Напуснахме големия град и заживяхме в Ардино

0
2315

Марина Янева (26г.) и Христо Узунов (30г.) са двама млади хора, които имат успешна кариера в медиите. Тя е завършила журналистика и магистратура бранд мениджмънт , а той- реклама. Живеели в София, Ина работела като редактор на сайт с женска тематика, а Христо – като редактор и фотограф в “мъжки” уебсайт.

Постепенно обаче усещат, че ежедневието в над двумилионнта столица ги уморява и отегчава, а стоенето в офиса “от 9 до 17 часа”, както казват те, им действа потискащо. Решават да направят радикална промяна – да напуснат София и да заживеят в родопското градче Ардино. Защо и как точно се е случило това – разказват самите те.

-Ина и Христо, спомняте ли си първата реакция на най-близките ви, когато им казахте, че напускате София и отивате да живеете в Ардино?

-Живеем в Ардино от май 2015! Някои ни питаха кога точно се връщаме – когато свърши лятото ли? Повечето от нашите роднини и приятели обаче проявиха нещо като пасивна подкрепа – идеята им допадна, но сякаш имаха едно на ум.

-А случвало ли ви се е да срещнете по-крайни реакции, на пълно отрицание или пък безусловна подкрепа?

-На неодобрение не сме имали. На пълна подкрепа и възхищение – някои от най-близките ни хора, както и напълно непознати, които, след като стартирахме Urbex със статията “Защо напуснахме работа и заживяхме в Родопите” се свързаха с нас, за да изрязат своята подкрепа към начинанието ни, да ни пожелаят успех или да споделят, че и те самите са тръгнали по същия път.

-С какво се занимавахте в т.нар.”корпоративен свят”, за който пишете, че е изцеждал енергията и мотивацията ви?

-Бяхме колеги в голяма медийна група. Както навсякъде в медиите, натоварването беше огромно, защото шефовете ни искаха с минимална инвестиция да постигнат грандиозни резултати…В момента, в който окончателно взехме това решение, аз (Ина-бел.авт.) бях единственият човек в екипа на водещ женски уебсайт… Много се изморихме от сблъсъка с хора на ръководни позиции, лишени от всякаква компетентност. Това ни накара да се замислим дали пък не бихме могли да използваме таланта и опита си за нещо наше.

Решението беше дълго планирано, просто ден след ден се убеждавахме, че е правилно. А и досега се убеждаваме – и за миг не сме съжалили, че започнахме да работим на свободна практика. Може би още през ноември 2014 започнахме да обмисляе сериозно тази идея. 6 месеца по-късно вече бяхме свободни.

-У нас културата на работа на свободна практика е много слабо застъпена. Предполагам, че говоря от името на доста хора, които имат подобна на вашата идея да избягат от големия град, като питам- как успявате да се издържате?

-Всичко е въпрос на приоритети. При нас водещо беше желанието да живеем спокойно, на място, което ни харесва и с ритъм на живот, който определяме сами. В този ред на мисли си направихме сметка от какви неща бихме могли да се лишим, за да се справим с разходите. Оказа се, че и двамата подхождаме достатъчно рационално към харчовете си и всъщност не се лишаваме от абсолютно нищо.

Разбира се, работим здраво, за да изкарваме достатъчно пари – но и за това проявяваме необходимата дисциплина (както виждаш, в 23.00ч. все още сме онлайн, защото днес за нас е “работен ден”). Повечето хора си мислят, че работата на свободна практика означава да вършиш по-малко работа, отколкото в офис например и същевременно да взимаш същите пари, че дори и повече. Свободното време е нещо, с което разполагаме, благодарение на внимателно планиране. Да, често пътуваме и да, често имаме 12-часови работни дни.

-С какво точно се занимавате в момента?

-Основно работим като копирайтъри. Измисляме рекламни послания, концепции за популяризиране на определен бранд; определяне на обща комуникационна стратегия, включваща стил и тон на всички материали, планирани за съответната кампания… В общи линии, занимаваме се с текстове под всякаква форма и с всякаква цел – в думите е нашата сила.

Освен това сме автори на статии, освен това и като преводачи (и двамата владеем английски и руски), аз като PR, Христо – като фотограф. Работата по сайта ни Urbex.bg е по-скоро удоволствие. Грижим се за платформата във всяка възможна минута, надяваме се да си заслужава и читателите ни да виждат с какво е по-различен от всички други травъл проекти!

Правим и планове да развием туризма в Ардино, така, че хората да правят и други неща,  не само да идват с колата до Дяволския мост и да си тръгват. Скоро ще сме готови с една пътека на ардинската поезия. Другата седмица ще сме доброволци за трети път в смолянското село Киселчово, където помагаме за реставрирането на 100-годишна къща.

-Тоест двамата се справяте отговорно с работата си в противовес на предразсъдъците, че ако човек не работи в офис, не работи въобще?

-Всеки с нагласата си. Тъй като съм ръководила екипи от по 8 човека, мога да кажа, че човек и в офис да стои, пак може да не работи въобще!

-Но ако не бяхте работили известно време като част от т.нар. от вас “корпоративен свят”, нямаше да добиете уменията и контактите, които имате в момента, за да можете да работите професионално в сферата на PR и рекламата, нали така? 

-Да, предполагам, че това ни е помогнало до известна степен, въпреки че и двамата по принцип сме изпълнителни, отговорни и дисциплинирани. Няма рецепта за успех – всичко е струпване на фактори и много упоритост. Ние сме целеустремени – знаем защо го правим, знаем през какво сме минали, не знаем какво ни предстои, но сме готови да го посрещнем. За други хора ще е нещо друго…

ашият проект Urbex е свързан с много пътуване и популяризиране на непознати кътчета от страната и чужбина. Имате ли любимо място?

-Наистина пътуваме винаги, когаго можем. Пеша, с кола, на велосипед…Най-любими ни остават местата около Ардино!

-А как се спяхте точно на това градче?

-Майката на Христо е оттук, имат семейна къща и решението сякаш беше очевидно. и двамата не знаем как точно се стигна до него, просто в един момент си събирахме багажа за Ардино, не сме имали колебания или дълго умуване, просто… дойдохме! Ние сме на единия етаж на къщата, бабата и дядото на Христо – на другия. Имаме и мнооого котки (смее се).

-Имате ли приятели, които искат да дойдат в Ардино и да живеят при вас?

-Честно казано, всички, които са ни идвали на гости, са изразявали желание да живеят като / при нас! Тайничко или не съвсем ни завиждат… ние много бихме се радвали, ако някой от нашите приятели вземе подобно решение и си станем съседи. Не знаем за такива, на които да сме повлияли да вземат решение. Много хора обаче ни питат как се оправяме, липсва ли ни нещо, какво сме спечелили…

Мисля, че поне няколко човека сме мотивирали сериозно да се замислят. По тази причина стартирахме и рубриката “Напуснахме големия град” в Urbex. В нея всяка неделя публикуваме разказ от първо лице на човек, избрал да потърси щастието си в малко населено място… Според мен, ако повече се говори за плюсовете на едно такова начинание, повече хора ще се престрашат. А то не е страшно, по-скоро е прекрасно.

-Какво ви дава Ардино, което друг град не може?

-Близостта до природата ни действа вдъхновяващо и успокояващо. Звучи клиширано, но фактът, че можем за 10 минути да се озовем на приказно безлюдно място като поточе, поляна, горска пътека и т.н. всъщност ни зарежда много! Освен това, не прекарваме времето си в задръствания, в блъсканицата на метрото, в чакане на транспорт… Всичко ни е на 5 минути в града.

Имаме възможност да се храним у дома, което също е огромен плюс – не сме принудени на “мушнем нещо на крак”, защото закъсняваме за работна среща… Животът в малкия град е осезаемо по-евтин – когато сметнахме какви пари сме давали за транспорт и храна – само за да ходим на работа! – лошо ни стана…

Ние сме хора тип “сови” – не сме активни сутрин. Обикновено ставаме към 11-12, но и работим до полунощ, 1, 2 часа през нощта. Това е още един огромен плюс – изключително много се изнервяхме от принудата да ставаме рано, независимо дали сме продуктивни сутрин, или не.

Възможността да работим, откъдето пожелаем, също е сред водещите плюсове. А на нас ни трябват само лаптоп + интернет (понякога второто не е задължително), за да вършим работата си… А, и “обедните почивки” обикновено ги прекарваме сред природата, до която стигаме по най-бързия начин – с колела.

-Има ли нещо, което ви липсва от “градския живот”?

-Хората очакват да кажем “роднини и приятели”, но истината е, че с тях се виждаме по-често и по-пълноценно, отколкото преди. Иначе молове, ресторанти, кафенета – това никога не са били нашите места, въпреки че и двамата сме родом от София. Що се отнася до културния живот – в Смолян и Кърджали има театри, в Смолян има кино, понякога постановки гостуват и в Ардино… Тоест… НЕ. Нищо не ни липсва!

-В момента сте двама, но може да решите да станете повече. В София има много болници, детски градини, училища, очаквате ли предизвикателства от тази гледна точка, свързани с отглеждането на деца в Ардино, където изборът не е голям?

-Не виждам никакъв проблем да живеем тук, дори да имаме деца – детска градина и училище има, а обратната връзка от преподавателите би била доста по-адекватна, отколкото в София, просто защото градът е изключително малък, всички се познават и това действа дисциплиниащо на малчуганите.

Децата тук няма проблем да ходят сами на училище, защото в града е безопасно, няма нужда да ги мислим дали ще минат живи и здрави през трафика, през градския транспорт, през всички криминални типове, които се разхождат по улиците на големия град…

Лекар има, а ако се наложи нещо по-сериозно – Кърджали, Смолян, Пловдив… на час-два път са! Що се отнася до културните мероприятия – едно дете дори всеки ден да ходи на театри и концерти, ако семейната му среда е гнила, ако родителите му са лишени от индивидуалност и духовност консуматори, то няма шанс да стане човек.

-Ако децата ви решат да отидат да следват в София, Пловдив или в чужбина или да работят там, ще ви бъде ли мъчно, че не са продължили по вашия път?

– Тогава ще ги упътим до София. Нито ще са първите, нито ще са последните. В крайна сметка ние ще ги научим да следват мечтите си. Не мисля, че би ни било мъчно – не можем да принудим никого да прави това и онова, ако го влече друг живот. Ние, надявам се, ще сме го подготвили добре и за него.

Източник: Кмета

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР