За Нидерландия е казано, изписано и коментирано почти всичко.

Преди да решим да се влеем в редиците на пишман емигрантите и ние като средностатистическо българско семейство с приличен стандарт и добри професии тук, дълго стояхме заклещени пред дилемата – да емигрираме или не. Странното в нашия случай беше, че причините, които ни заведоха в страната на лалетата са същите, които ни върнаха тук – година по-късно: доброто бъдеще на децата, или поне на едното, защото второто беше на път тогава.

От опит /горчиво-сладък/ мога да заявя, че нищо не е такова, каквото ще ви го опише някой друг, особено българин за пребиваването ви там. До момента, в който не стъпите на местна почва и не започнете да трупате своите впечатления от Холандия, имайте пред вид, че не знаете нищо за тази страна.

В следващите редове не искам да налагам мнението си на никого, защото съзнавам, че колкото са емигрантите по света, толкова са и причините да смениш родината си с надеждата за по-добър живот. Аз само споделям впечатленията си и опита, през които минахме ние, а оценката къде е по-добре оставям на вас.

Сблъсък първи:

След регистрирането ни в общината и сърдечното приветстване с “Добре дошли” от страна на любезния служител, трябваше да изберем училище за детето, което беше на шест години. Проблемът беше в това, че “избор” всъщност нямаше и въпреки, че в района около нашето жилище имаше три училища, детето трябваше да пътува до другия край на града, за да учи в училището за бежанци ?!? Оказа се, че и там както тук вратички има, стига да си достатъчно умел в преговорите. След като се представихме на един от училищните директори в близкото до нас училище и покрихме критериите за това кои сме, какво работи бащата на детето и какво е нивото ни на владеене на английски език, синът ни беше записан в училището до нас.

Сблъсък втори:

Един от двамата родители може спокойно да влиза в часовете на всяко нидерландско училище първите няколко дни, докато детето му е ново в класа. Това, което видях там като изпълняващ функцията “придружител” беше как шест годишни деца се учат да описват с думи плюшените играчки в класната стая, както и да придобиват елементарни умения в общуването. За моето дете това беше добре, като емигрант, който не знаеше езика, но не можех да не се запитам това не са ли “знания”, които се усвояват във втора група на детската градина у нас? Явно така работеше системата на една от страните с най-високи резултати в образованието в света.

Сблъсък трети:

В класа, в който записахме детето си учениците масово бяха болни и с въшки. И ако у нас това е причина да прибереш детето си у дома поне за няколко дни, там това не притесняваше нито родители, нито учители. В качеството си на новодошъл се опитах да приема тази странност по възможно най-мъдрия начин, до момента, в който се оказа, че във физкултурния салон зимата събличат децата по бельо, без значение дали искат или не. Уважавам свободата на всеки човек, дори тогава, когато е решил да не ползва никакво бельо, стига да уважават избора на детето ми, когато отказва да се събуе по долни гащи пред непознати хора.

Сблъсък четвърти:

“Холандската здравна система е една от най-добрите в целия свят” – на тази статистика ще се натъкнете навсякъде. Моите впечатления влизат в рязко противоречие с това твърдение, след като се наложи спешно да се приберем в България, заради остър ларингит на сина ни, който холандското “джи пи” се опита да излекува … със сиропче. И след като се наложи да летя няколко пъти бременна обратно до България, за да го прегледа личната ни лекарка тук, реших че особен смисъл в пребиваването ни там няма, ако все така ще я караме – на път беше втория ни син, а децата както всички знаем боледуват често. Най-странното в цялата ситуация обаче беше, че самите холандци вече открито признават, че понякога чакат с месеци за преглед и че твърде често за смъртните случаи, причинени от лекарска грешка там не се говори. Или както казват те “тук никой не шуми”.

Сблъсък пети, шести и седми бяха по-скоро забавни, за разлика от по-горе описаните:

В Холандия обществената хигиена е на много високо ниво това, обаче не винаги важи за личната, да накараш местен да си измие ръцете, преди да се нахрани е мисия почти невъзможна, защото това е “безсмислено” според голяма част от холандците.

Ако в апартамента ти парното неочаквано спре посред зима, никой не търси причините за това. Хората просто се увиват с одеялата, които имат и чакат…..някой да го пусне, същото важи за интернета, кабелната и всички услуги, защото там нищо не е чак толкова спешно, че да звъннеш един телефон на доставчика на услугата и да попиташ какъв е проблема. Имахме съсед, който изкара цяла седмица без ток, защото не знаел какво да направи.

Да видиш група тийнейджъри, които посред бял ден пикаят на витрината на магазин в центъра на града е често срещано явление, защото там всичко се случва по много “естествен” начин.

За срещите ни с българите там и за техните разочарования от една или друга система няма да разказвам, защото смятам, че е коректно да описваш само собствените си преживявания. През цялото време не можех да разбера само едно: ако мястото, на което живееш не ти харесва, не разбираш хората около себе си и вече десет години не можеш да се приспособиш към една държава, не е ли по-справедливо към собствения ти живот и този на децата си на смениш страната, вместо да бъдеш отчаян и нещастен години наред.

И за да бъда докрай откровена, тук е мястото да изброя останалите предимства, които истински ме впечатлиха в холандците и страната им, защото нещата никога не са само черни или бели, тъжни или весели или добри и лоши.

Позитив първи

Ако говорите английски в тази страна никога няма имате затруднения в общуването или в намирането на работа, всички там говорят освен холандски и английски.

Позитив втори

Може да пътувате свободно през уикендите или когато решите до съседните държави за ден – два. Транспортът е идеално организиран и сравнително евтин за стандарта там, ако пък в началото си купите кола, то тогава става още по-лесно.

Позитив трети

Там никой не се интересува от това каква кола карате или в каква къща живеете, хората са възпитани да бъдат скромни, а трудът е единственото, с което се гордеят, много често работят в доброволчески организации, за да се чувстват полезни на обществото. Да караш голяма и скъпа, нова кола в Ниската земя се счита за проява на лош вкус, ако пък ходиш и с нея на работа рискуваш много бързо да бъдеш изолиран от колегите си. Сами се досещате може би джипове с каква регистрация най-често виждахме в града, в който живеехме.

Позитив четвърти

Хората са наистина любезни и усмихнати през цялото време. Повярвайте ми, дори да осъзнавате, че това е маска, която обществото им налага или поза, в която те доброволно влизат, ежедневието ви е много по-леко, когато всички са приветливи и любезни, а като прибавим към това и прословутото им спокойствие нещата си стават съвсем поносими.

Позитив пети /тук истински шокираха балканската ми душа/

В много от магазините, в които пазарувахме продавачите, освен че правеха всичко възможно да ни помагат и консултират, накрая ни убеждаваха, че няма смисъл да купуваме избрания от нас по-скъп продукт и ни предлагаха по-евтин негов вариант със същите качества. Много ми се искаше на моменти по бай ганьовски да ги попитам някой неща, но европейката в мен се усмихваше широко и смутено благодареше.

Позитив шести

С една средно голяма заплата в Холандия семейство с едно или две деца наистина може да живее прилично, да пътува спокойно, да вечеря навън веднъж или два пъти седмично, до ходи на кино или концерти – изобщо да си позволява неща, които тук за много от семействата са лукс.

Накрая ще добавя само, че след като внимателно претеглихме и позитивите и негативите на това място, взехме лесно решението да се върнем в България, защото на този етап детето ни се чувства по-добре тук, а ние съответно по-спокойни. Не знам дали щяхме да сме на това мнение, ако бяхме без дете и второ на път, но нито за миг от деня, в който се прибрахме не сме съжалявали – никой от нас.

Единственото сигурно нещо в този живот е промяната и може би някой ден отново ще потърсим друго място за нас, но дотогава ще изпълваме всеки свой ден със смисъл, благодарност и много любов.

Автор: Дани Рангелова

Източник: mamaninja

Facebook коментар