Ню Йорк Таймс пише за българското село Старо Железаре

„Бъркат ме с нея постоянно. Приличаме си“, Стефана Господинова, 64-годишният жител на Старо Железаре, отдалечен българското село, каза за себе си и Бриджит Бардо, френската актриса и модел.

Двете не си приличат много-много на външен вид, но пък обичат животните.
Старо Железаре, с популация от 400 жители, е подобно на много други източноевропейски махали. Изправени пред ниската раждаемост и емиграцията на млади хора към по-проспериращи точки назапад. С изключение на стенописите, които двама полски творци, Венцислав и Катарзина Пириянков, започнали да рисуват преди няколко години с надеждата да съживят мястото.
Идеята, по думите на г-н Пириянков, „беше да използваме селото за наше платно и да го превърнем в произведение на изкуството.“ Групата студенти наричат Старо Железаре „Селото на личностите“ и това лято планирали да добавят стенописи на Ганди, Линкълн и Клеопатра.

Селото вече има Че Гевара, изобразен с Йордан Арабаджиев, 68 годишен, който вижда себе си като човек с подобен революционен дух, защото членовете на семейството му са били партизани, които се противопоставят на нацистите през Втората световна война. „По-скоро бих се срещнал с Че, отколкото с който и да е крал или кралица,“ казва г-н Арабаджиев.

Янко Митев, който прекарва дните си скитайки из селото, от друга страна, не разпозна лицата нарисувани до неговото. Те са патриарх Кирил на Руската православна църква; Шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум от Дубай; Борис III, бивш цар на България и родово ортодоксален евреин в черна шапка и странични къдрици.
„Другарите ми са добри“, казва по-късно г-н Митев, защото „мечтая за свят, в който хората живеят в мир и разбирателство.“