Пет ключови факта за Исландия

Разположена близо до Северния полярен кръг, Исландия обхваща един огромен остров – 17-ия по големина в света – и още няколко по-малки.
Вулкани и глетчери

Изненадващо благодарение на местоположението си в северната част на Атлантическия океан, Исландия се радва на сравнително мек климат заради Гълфстрийм.
Вулканичният остров с невероятните си пейзажи е дом на 334 000 души, разположени на 103 000 квадратни километра.
Над 11% от Исландия е под глетчери.
През 2010 година вулканът под ледника Ейяфятлайокутл изхвърли огромен облак вулканична пепел в небето.
Изригването предизвика световен хаос в транспорта, блокирайки над 8 милиона пътници, тъй като пепелта се разпространи в Европа.

Повече от риба

Макар рибарството да е стожер на икономиката, представлявайки 25% от износа, хидро и геотермалния енергиен сектор, услугите и туризмът осигуряват най-много работни места.
Туристите посещават страната, за да се насладят на впечатляващите вулкани, горещите извори и гейзерите, а също да се отдадат на зимни спортове и разходки в природата.
През последните години исландската риболовна индустрия бе сериозно засегната от ответните търговски мерки, взети от Русия, след като Исландия се присъедини към санкциите на ЕС въведени през 2014 година срещу Москва заради анексирането на Крим.

Финансовата криза

Исландия бе една от най-проспериращите европейски държави, докато трите й най-големи банки и раздутият й финансов сектор не фалираха през 2008 година.
Страната потъна в опустошителна икономическа криза и й се наложи да поиска спасителен заем от Международния валутен фонд.
Няколко банкери бяха осъдени на затвор, фалиралите банки бяха временно национализирани, след това продадени, а чуждестранните инвеститори трябваше да приемат отписване на задълженията към тях.
Капиталовият контрол едва сега е в процес на отменяне.
Исландия се радва на стабилен расте, като за първото тримесечие на годината е достигнал 4,2%. Безработицата е под 5%, а държавният дълг се понижи миналата година до равнището си от 2009 година.

ЕС: дали – или?

След финансовата криза Исландия подаде молба за членство в ЕС през 2009 година на фона на осезаемата необходимост от политическа и парична сигурност.
Преговорите с Брюксел доста напреднаха в периода 2011 – 2013 година, макар че деликатната част за рибарството никога не бе засегната.
Рейкявик и Брюксел с години водеха “войната на скумрията”, в която Исландия едностранно увеличи квотата си за улов в края на 2010 година.
През 2013 година ново десноцентристко правителство замрази преговорите с ЕС, а през март 2015 година Исландия официално се отказа от преговорите.
Антисистемната Партия на пиратите, която може да направи коалиция с други левоцентристки и леви партии след изборите утре, обеща да направи референдум по въпроса дали да бъдат възобновени преговорите.

Данъчните убежища и “Панамските документи”

Исландия бе спомената в изтеклите т. нар. Панамски документи през април.
Според документите около 600 исландци държат средства в данъчни убежища, включително и тогавашният десноцентристки премиер Сигмундур Давид Гунлаугсон, който бе принуден да подаде оставка.
Предишният президент Олавур Рагнар Гримсон реши, че няма да се кандидатира за шести мандат на изборите през юни, след като името на жена му се появи в изтеклите документи.

Превод: БТА

Facebook коментар
(Visited 1 times, 1 visits today)

Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *