Една българска кралица на красотата

Приятелка и почитателка на Бранимира от фейсбук, подписваща се като Елизабет Лиза, е прерисувала този портрет от снимката, публикувана в 9GAG.

Боряна Антимова

Снимката, която предизвика вълнения в международния развлекателен сайт 9GAG. Правена е малко след титлата “Мис Фестивал” през 1968 г.

Снимка на красива българка от далечната 1968-ма, публикувана в началото на ноември в световния забавен развлекателен сайт 9GAG седмици наред събираше десетки хиляди посещения и стотици отзиви от цял свят. На снимката е първата и единствена Мис България и Мис Фестивал Бранимира Антонова.

Публикувана е от 19-годишния Мартен Ангелов. “Миналата година гледах филм с нея по БНТ – “Бягство в Ропотамо”, – сподели Мартен. – Разрових се в интернет и научих коя е, разбрах, че е била Мис България. Има убийствен чар, който не може просто да се подмине ей така, затова я качих.”

Коментарната част под публикацията в 9GAG изобилства от възклицания на чужденци, като най-честото е pure bulgarian beauty (“чиста българска красота”). “Няма фотошоп, не личи да е с фон дьо тен, нито със силен грим… Перфектна е”, коментират познавачи. “Ето, това се нарича чиста красота, много по-бляскава от съвременните изкуствени силиконови красавици. Сякаш съм я срещнал в детството си”, пише друг. “Това е Мила Кунис” – е реакцията в една трета от посетителите.

“Влезте в Уикипедия и проверете, България е много хубава туристическа дестинация в Европа, красива страна с море и планини”, пише в 9GAG Дони Каневелино. Така, без да подозира, Бранимира става причина светът да заговори за България само със знак плюс.

Публикацията в сайта 9GAG беше като естествен контрапункт в дните, когато една от най-обсъжданите теми в мрежата беше за Анита Мейзер, която на свои разноски се включи в конкурса “Мисис Свят 2014”.

“Щастлива съм, че съм жива”

Бранимира Антонова днес.

Това сподели Бранимира Антонова малко преди тържествения обяд по случай рождения си ден на 22 ноември. – Днес навършвам 62 години и не ги крия. Това са 62 години на истинското, на красотата, която е преди всичко духовно състояние – да видя в очите на хората радост, когато се срещат с мен, когато съм могла да успокоя някого, да помогна… Щастлива съм и със сигурност за нищо не съжалявам.
Оптимист съм за България. Има толкова много млади умни, интелигентни деца.

Чувствам се съвсем нормално в кожата си на 62-годишна жена. С всеки е така, когато си знае възрастта, възможностите, приятелите. Живея в абсолютна хармония със себе си, с много музика, красота и загриженост за близките ми хора, както и грижа от тях към мен. Трябва просто да даваш и… каквото ще да става след това.

Аз съм си голям патриот, плача на химна и когато издигат българското знаме, и за всеки успех на българин по света. Затова се радвам, че чрез тази публикация се заговори отново за красотата на България и на българките.”

Бранимира Антонова днес.

Да блеснеш след 47 години

“Нямах информация за сайта 9GAG и бях приятно изненадана, че младеж на 19 години се е впечатлил, – сподели Бранимира. – За мен беше едно от най-приятните събития през 2014-а. Важното е, че е един добър пример за младите. Повечето момчета и момичета са схванали посланието – че красотата е духовно състояние, че трябва да сме природно чисти и добри! Тогава си красив! Как беше… Когато мислите са ти изкъпани, ти си красив и светиш! И до днес не съм изменила на моето верую: “Бъди винаги по-добър!”.

На конкурса “Мис България” наистина бях почти без грим, без фон дьо тен, дори без червило, само с черна очна линия, и ако сега бих се явила на конкурса, не бих сложила и нея. Иначе по принцип харесвам соанирана жена – приличен маникюр, лека пудра, леки сенки за очи”, коментира дамата.

Живот като на кино

Актрисата Бранимира Антонова е родена на 22 ноември 1952 г. в София. Белязана е да бъде първа още от първата глътка въздух, който е поела. Майка й я ражда без никаква болка. Случаят е уникален в медицинската практика и в родилния дом пристигат журналисти да я снимат.

На 6 години започва да играе балет, учи в хореографското училище в София и й предричат бъдеще на прима балерина. Учителите по пиано пък твърдят, че е толкова талантлива, че трябва да продължи с музика.

На 9 години дебютира в киното в “Етюд“.Снимала се е в над 20 филма и новели, сред които “Процесът” (1968 г), “Танго” (1968 г), „Мъже в командировка“ (1969), „Бягство в Ропотамо“ (1971), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980).

Била е Мис Слънчев бряг, Мис София (1967), Мис България (1967) и Мис Фестивал. (1968) Почетен гражданин е на столицата, с три номинации и две титли “Жена на годината” (1969 и 1970 г.)

Завършва право. Има 3 брака и една дъщеря – Мария от първия ѝ съпруг – покойния Владимир Грашнов.

Умиращият лебед

От малка е на пианото, предричат й блестяща музикална кариера, но тя избира киното. Снимката е от времето, когато става Мис Фестивал.

В първия си филм – “Етюд” Бранимира е момиченце, което гледа “Умиращия лебед” и решава да стане балерина. За да я разплачат, от екипа са приготвили кромид лук и амоняк. Питат я дали би се разплакала, ако ей сега й съобщят, че баба й е умряла. Онемяла, Бранимира отговаря, че няма нужда, и моли да пуснат музиката на Сен Санс. “Заплаках така, че едва си поемах дъх, после дълго не можеха да ме успокоят”, спомня си тя.

Когато е на 12, я кани Вили Цанков за “Кучешката огърлица” – първия български филм пантомима. “Обявиха го за много капиталистически, понеже Вили беше син на царски офицер. Но той ми е учителят в киното, Бог да го прости, а после Иван Кондов в “Процеса”, коментира актрисата.

Символ на София

Скулптурата “Майка с три деца” на Стела Райнова, за която позира Бранимира Антонова. “Открихме я в един склад на столична община и ще й търсим място.”

Скулптурата “Майка с дете” на Стела Райнова, която е замислена като символ на София, и за която позира Бранимира Антонова.

Бранимира твърди, че истински интересните неща в живота й започват да се случват, когато е на 14 години. Един ден на път от училище за вкъщи забелязва, че я следи едра жена, паникьосва се и на бегом се прибира.

Жената звъни на вратата и се представя: Стела Райнова, скулптор. Възложили са й композиция на майка с дете за символ на София, и си харесва Бранимира за модел. Прави две скулптури. Едната, от бял камък, слагат в Западния парк, а другата – до пеещите фонтани на Орлов мост. След години втората скулптура е открадната, а Стела вече е починала.

Един ден сестрата на Бранимира взема от сладкарницата до дома й един-единствен шоколад, на чиято обвивка е снимката на тази скулптура. “Години по-късно заведох мои приятели в Западния парк да видят другата скулптура и едва не получих инфаркт: някой беше отрязал главата й”, споделя Бранимира.

Първата и единствена мис на социализма

По време на социализма “капиталистическият” конкурс “Мис България” се провежда един единствен път – през 1967 г.

“Станах мис случайно, – спомня си Бранимира. – Дойдоха да канят България за Лондон, за “Мис Свят” – 1966 г. Поканиха България чрез “Балкантурист”, който тогава беше изключително мощна фирма, държава в държавата. От Англия дойдоха представители на “Мис Свят” и нашите организираха спешно национален конкурс. А ние бяхме отишли да се явим на “Мис София”. Та слязох от подиума, наградиха ме като “Мис София” и се върнахме обратно. Направихме само един тур по сцената.

Така бях избрана за Мис България. Коронка нямаше, само букет цветя. Но за мен драмата беше, че няма да замина за Лондон. Скараха се на “Балкантурист” от най-високо място как си позволява да праща наше момиче на капиталистически конкурси. Така че моята титла “Мис България” беше потулена, а с конкурса беше дотам.”

Мис Фестивал е… номер 33

Бранимира Антонова с коронката на Мис Фестивал, 1968 г.

“Деветият световен фестивал на младежта и студентите през юли и август 1968 г. беше грандиозен, участваха 20 хиляди младежи от 138 страни, – спомня си Бранимира. – Всяка държава си имаше в делегацията мис, избрана специално за фестивала.” Няколко дни след началото в дома й звъни млада жена и пита там ли живее “другарката Бранимира Антонова”.

“Тогава снимахме филма “Танго”, нощем, беше рано сутринта и аз – по пижамка от крепон на големи жълти точки, тъкмо се канех да си лягам. Оказа се, че в организационния комитет на фестивала дни преди това разбрали, че ще има конкурс “Мис Фестивал”.

Настъпила паника кой ще представи България. Набързо спретнали в залата на ВИТИЗ нещо като оглед на момичета от българската делегация, но не се спират на нито една. Тогава Гриша Островски, който е в комисията, се сеща за една Бранимира, която от септември ще се снима в главната роля в една от новелите на филма “Мъже в командировка”.

“Бях още дете, ненавършила 15 години. Набързо ми ушиха рокличка, облякох я почти на тропоска. Купихме едни обувки от ЦУМ, а комшийката Беба ми даде бижута”, спомня си Бранимира.

Конкурсът е анонимен, а жури няма – гласува публиката. Девойките участват инкогнито, само с номера на ръцете. Публиката гласува безапелационно за номер 33 – Бранимира. Така тя взема короната за Мис Фестивал.

Със световната звезда Мишел Симон по време на Московския световен кинофестивал през 1969 г., на интервю в телевизионната кула Останкино в Москва.

Да отвееш София Лорен

През 1969 г. Бранимира Антонова отива на представянето на филма “Танго” на Московския кинофестивал. В СССР всички вече знаят за Мис Фестивал. В Москва я посрещат като голяма звезда. На аерогарата каца българският самолет, тя слиза от него, а в това време се приземява италианският самолет, от който слиза… самата София Лорен. Когато журналистите разбират, че пристига Бранимира, се втурват да снимат българката.

“Тогава приятелите ми се шегуваха, че целият “большой Советский союз” е вдигнат накрак заради мен, – смее се Бранимира. – То така си и беше, руснаците бяха обявили на големи плакати: “Приезжает самая красивая девушка в мире – королева красоты Бранимира Антоновна, Болгария!” И пред самолета – стълпотворение от журналисти и други посрещачи. В това време в съседство София Лорен слиза тихо по стълбичката… Имаше един свидетел на целия този цирк – Милчо Радев, лекар и писател. Той разказваше през смях: “Бранимира направо ги отвя!”

С космонавта Алексей Леонов като Мис Фестивал, 1968 г.

С Алексей Леонов на приема по случай фестивала.

Тогава София Лорен е на 40 години, току-що родила първия си син, и двамата с Марчело Мастрояни снимат култовия си филм “Слънчогледи”. На фестивала тя пристига с бебе на ръце и я настаняват в друг хотел, но й представят българската “кралица на красотата”. “Аз й направих комплимент за красотата й, а тя ми пожела на 40 да изглеждам като нея”, разказва Бранимира.

С актрисата Татяна Доронина.

Сиртаки с Мелина Меркури

Във фестивалния хотел “Россия” 17-годишната Бранимира бързо завързва контакти със звездите. “Мишел Симон беше изключително доволен от моята игра в “Танго”. С Радж Капур съм била в една компания. Свирила съм на рояла на Висоцки, качиха ни заедно с него и Марина Влади на едно бяло корабче по Москва река. И един бял роял… Седнах и направих един голям акорд, а Висоцки каза: “Ой, мамочка!” и запя “Очи черные”, казва актрисата.

Тя си спомня с вълнение как е танцувала с голямата Мелина Меркури. В хотела има две актриси от Сенегал и Бранимира решава да научи един техен танц.

“Нали съм възпитаничка на балетното училище, хвърлих обувките и боса, в един коридор на деветия етаж на хотел “Россия” за три часа им научих “там-тамите”. Сенегалките ме облякоха, гримираха и заедно изтанцувахме танца в ресторанта долу.

Едната сенегалка ме представи: “Моята приятелка от България Бранимира Антонова!”, всички се сетиха коя съм, а Мелина Меркури стана, извика само “Ех!” и двете прегърнати продължихме да танцуваме сенегалски танци, а после и сиртаки. В това време на една маса наблизо скромно седеше и си пиеше цитронадка големият Марчело Мастрояни…”

По време на фестивала в Дома за съветска наука и култура (ДСНК) върви конкурс за художници за портрет на Мис Фестивал Бранимира Антонова.

Скъпа мъничка

“Cara picola” (“скъпа мъничка”) – така започва писмото си големият режисьор Карло Лидзани. На кинофестивала в Москва през 1969-а, след заключителната церемония има прием. Лидзани я кани да играе в бъдещия му филм. Главните роли са две млади жени-чужденки.

“Лидзани каза, че ме наблюдавал през цялото време на фестивала и решил в едната роля да е Неда Арнерич, звезда от тогавашна Югославия, а в другата – аз. Месец по-късно получих писмото, в което беше и поканата за участие във филма. Трябваше да го занеса в министерство на културата и изкуството, копие в Главно управление на кинематографията и за паспорт в милицията. Изтръпнах от щастие!

Но… не се “видях”. Това е едно мое вътрешно безпогрешно усещане, до ден днешен. В дадена ситуация, аз се “виждам” там или не се “виждам, – спомня си Бранимира. – Когато получих отговора “Не ви се разрешава”, седнах на стълбите до пощенските кутии и дълго плаках. Бях на 16. Баща ми, за да не страдам вероятно, също се направи как не ме пуска. Казвах, че не съжалявам. Господи! Лъжех. Толкова мечтаех да снимам в Рим, да уча четири години в “Чентро експериментале”…”

Миткалце, ще дойдеш ли с мен?

С Невена Коканова вдясно) във филма “Танго”.

“Винаги се усмихвам, като си помисля за Невена Коканова. Няма такава жена като нея – блага, тиха, интелигентна, усмихната, – разказва Бранимира. – И до днес не мога да кажа как и кога станахме толкова близки. Бяхме заедно къде ли не – в Сатирата долу, в “Тихия кът”, у тях, в Киноцентъра, срещнахме се и пред камерата – във филмите “Танго” и “Мъже в командировка”.

По онова време посещението в църквите е забранено дори на християнски празници, а най-звездният миг на Бранимира с Невена е на един Великден.

“Бяхме в Климбо (актьора Климент Денчев – б.р.), тя изведнъж се сети,че има пропуск за “Александър Невски” за Великден, – спомня си актрисата. – “Миткалце, ще дойдеш с мен”, ми каза. Така си казвахме на галено. Строго официални и с искрящи очи преминавахме през кордона милиция.Тя показваше пропуска за двама, но нямаше нужда – всички й правеха път… Обиколихме църквата и тръгнахме пеша към дома й, четири километра по алеята на “Борисовата градина”… Когато се сетя за Невена, казвам: “Някой ден пак ще скитаме, Миткалце!”

С Невена Коканова, проф. Явор Въжаров и Владо Денев – рок певец от група “Феротон” (третият й съпруг).

Шушу-мушу с Леа Иванова

“Снимахме телевизионен театър, а Хачо Бояджиев правеше филм за Леа Иванова и Еди Казасян и бяха в телевизията с целия си бенд. Прибрах се в гримьорната, а там, по бельо, с много тежък грим и огромни бижута, на висок ток стоеше Леа пред щендера с нейните артистични тоалети. Не се смути, а продължи да размества закачалките. “Дете, би ли ми помогнала, ще снимаме след малко, а не мога да реша с какво да се облека”, ми каза Леа.

Във филма “Процесът”, 1966 г.

Предложих й да облече нещо семпло, да махне огромните златни топки от ушите си. Тя бързо махна всички бижута, облече черна блузка с черна тясна пола, взе си очилата с диоптър и излезе. Някои хора още си спомнят клипа на песента й “Сладък шум”. Неусетно станахме неразделни приятелки, винаги когато идваше в България. Имаше сложни разговори, участия, много музика, печени пилета и покер, на който аз бях като наблюдател, безсънни нощи… До телефонния звън в два през нощтa. Беше Еди. С ужасно тих и спокоен глас каза, че Леа е в болница с тежък инсулт…”

“Напоследък върви нечувана подмяна на ценности – по светските събития ходят някакви еднодневки, в същото време светлите ни умове угасват сами и в мизерия”, въздиша актрисата.

Във филма “Процесът”

“Мразя коковете и тежките прически. Във филма “Процесът” бях само на 14, а играех 22-годишна. Имах коса до кръста и най обичах да си я пусна мокра, спокойна, и така да си ходя с нея.”

Инкогнито на абитуриентския бал

“Питаш ме как се чувствам сега, когато гледам тези снимки… Нито се вълнувам, нито страдам. Мили са ми. Това си е моето детство, това съм си аз. Без вълнения. На абсолвентската вечер Николай Камов ми беше кавалер. Завърших право с Екатерина Михайлова. Бяхме много хубава група.

Тогава ме попитаха как съм била облечена на абитуриентската си вечер. Показах им снимка. Бях в много скромен тоалет – бяла рокля и манто и колан от черно кадифе. И с много хубави обувки, маниачка съм на тази тема. Наскоро се видях с мой преподавател по балет от тогава, и той ми каза: “Ама ние не знаехме коя си! Не знаехме, че си била Мис България, Мис Фестивал”. Откъде да знаят? Та аз бях на 14 години на конкурса, отидох с престилката. Е как да живея като звезда? В розов пух и атлаз ли да спя?”

Живот, разделен на две

Бранимира Антонова е едва на 18, когато шумотевицата около нея изведнъж утихва, телефонът замлъква и започва да живее живот на простосмъртна.

“Беше последната година в балетното училище, лятото бях на турне и получих преплитане на червата, от което оживях по чудо”, спомня си Бранимира. Оперират я спешно във Враца.

“Около 18 месеца бях много зле и не се знаеше дали ще оцелея. На ръката ми е изписана смърт, ето тук, виж. (Разтваря дланта си и показва) И макар че оживях, то си беше някакъв вид смърт. Тогава не пораснах, а направо се пенсионирах! Всички ме забравиха. Никой не звънна на вратата ми, нито на телефона. И си казах – край, те не ме заслужават! Записах право и се омъжих за момче, което нямаше нищо общо с артистите – Владо Грашнов. Тогава той беше просто един студент първа година в МЕИ.”

С Иван Андонов във филма “Процесът”.

Коя Валентина – Терешкова или Гагарина?

Вълнуващи спомени свързват Бранимира с двете “космически” Валентини – Терешкова и вдовицата на Гагарин. Те пристигат заедно на почивка на нашето Черноморие, а Бранимира е там заедно със съпруга си Владимир Грашнов, в станцията на Министерския съвет (сега “Ривиерата”).

“Бяхме се събрали компания от министерски деца, снахи и зетьове, един ден пристига шефът на комплекса и казва: “Много ви моля утре да ви няма! Тук ще дойдат Валентина Терешкова и на Гагарин вдовицата Валя с децата си, да не се излагаме пред тях!” Аз обаче, каквато съм си експанзивна, извиках: “Стига бе, не се излагай, ние се познаваме с Терешкова! Ако знаеш колко е готина – и пие, и пуши, и танцува, тъкмо ще я заведем в МОЖ (станцията на международната организация на журналистите – б.а.) на Златни пясъци”.

Всички се “гипсират”, а Бранимира и Грашнов са изгонени от станцията. После някой се обажда от София и ги връщат.

Във филма “Танго”.

“Един ден отиваме на плаж и се задават двете Вали с тежка охрана от яки момчета. Аз се втурнах към Терешкова, а отзад ми извикаха да спра. Валя ме видя, извика и обясни на Гагарина коя съм. Двете бяха плътно до мен до края на почивката си. Непрекъснато създавахме проблеми на охраната им. Един ден Терешкова помоли да ги измъкнем. С Владо ги взехме двете с нашия фиат, те легнаха отзад на седалките и излязоха инкогнито от станцията. И къде, мислиш, отидохме – да си купят бански, кожухчета и парфюми “Нина Ричи”, спомня си актрисата.

Да употребиш славата за добро

С майка си днес.

“Казваш, че съм живяла като в приказка? Да, интересно живях. Още ми е рано за мемоари, но ще ги напиша някой ден… Ненавиждам славата, тя ми е излишна. Кажи ми един човек, на когото е донесла добро! Но има начин да употребиш славата си за добро. Правя го много често за мои близки и приятели, които са в нужда.

С името си отварям лесно вратата към всеки човек на висока длъжност, влизам и казвам: “Добър ден, ще може ли това и това за еди-кой си?”. Да помогна на някого. Няма случай, при който да не свържа човек с проблем с някой, който може да му помогне, като се почне от фаянс и ВиК услуги до работа и болести.”

Източник: ikarpress