Килифаревският манастир, скрит от погледите на светското любопитство, пази тайни и легенди за древни свитъци и послания, които и до ден днешен не дават сън на археолозите. Само на 17 км от Велико Търново, затулена сред вековни дървета, почти в дебрите на Стара планина, обителта е била издигната от майстор Кольо Фичето. Истинското име на манастира – “Рождество Богородично”, се споменава на много малко места. Повече е известен с името на близкия град Килифарево. Намира се на брега на река Белица. Пътят от Велико Търново до обителта е по-малко от 15 минути в посока към Прохода на републиката Хаинбоаз. Въпреки че в момента той е затворен, до манастира се стига безпроблемно по страничен тесен път.

Светото място се оказа в окото на бурята и потопа, който заля Килифарево преди няколко седмици. Божията намеса си каза думата и човешки жертви нямаше, но старият мост беше отнесен от придошлата река, а в една от стените се отвори огромна дупка. С помощта на военните беше изграден понтонен мост, а няколко фирми и със съдействието на община Велико Търново, започнаха ремонтите на съборените стени. Манастирът е оцелявал няколко пъти при различни бедствия, но винаги със силата на вярата и молитвата е бил опазван от природните стихии.

През ранното Средновековие на мястото на манастира е имало защитна крепост, която е служела за охрана. Тя е била във владенията на Асеневци. По-късно, през 1348 г., Иван Александър я предоставя на Теодосий Търновски. Под негово ръководство там започват да се обучават млади монаси книжовници. В манастира първите си писателски уроци получава видният български книжовник Патриарх Евтимий. Освен него там са се обучавали Киприян, който по-късно става Киевски и Московски митрополит, Дионисий, Григорий Доброписец, Йосиф Бдински, Сава Панарет. Школата на Теодосий Търновски в Килифаревския манастир е книжовно средище, което се явява продължение на Преславската и Охридската школа. По време на турското иго манастирът е опожаряван няколко пъти, но по-късно е възстановен напълно. През 1974 г. там се правят археологически разкопки. Те доказват, че манастирът е построен на мястото на старинна крепост, разположена на високото плато на хълма. През VII век тя е била разрушена и едва през ХII век е възстановена. Намерените по време на разкопките материали са от времето на Втората българска държава.

В западната част на най-високата тераса на крепостта е открито голямо четириъгълно съоръжение. Предполага се, че то е построено по поръчка на Иван Александър, за който се говори в житието на Теодосий Търновски. Още могат да се видят и останките от четириъгълна кула, която се издигала на най-високото място на крепостта. Сегашният нов манастир е основан през 1718 г. Върху останките на стар параклис е издигната църквата “Св. Димитър”, която е с два олтара. Единият е посветен на Иван Рилски, а другият – на Теодосий Търновски. През 1842 г. майстор Кольо Фичето построява еднокорабна църква “Св. Димитър”. Всеки, който влезе в нея, може да запали свещица и да се помоли на четиримата светци покровители – св. Димитър, св. Иван Рилски, св. Теодосий Търновски и Света Богородица. Историческите документи са доказали, че тя е построена на същото място, където имало църкви, носещи имената на тези светци.

Килифаревският манастир е един от най-интересните местни културни паметници. За съжаление обаче той не е достатъчно популярен. Според легенда, тук, увити във восък, се съхраняват свитъците от библиотеката на Търновската книжовна школа, която е скрита след падането на Царевец. Самият Петко Славейков споменава за библиотеката и прогнозира, че тя се съхранява на тайно място в района на манастира или край село Беляковец. Смята се, че Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел – цар Иван Александър, превръща светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360 г. вече се обучават 460 ученици. Най-известният от тях е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски.

Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени, в средата на двора внушително се е издигала неколкоетажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаинбоазкия проход. Това не е попречило малко след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост да бъде разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Векове след това, през 1718 г., манастирът е възстановен отново на днешното си място. В края на ХVIII век отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие възобновяван. Археологическите проучвания между 1974-1988 г. са разкрили останки от две крепости от различни епохи, както и манастир от времето на Търновското царство. Издигнати през различно време, укрепителните съоръжения следват логиката на една и съща отбранителна стратегия – охрана на прохода.
Първата крепост е издигната по времето на Анастасий I (491-518). Селището е споменато от Прокопий като Зукидава непосредствено след Никополис ад Иструм. Крепостната стена огражда билото на хълма, като следва точно конфигурацията на терена. Две порти, съответно в източната и северозападна част на крепостта, отвеждат към важните комуникации в района. В североизточната част на крепостта е издигната трикорабна базилика. Крепостта съществува и при управлението на Юстин I (518-527 г.), а при Юстиниан I (527-565 г.) е включена като елемент от цялостната укрепителна система срещу зачестилите набези на варварските племена от север.

Иван Иванов

Източник: bgchudesa

Facebook коментар
loading...