях изключително изненадана, че това е орган по-чист, отколкото винаги съм смятала: 7 от общо около 8 метра нямат нищо общо с фекалии, а са чисти и без мирис през по-голямата част от времето. Също така бях изумена колко чувствително е червото и колко отговорно за толкова много неща в живота ми е. Не само за храната, но и за настроението, имунната система, хормоните…
– Къде се крие красотата на този орган и кое го прави по-различен от останалите?
То е доста красиво, когато го увеличите. Под микроскоп тънките черва приличат изключително много на сатен. Ако разгънем всички бръчици, червата ни ще бъдат дълги около седем километра. И всичко това, за да ни поддържат живи!
– Защо хората не се разбират с червата си? Смятате ли, че Вашата книга би им помогнала?
Това не е никак лесна тема и в Германия. Затова и съм много щастлива, когато хората ми пишат как не са могли да повярват на ушите си, когато тяхната баба католичка е дошла при тях и им казала: „Трябва да поговорим за тази книга за червата. От нея разбрах, че съм седяла грешно на тоалетната чиния цели 74 години!“. Смехът е най-доброто лекарство срещу ненужния срам. И ако любопитството се възнаграждава с един по-добър поглед върху собственото тяло, този срам сякаш съвсем се размива. Все пак погнусата е нужна до известна степен. Никога не бих докоснала фекалии с ръцете си. Но и не се срамувам, когато коремът ми къркори. Знам, че той просто се прочиства. От какво да ме е срам?
– В книгата си говорите за връзката между мозъка и червата: как работят заедно и какви са най-новите открития в тази област?
Научната хипотеза гласи следното: Мозъкът ни е много изолиран орган! Намира се в костния си череп и има много дебела мембрана, която филтрира всяка капка кръв, преди тя да може да захрани мозъчните клетки. Този изолиран орган трябва да знае как ние – като цяло – се чувстваме, за да създаде настроение. Нашите черва разполагат със съвсем релевантна информация за това: те познават не само всички молекули от храната, която сме погълнали, а също и две трети от дейността на имунната ни система, какво правят 100 трилиона бактерии и произвеждат около 20 собствени хормона. Така че има един орган, който може да произведе доста голяма част от настроението ни през деня – чувството, което ни обзема, когато затворим очи и се потопим под водата в пълна вана. Последните изследвания в тази сфера се правят с мишки – като например да бъдат стимулирани да са по-смели или да се справят по-добре с научаването на нови неща чрез различни чревни бактерии. Но нови резултати има и при хората. Американски изследователски екип показва, че човешките мозъчни модели се променят след четириседмичен прием на специална бактерия. Особено в области на преработването на емоциите.
– Как червото влияе на настроението ни?
Засега познаваме само парчета от пъзела: хората с хронични възпалителни заболявания на червата или със синдром на „раздразненото черво“, например, имат по-висок риск от страхови неврози или депресия. Вече имаме първите документи за това как евентуално да се подобрява настроението ни чрез чревни бактерии. В момента са необходими още изследвания, за да се определи степента на влияние на червото върху мозъка ни.
– А как да направим червото си щастливо?
Първите стъпки са доста основни, знаете ги. Не мисля, че „болки в стомаха от време на време“ или „диария от време на време“ са нещо нормално. Също така, поглеждайте понякога назад – към Вашата тоалетна. Какво сте произвели? Не е нужно да говорите за това през цялото време, но без каквито и да е познания в областта, хората ще си мислят, че нещата, които правят са нормални, без да осъзнават, че това може да не е здравословно. Освен това мисля, че подхранването на някои от „добрите“ ни микроби е много умен ход. Ние, европейците, се храним едва с половината от фибрите, които би трябвало да поемаме. Невинаги трудносмилаемите фибри от зърнените култури са най-добрият избор. Но може да се прибегне до водоразтворимите фибри на аспержите, картофите и лука. Освен това ще откриете, че богатите на пробиотици храни са лесно откриваеми – един обича картофена салата, друг суши и т.н.
– Очаквахте ли такъв голям успех? Как той повлия на живота Ви?
Честно казано, не мислех толкова за успеха, докато пишех книгата. По-скоро разсъждавах по следния начин: повече хора трябва да знаят за това, така че трябва да се получи колкото е възможно по-добре. Страхувах се от немските учени и какво би било, ако ме изключат от общността, но засега срещам само положителни реакции. Двама от професорите ми ме поканиха да държа 10-минутна реч по темата по време на лекциите им. Благодарна съм, че нещата се стекоха така добре.
– Как се подготвяте при писането на книга. Имате ли намерение да напишете други книги за „непопулярни“ органи?
Чета тонове документи и вече започнах да се „заигравам“ със съдържанието им. Сестра ми винаги е била вдъхновението, тъй като е графичен художник. Когато бях в творчески застой, тя беше човекът, който ми помагаше да видя нещата от друга преспектива. Обичам илюстрациите ѝ в книгите. В моите очи тя има безупречен стил.
– Къде се виждате след 10 години?
Преди всичко като лекар. Ако има още нещо, което смятам, че е нужно хората да знаят, мога да направя малък проект със сестра ми. Ако не – радвам се, че тази книга се появи на бял свят и мога да продължа с научната си работа.
– Какъв е Вашият съвет как да се грижим за червата си. Какво да правим и какво не?
Развийте по-добро усещане за собственото си тяло. Знаейки, че отнема около 2-3 часа, докато храната се усвои в кръвта, изчислявайте: Как ще се чувствам след 2-3 часа след хранене…
Източник: puls.bg
(Visited 1 times, 1 visits today)
Leave a Comment