Има ли възможности на село?

Лошо ли е да си селянин, да се храниш с чиста храна?

Днес четем, че Кралство Бутан до 2020г. ще премахне всички химикали от селското си стопанство и с това ще се превърне в държавата с 100% био земеделие. Звучи страхотно нали, защо са ни химикали, като има начини на отглеждане, които не изискват химикали и няма нужда да тровим земята, а после и себе си, можем просто да произвеждаме екологично чиста продукция. Повечето хора реагират с възторг от тази информация и искат да отидат да живеят там, на майната си както обичаме да казваме по български, в Кралство Бутан, а знаем ли, че България има може би най-чистите земи в Европа, най-чистите води и най-голямата пропаганда, че да живееш на село, че да си селянин е мръсно и обидно. Ако се качим на един самолет и огледаме цяла Европа, ще видим, че само България и още няколко страни в Източна Европа има пустеещи земи, във всички други държави няма и педя земя, която да не се обработва. Всичко е обхванато, човешкият крак и “прогрес” е заел всичко за себе си и произвежда, земеделска продукция и животновъдство със съмнително качество. Така наречените “био” храни или “органик” в Европа, са просто храни гледани с по-добри химикали, но те не са органични. Къде сме ние, къде е България в цялата тази ситуация?


България и някой други страни от Източният блок са единствените страни с голяма част истински чисти земи. Планът за унищожаване на селското стопанство, за да можем сега да купуваме спокойно продукция от “Запада” е в пълна сила не само в България, но и в целия ни регион, без Турция. Поразходете се из Европа, в другите страни мухите са намалели, комарите също, светулките са напълно изчезнали, а пчелите масово умират. Жалката реалност от човешкият прогрес и алчност, стерилна среда в която последното живо животно, което е останало и се мъчи е човека. На целият този фон четем, че Бутан, малкото кралство с население 700 000 жители, се отказва от “прогреса” и започва един екологичен начин на живот, едно взаимно съществуване на човека и природата. Жалкото, е че на тази информация повечето от нас казват, че искат там да живеят. Трябва ли да оставим, нашата хубава България и да отидем да живеем в Бутан, за да ядем био, когато огромни площи от нашата територия седят чисти, когато има огромен недостиг и то не само в България или Европа, а в целият свят на чиста и качествена храна?

Странна нация сме ние, едни от първите в света по интелигентност и също така на челно място по заблуденост. Кой ни втълпи, че да живееш на село е лошо, че да тичат децата ни през полята и горите е по-лошо от колкото да играят в някакво разпадащо се игрища между панелени блокове с пет казана отстрани пълни с боклуци, които вече няма къде да отидат? Наистина ли е по-добре да се храним със стоки с лъскави опаковки, със съмнително качество или да живеем един съзнателен живот на село и да вярваме във всеки един продукт, които слагаме на масата си? Т

олкова ли ни харесва да се къпем с вода, която не измива и да пием такава от пластмасови бутилки, за които някой прави 2000% печалба, или да имаме собствен водоизточник на село с жива вода?

Колкото повече го мисля толкова повече се чудя какво правя в града, отговора е пари. Няма как да се правят пари на село, защото аз не си го представям завръщането на село, като някакъв дивак, а с доста от удобствата с които всички ние сме свикнали, интернет, превозно средство, дрехи, пари за почивки, за телевизията не съм сигурен, че въобще имам нужда, май точно заради нея сме на това положение. Следователно стигаме до простото заключение, че да се върнем на село имаме нужда от механизми да правим парите си там. За програмисти и въобще хора правещи парите си през интернет това не е проблем, но за останалите ни трябват възможности за печалба и те могат да дойдат само от производство. Да произвеждаме добре, но как ще реализираме стоката си? Ето върху този въпрос е добре да се помисли преди да се втурнем към по-качественият живот на село. За да има смисъл едно производство, то трябва да има сигурен пазар, а колко от вас знаят, че в София, Пловдив, В. Търново и Варна има хранителни кооперативи, които могат да ви помогнат да си продадете продукцията? Знаете ли, че нашата страница също е готова да помага за намирането на клиенти?


Да точно това е пътя обединение и кооперативи. Трудно ли е да се съберат 5-6 семейства, да се върнат на село, за тези които нямат имот 180 села пустеят. Да си закупят имоти, да започнат да произвеждат и да продават в един общ магазин в града? Мислите ли, че този магазин няма да има клиенти, или малко ресторантче с чиста храна от село? Нашата страница отговорно може да заяви, че има огромна ниша, за качествени български продукти и за български магазини, ресторанти, селски туризъм, за всичко качествено. Колко от нас знаят, че за подобни планове може да се намери и финансиране от европейски фондове за развитие на био земеделие? 


Мисля, че доста въпроси нахвърлихме в този текст, но едва ли ги изчерпваме, затова отваряме тази тема, разчитаме на вашата активност, време е за обединение и действие, защото не е нужно да ходим в Бутан,за да живеем качествено, когато най-плодородната, най-незасегната земя от целият този прогрес е под краката ни.
Чакаме вашите конструктивни коментари и идеи!

Facebook коментар
Сподели