Тъканите чипровски килими са третият български феномен, вписан в световната листа след Бистришките баби (2005) и нестинарството (2009), с което българският килимарски център получава световна известност и признание за качеството на своята продукция.


Чипровските традиции в килимарството датират отпреди повече от 1 300 години и продължават да привличат вниманието на специалисти и ценители от всички континенти. Килимарството обаче се развива с изключително ускорени темпове през 19 век. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна и има характерна окраска и орнаментика.

Местните майстори ревностно пазят и предават наследените от прабългарите технологии за създаване на тъкани, орнаменти, фигури и композиции, които са своеобразна писменост на нашите предци. В тях са закодирани послания и мантри, символи и обети, предаващи на сътворения килим силата на крепител на духа, здравето и щастието в дома на своя притежател. Един от най-характерните орнаменти е канатицата – стилизирано изображение на пеперуда – символ на вечния живот от древността. Според чипровчани няма друга тъкан, която да носи толкова философия, затова и всеки от тях си има име – „Цвеке“, „Зелки“, „Саксии“, „Дървото на живота“, „Пилета“, „Есенна лоза“, „Пролетна лоза“, „Бомбите“…

От края на 2015 международният фестивал на маскарадните игри „Сурва”, който ежегодно се провежда в Перник, също е част от конвенцията за нематериално културно наследство в ЮНЕСКО.

Снимки: Община Чипровци

Източник: rodnoto

Facebook коментар