Падраг Колинс, The Guardian,

Преди няколко години, попитах една позната, какви подаръци ще донесе дядо Коледа на нейните деца. “О, казахме на децата че той не съществува” сподели тя с пълна сериозност “Казахме им, че е хубава приказка, но не е вярна. Не лъжем децата си”.

Мисля, че успях да затворя устата си, но очите ми издаваха всичко.

Първо ние всички лъжем децата си. Или поне, ако сме добри родители. Ако детето ви ви попита “Защо си тъжен тате?” Няма да му кажете, че някакъв негодник на работата ви прави живота мизерен и може да си загубите работата? Не разбира се, че не. Казвате, че сте малко изморен , усмихвате му се и казвате, “Искаш ли да поритаме?”

Но нови изследвания са дали почва на хейтъри и техните безрадостни илюзии.

Нима след като сте прочели приказката за лека нощ на детето си му казвате: “Това са само измислици миличко, не са истина. Лошата вещица е анти- женски стереотип, Ледената кралица не съществува, и докато лошите вълци съществуват не могат да издухат нашата къща. Спи спокойно утре сме на клас по драма!”

За радост други експерти казват, че няма нищо лошо в това децата да вярват в митове, въображението развива креативното мислене.

Австралийския автор Роберт Маклин казва, че се е почуствал предаден и излъган когато е открил, че дядо Коледа не е истински, но това е отворило врата да открие всички загадки на света и скрити истини в него.

За щастие има много по-стара генерация от журналисти . През 1897, осем годишната Вирджиния О’ханлон пише писмо до главния редактор на Ню Йоркския вестник Сън като пита: “Моля кажете ми съществува ли дядо Коледа?

Вестника написва отговор в статия “Да Вирджиния съществува” “И той съществува както и любовта и посвещението съществуват и дават на живота красота и радост”

Аз съм мъж на средна възраст и 100% вярвам в силата. Тези, които не вярват да си намерят нещо по-важно за което да се тревожат и да не развалят забавлението на милиарди деца и възрастни.

Facebook коментар
loading...