На колко от вас им направи впечатление, че  проф. Иво Христов не спестяваше критиките си и към своите ученици.  В един от примерите си той обясняваше как те не можели да се ориентират без телефон и интернет. Излиза, че учениците на Иво Христов не се сещат за елементарни неща и са направо тъпи и закърнели, с малки изключения.

Тук малко теорията куца, защото нали затова те са ви ученици проф. Христов, за да ги научите, а ако не можете къде е проблема?

Мисленето на този депутат е същото, каквото беше и в образователната ни система преди 20 години. Тогава деляха учениците на тъпи и умни, на отличници и двойкаджии.

Едните “в десно, а другите у лево“.

Сега образователната ни система е същата, говорил съм с не един и двама учители, които обясняват, че децата ни не искат да учат, и че в някои училища нарочно държали в час учениците, за да може учителите да имат часове и да си получават заплатите.

Така беше и с мен, когато бях ученик. Бях от тези, слабите ученици, не обичах да уча, или по скоро образованието ми беше скучно. В часовете често си рисувах, не желаех да слушам скучните проповеди на учителите.

Естествено получавах двойки и тройки, но и това не беше достатъчно, някои от учителите още влизайки в класната стая започваха от вратата, „днес ще ви прочета каква глупост е написал Иван в контролното си“ и  прочитаха всяко нещо, което бях объркал или не разбрал, естествено наставаше смях, а на мен ми идваше да потъна в земята от срам. Този ефект на присмиване от едни ученици на други е така наречения синдром на черната дъска, който за години напред ни внедрява страх да се изразяваме публично. Това се случваше не само с един учител, правеше се системно, от различни учители и накрая влизаш в графата на тъпанарите – „у лево“.  От една страна едните излизаха от училище с лейбъл на „тъпаци“, от друга останалите ученици бяха поощрявани да се подиграват на ученика, което ги превръщаше неминуемо в хейтъри.

Образователната ни система, в която хейтърите се присмиват на дебилите

Често не ми се ходеше на училище заради системните унижения, на не един и двама от учителите,  а след училище не ми се прибираше и вкъщи, защото бележника ми беше нашарван с двойки и тройки.

Родителите ми също нямаха време да ми помагат и ме пращаха на частни уроци при същите учители от моето училище. На уроците при тях беше същото като в училище, същия скучен метод, същия подигравателен подход и накрая, като държиш матурите ти пишат по дефолт по-висока оценка, защото родителите са платили на учителите под формата на частни уроци.

И така оценките бяха поправени на петици и четворки и аз завърших, като среден ученик, натоварен със куп комплекси които си останаха с мен и до днес.  Глупав ли бях, че не ми беше интересно да уча, наистина ли всеки човек, който му е скучно в час е тъпак и дебил?

Днес, гледах един репортаж за образователната система във Финландия, там се стараят на децата да им е интересно, не ги учат да заучават безсмислени факти, а ги карат да мислят. Ако някой от учениците изостава, учителя остава след училище и учи с него, докато напредне и от това зависи заплатата на учителите. Тоест не можеш да кажеш, че този ученик е слаб и да четеш неговите грешки пред целия клас, а си задължен да намериш начин и метод и да го научиш.

Така, че като слушам проф. Иво Христов разбирам, че българското образование не се е променило днес много. Той е типичен представител на средностатистически български учител, който няма за цел да учи учениците си, а по-скоро да се самоизтъква и да гради собственото си самочувствие върху това на българските деца. Той е добър в запаметяването и предаването на факти, но не и в мисленето. Проф.Иво Христов нито един път не даде отговор как да се реши даден проблем, заявявайки че един политолог не може да го реши. Да не забравяме, че той освен политолог, е социолог, депутат, професор и лектор. Дали да си подаде оставката или не, е без значение, защото това няма да реши този “системен проблем” (отново негов израз), нека не забравяме, че той също е продукт на системата, в която е учил – жертва на жертвите.

Сега някои ще кажат, че написаното е платена статия, политическа поръчка, удар по проф. Иво Христо и респективно по БСП – не определено не е. Говорим за същината на проблемите, за това по какъв начин ни възпитават в училище, за система на която всички сме жертви без изключение.

Образователна система, в която не се поощрява мисленето, а запеметяването на факти,  система в която слабите се мачкат от силните (отличниците и учителите), но не им се помага (само платено и без резултат), където публичната екзекуция и да се подиграваш на човека до теб е нормално.

Това ясно се вижда с форумите и социалните мрежи, където не се търси смисъла на казаното, а се изтъкват правописните грешки, чрез присмиване, все едно всички трябва да сме с “Отличен” по български език. Не желаем да вникнем в проблематиката, а търсим слабите места на човека, който пише и изразява мнение.

Как искаме да имаме силна и просперираща държава след такава образователна система?

П.С. Извинявам се за правописните грешки,  които съм допуснал нека подигравките обаче бъдат не за мен този път, а за системата, в която съм израснал.

Автор Чуждоземец

 

Facebook коментар