“Баталия”: Българската игра, която се изправи срещу най-добрите в света

0
869

От няколко месеца България има своята първа настолна игра от висок клас, дело изцяло на роден екип – “Баталия: Сътворяване” (“Battalia: The Creation”). И резултатът е блестящ.

За разлика от компютърните ни игри, чиито кратък подем отдавна залезе, “Баталия” бележи началото на, да се надяваме, първата вълна от качествени родни произведения в областта на все по-популярните по света и у нас настолни (или бордови) игри.

За това свидетелстват освен видните на пръв поглед красиви и приказни илюстрации и качеството на изпълнението – и редицата положителни рецензии в специализираните международни сайтове и канали в интернет. Всички те ѝ поставят много добри оценки, като за пример ще дадем един от най-известните форуми на тази тема, Board Game Geek (BGG), където средната оценка на играчите е 8 от 10 точки.

“Баталия: Сътворяване” е дело на създателя на хоби магазина “Фантасмагория”, Александър Геров, съпругата му и компания, които заедно изпълняват своята мечта – да създадат собствена игра. Резултатът, както казахме вече, е блестящ, а добавката, че това е техният първи опит, прави цялото начинание още по-впечатляващо.

Но с хвалебствията дотук, ето и какво разказа самият Геров пред OFFNews:

Занимавам се професионално с настолни игри от 6 и малко години, от края на 2009 г. Направили сме над 25 купувания на лицензи за настолни игри, като сме ги превели и издали на българи език – „Каркасон“, „Игра на тронове“ и т.н. Оригиналните английски заглавия, които сме внесли, пък са над 1100. През последните 4 години се занимаваме много активно с разработката на нашия първи проект – „Баталия: Сътворяване“.

Може ли да се каже, че тя е първата българска настолна игра, която е на световно ниво като качество на производството и на самата игра?

Силно се надявам да е така. Не бих казал, че се борихме за това, не сме гонили първенство за първи и втори, изпълнявахме една мечта. Относно това за първата българска игра изобщо, мога да кажа, че нашите приятели и познати от „Bright Future” започнаха след нас като разработка, но я приключиха по-рано и минаха преди нас на Кикстартър. Нашият проект бе доста по-мащабен като цялостна схема на производство, като се има предвид, че включваме много фигури и материал. Но както казах, няма значение дали сме първи или втори. Със сигурност обаче мога да твърдя, че сме първата българска фентъзи настолна игра с такъв мащаб, създали сме нещо много добро, според нас, и уникално за нашите условия.

Колко хора работихте по нея?

Накратко мога да кажа, че по играта са работили общо 8 души. В сферата на арта имаше хора, които в началото имаха по-скромен принос, после се отказаха, но пък нарисуваха някои много стойностни илюстрации – Жоро Пайкъра, Атанас Лозански, Албена Новева, това са 2D артистите. В играта има 120-130 арта, като сметнем и теренните плочки. Имаме и 3D артисти, това са Боби Бързев и Васил Христов.

Иначе в сърцето на проекта сме аз и съпругата ми Леда. Започнахме с измислянето на играта, после с тестването, рязане на картончета, рисуване с флумастер по тях, всичко в началото беше направи-си-сам. След това започнахме да правим по-елементарните неща по дизайна, рамки, иконография, това, което наричаме интерфейс в сферата на настолните игри.

Нямам творческо образование, с икономическо съм, завършил съм в Германия, никога не съм се занимавал с творческа дейност, но това винаги ми е било лична страст. В офиса работим всички, дори що се касае по-творческите и креативни програми, всеки се занимава малко с графичен дизайн, правим много и преводна част. „Баталия“ я издадохме от името на „Фантасмагория“ направо на 3 езика – български, немски и английски, намерихме и партньор в Полша, като сега търсим партньори за всякакви други държави и езици.

Говоря за истинско издание, с цялостна кутия, правила, всичко преведено. Иначе още по време на Кикстартър кампанията успяхме да преведем играта на над 16 езика с помощта на фенове, приятели и т.н. Имаме освен френски, немски, английски и испански – китайски, хърватски, полски, чешки, унгарски, украински, руски, постарахме се да имаме превод на правилата на всевъзможни езици.

Как се продава и приема играта в чужбина и в България?

За момента е много трудно да се каже как върви, защото ние преди седмици пуснахме дистрибуцията. Все още организираме разпространението ѝ на едро. В края на ноември 2015 г. бяхме обещали на нашите фенове в кикстартър да им изпратим готовата игра, около 1700-800 бройки, като направихме чудеса от храброст това да се случи. Преди Коледа разпратихме игри по света, но това не са реални продажби, защото сме ги дали на хората, които са ни подкрепили финансово кампанията. Останаха ни съвсем малко бройки, които искахме да пуснем за феновете ни в България, под 100 бройки, които се изчерпаха за нула време. Вторичният тираж предстои да пристигне от Германия, но се надявам в най-скоро време да пристигне у нас и да видим как ще потръгнат реално продажбите.

Тя не е отпечатана тук значи, а в Германия? Там ли се печатат всички големи игри като „Игра на тронове“, например?

Различно е, зависи много кой държи лиценза на играта и къде се намира. Всичко, което сме издали, е отпечатано в оригиналната фабрика на издателите, където по принцип си печатата игрите. „Троновете“ са продукт на Fantasy Flight Games (FFG), които са американци и работят с една китайска фабрика. С добро качество са, като там се печата всичко на FFG, както и българският превод на „Игра на тронове“. Ние не я печатаме сами, по силата на рамков договор правим с други партньори по света т.нар. копродукции и печатаме заедно в оригиналните фабрики.

Немските производители пък печатат в най-голямата фабрика в Европа, „Людо Факт“, може да се каже, че половин свят си печата там игрите, тя е огромна и специализирана, намира се в Германия. Като първи наш проект, за който сме хвърлили толкова много усилия, не искахме да залагаме на случаен производител. Работим с „Людо Факт“ по много проекти, те имат доказано качество, така че изборът за нас не беше труден.

Много хора питат, дали нямаше да излезе по-евтино в България да се напечата, ще го кажа директно – абсурд. Няма вариант българска фабрика да направи игра от такъв калибър и да го направи по-евтино. Много хора си мислят, че това е лесно нещо, но има много детайли. „Людо“ са вложили милиони във фабриката си, там всичко се прави машинно, макар че при тях работната ръка и някои други неща са по-скъпи, самите процеси са оптимизирани и автоматизирани, от което стойността пада. Единствено трябва да имаш по-голям тираж, за да направи разумна себестойност. Всичко зависи от продукта – едно е да печаташ игра с няколко картончета и карти, други е игра с цял куп бордове, фигури, карти. „Баталия“ е от класа на най-сложните игри, що се отнася до окомплектовка и начин за производство.

Значи българските фенове получават за парите си най-високо качество, сравнимо с всички големи световни проекти?

Ако влезнат в секцията с коментари на BGG или Кикстартър, ще забележат, че отзивите за качеството – които идват предимно от американци, но не само – са много добри. Самите американци са впечатлени от високата летва, която сме постигнали, не просто е на нивото на най-добрите – почти го надхвърля. Много производители, по чисто икономически причини, пестят, ние не пестихме в нищо. Много фирми биха си казали, че ще сложат фигурките в някакви пликчета, ние направихме пластмасови поставки, така че вътре всяко нещо да си има място. Има втора, допълнителна кутийка, стандартно правила се печатат на 115 гр/м2 хартия, аз специално пожелах да ги направим на 150, за да можеш, като ги пипнеш, да имаш усещането за качествен продукт.

Таблата за играчите например не бяха замислени предварително, те бяха Кикстартър бонус, който не бе описан как ще се направи, само дадохме дизайн и описахме каква функционалност ще имат – ние нямаше да нарушим никакво обещание, ако ги бяхме направили от тъничък картон, както се правят на много места.

Тънък като при „Троновете“, давам я за пример, тъй като е най-популярна в България.

Да, като при „Игра на тронове“, това е класическият подход. Ние казахме: „Не, ще ги направим от дебела мукава, двойно каширана, което предполага съвсем други машини и разходи, но получаваш различен продукт.

Вижда се, че фигурките, които имате, са много по-големи от стандартните по останалите игри.

Фигурките се правят по няколко стандарта – 42 мм мисля, че беше единият, който е много разпространен. Нашите са почти двойно по-големи, във височина са почти 7 сантиметра, други са по-раздути в ширина. Сложността при тези фигури е, че не могат да се правят на калъпи за масово производсто в хиляди бройки. Те се асемблират, някои от фигурите са разчленени на 10-12 до 13-14 части, които се лепят. Това са чисто технологични проблеми, които няма как да бъдат избегнати, което оскъпява сериозно производството, но решихме отново да не се скъпим.

„Баталия“ може да изглежда скъпа за българския пазар, но предвид, че основно я правихме за цял свят, а не само за България, не струва изобщо много пари. Българската версия включва едно към едно всичко, което го има и в английската и немската, няма разлики в качеството, единствено кутията и правилата са на български. 114, 90 лв. е нашата препоръчителна цена за търговците в страната ни, вече си е лично решение дали някой ще я продава малко по-скъпо или по-евтино.

Тя е на еднаква цена с големите вносни игри от този калибър, не е да каже човек 200 лв. или нещо такова, даже е по-евтина от някои.

„Баталия“ е със съвсем реалистична цена по нашите разбирания, без да я надуваме излишно, сложили сме си нормална надценка. Игрите от 200 лв. са много малко и са огромни кутии, с много повече компоненти, като „Tide of Iron”, “Warhammer 40K”. „Баталия“ е калкулирана според обема си, но сложността ѝ на изпълнение предлага по-висока цена. В края на януари бяхме в Нюрнберг на голямо изложение за игри и играчки, където нямаше експерт, бизнесмен, производител – без да преувеличавам – който да казваше: „Защо я продавате само за 60 евро?“ Немците класически продават на малко по-ниски цени игрите, така че с 60 евро за подобна игра сме много добре позиционирани, да не кажа дори, че сме малко по-скъпи. Но американците масово ни казват, че тази игра за 65 долара в САЩ е много евтина и може да ѝ вземем поне 75-80 долара.

На какво най-много прилича механиката на игра на „Баталия“, спрямо други по-известни настолни игри?

Аз на какво я опреличавах – беше едно, но играчите от Кикстартър, които я пробваха, я определиха по друг начин. Много ми хареса изказването на Undead Viking (бел.ред. – може да го видите по-долу) в Ютюб канала му, че има усещането, че играе deck building “Heroes of Might and Magic” и много му харесва. Аз като човек от по-старото поколение вече съм израстнал с тази игра и не мога да кажа, че не съм ѝ фен, но целта не е била да създаваме “Heroes of Might and Magic” за маса. Препратката може би е към борда, с това, че строиш и завземаш градове, имаш различни фракции и герои. Може би на подсъзнателно ниво съм се повлиял от своята любима игра, докато съм създавал концепцията. Но, от друга страна, основна част от играта е deck building елемента и area control – започваш със строене на тесте, разработваш го, в началото всеки е по-вглъбен в себе си и мислите си какво смята да прави, като идеята не е да строиш един час, без да контактуваш с другите играчи, ами още в начална фаза малко по малко да правиш пътища и градове, да си изкараш героите и да започнеш интеракция с другите хора – най-вече да се биете.

Може да решиш да разучиш руините в центъра на картата, където се намират най-мощните артефакти, които да променят тактиката ти за строене на тесте. След това трябва да разрастваш територията си на картата, било то чрез строеж или превземане. Играта не прощава много-много, в нея има доста военни действия, но те не са задължителни. Ако си умел в строежа на пътищата и градовете си, може да имаш по-миролюбива политика, но да си гъвкав в строителството и експанзията по картата. Неведнъж ми се е случвало да победя останалите така, но трябва да си доста бърз, защото останалите в един момент се усещат и ти скачат от всички страни. При такава стратегия трябва да си поне дефанзивно подготвен.

Имаме механиката с календара, който е с розетата от Плиска, нашия стар символ, който бе интегриран в играта. В Ютюб, разбира се, се появи коментар: „Вие сте откраднали стар български символ и т.н.“, аз не знам кой държи авторските права върху него и как можеш да откраднеш нещо толкова старо. Идеята бе да направим розетата известна по цял свят чрез играта, така или иначе розетата мен винаги ми е харесвала като форма, още преди да знам каква игра ще направя, знаех, че ще я интегрирам по един или друг начин в концепцията ѝ – да има българска символика. От един кръг станаха два, после дойде идеята със символите и разположението им, запазихме факта, че е календар.

Сложна ли е играта, колко време трябва да отдели човек, за да научи правилата?

От началото това е Ахилесовата ни пета. „Баталия“ бе още по-сложна в началото, когато я измислих на прима виста и още 2013 г. при започването на първите тестове, осъзнах, че колкото и да е готина и да ме пленява вселената, която сме създали, трябва да я опростим, за да стане по-лесно смилаема. Всичките промени от идеята за нея досега са били в една посока – опростяване. Това се случваше до момента с Кикстартъра, когато хората започнаха да искат повече съдържание и бонуси. Тогава играта не беше супер лека, но да кажем, че от геймърските игри бе на входно до средно ниво на трудност. Като сравняваме със стандартите на FFG и „Троновете“ понеже често ги споменаваш, те там 30 страници правила за нищо ги нямат. Говорехме с колеги от FFG и ни казаха, че ако те бяха правили правилата на „Баталия“, щяха да са поне 24 страници. А ние ги събрахме на 12.

За мен играта не е сложна, но масовото мнение е, че хората я възприемат като сложна. Играта е многопластова, но не е супер сложна. Аз лично съм обучил вече не един играч, който преди това не е играл никога никакви настолни игри. Изобщо не е трудно да запалиш човек, който не е почитател на настолните игри, по „Баталия“. Просто трябва да инвестираш малко време, за да научиш правилата, особено ако имаш човек ветеран, който да ти обясни правилата – за 30-40 минути ще започнеш да играеш.

След първите няколко игри започваш да чувстваш фините особености. Определям я като игра от типа, че е леснa да се научи, но трудна да се овладее.

Колко време отнема да се изиграе една игра и от колко души?

На кутията пише 45 минути, но това е за всеки играч, не общо. Повечето издатели винаги занижават времето на кутията, ние в началото мислехме да пишем на кутията по 30 минути на играч, което е възможно, но не е средно аритметично от стотиците тестови игри. Разбира се, има хора, на които им трябва и по час, но пък има и такива, които играя бързо и стегнато за по 30 минути. Ако играят двама, играта продължава между час и петнадесет минути и час и половина, ако са трима – отива на два часа и нещо, четири души вече са си три часа. Ако всички са много добри, вариантите са да приключат много бързо или играта да стане супер дълга, зависи колко са им равни силите.

Има четири раси, като всеки играч си избира по една от двете им фигурки, нали?

Може да имаш до 2 героя едновременно на полето, като можеш да ги движиш и двамата и да правиш различни неща, стига да имаш ресурси. Ти играеш с картите от ръка, а те са ти лидерите на армията, с които се движиш и са ти като символ на армията.

Като „Heroes”.

Да, то това е реално връзката с „Heroes”, героят, който се движи, и армията отзад под формата на карти. При „Баталия“ имаш усещане от много игри – чувстваш влияние от декбилдъри като „Dominion”, “Rune Age”. Теренните карти и снаждането на пътищата напомнят на много хора на „Каркасон“, но дотук с приликата. Комбинацията между борд и декбилдър на някои им напомня на „Mage Knight”. Инспирациите са много, но нямаш усещането, че играш нито една от тези игри, ами е напълно различно. Това е като готвенето – едни и същи съставки, като ги разбъркаш по различен начин, дават съвсем друг резултат.

Ще има ли разширение на играта?

О, да, то ще включва две нови раси и възможност за игра на до шест души едновременно, ще има много NPC-та, защото искаме да дадем на играта още много неща.

Така, като гледам всички карти, теренни плочки и т.н., ми се струва, че има стотици начини на преиграване. Особено като излезе и разширението.

Изиграл съм стотици игри и още не ми е писнала, честно казано. Едно, че е моя игра, но наистина не ми е писнало.

Като човек, който е играч и издател, имате по-широк поглед над бордовите игри в България – как се развива този вид забавление у нас, което е изключително популярно по света?

Настолните игри съществуват от много години на Запад, „Монополи“ прехвърли 80 години като възраст, но то е съвсем друга категория игра. За мен има няколко бума на настолните игри. Единият е на ролевите игри в Щатите в края на 70-те с “Dungeons & Dragons”, но това пак е само в сфера ролеви, трябва да се разграничават, много хора ги слагат под един знаменател, но бордовите и ролевите игри се различават. Бих казал, че големият бум на тази индустрия е към 95-96 г. Според мен „Заселниците на Катан“ направиха хобито масов продукт в световен мащаб.

В България, започвайки да се занимаваме с настолни игри, беше много слабо и трудно в началото, доста непопулярно хоби. Не бих казал, че в момента нещата са коренно променени, все още се сблъскваме с доста трудности, но определено се усеща раздвижване. Нароиха се доста клубчета, хората се интересуват все повече, виждаш нови лица, които се интересуват от хобито. То най-добре се разпространява от уста на уста и от игра на игра, като се събереш с приятели и ги обучиш на нещо.

Дават плод и нашите активности с мероприятия като „Алеферията“, което организираме от 2-3 години. Това е дълъг уикенд с бордови игри – петък, събота и неделя, че даже и от четвъртък го започваме. Правим пролетно и есенно издание, събираме се множество приятели и фенове, съвсем отворено събитие с волна програма. Цялата база я резервираме, там е един голям хотел, предоставят ни маси, работи и т.н., плаща се само престоят, но гледаме да комбинираме излизане сред природата, игри и по-голямо социално събитие.

Имаме щанд на Панаира на книгата в НДК, организираме в Южния парк разни дейности, горе-долу дават резултат всички тези неща и хобито набира популярност.

Аз съм се сблъсквал с два основни проблема – единият е цената на игрите, защото една игра е между 60-70 и 100-120 лв. (някои са дори и повече), и много от младите хора, които основно се интересуват от това, имат трудност в закупуването им. Вторият е, че почти винаги трябва да се съберете няколко души, за да играете, или да си разделите парите за играта. Тогава се сблъскват различните вкусове, свободно време, желание да се научат правилата на играта и т.н.

Безспорно проблемът с парите съществува при по-младите хора, които са с по-ограничени финанси и трябва да се комбинират, за да купят една игра. Имали сме много такива случаи с компании, където един купува една игра, друг друго заглавие, или събират общо пари.

Цената е относително нещо, ние, започвайки да издаваме игри, започнахме с по-евтини заглавия. Разбира се, 110-120 лв. е висок ценови клас, съзнаваме, че „Баталия“ не е от евтините продукти. Но и много неща се промениха, преди 5-6 години, когато започнахме да издаваме игри, 30-35 евро беше горе-долу стандартът, на който можеше да си купиш добра игра. Но нещата трябва много да се разграничават – дали става дума за европейски или американски стандарт, дали игрите имат миниатюри вътре, или не, това са съвършено различни класове игри и производството им струва различно. Не може да се слага една игра до друга, те са като ябълки, круши и банани.

„Баталия“ за много хора може да изглежда скъпа, пределно ясно ни е това, и много се чудехме дали изобщо да я издаваме на български, защото си казахме, че тя е геймърски клас игра и на родните играчи в много случаи не им трябва българско издание, те са окей и с английския вариант на играта. Доста се колебахме дали да правим отделно издание, защото то може да се продава само в България и ако пазарът не може да понесе тази цена или това стане твърде бавно, рискуваме да загробим голяма сума пари.

За щастие, ситуацията не е точно такава. Казахме си, че не можем да не го направим – от национална гордост просто имахме нужда да си го издадем на български като наш продукт. От друга страна, усещам известно раздвижване, смятам, че много хора ще намерят начин да съберат парите в рамките на една компания например, а и вече имаме много фенове, които не са съвсем млади хора, както казваш, все повече играят и по-улегнали хора между 30-45 г. Има много млади семейества вече, с деца, които търсят по-семеен тип игри.

Какво можете да кажете на читателите ни, за да ги накарате да опитат някоя бордова игра? Аз давам чест пример с „Игра на тронове“, тъй като я играя много често, защото хората, с които цъкаме, се запалиха от сериала. Повечето от тях обаче не искат да играят други игри, защото им се налага да учат нови правила, което отнема време и т.н. Това е още един проблем – ти може да искаш да играеш, но липсата на хора те спира.

„Игра на тронове“ наистина е една от най-популярните ни игри, които сме издавали. Самият факт, че чакаме трети тираж е показателен. Само „Каркасон“ сме издавали в четвърти или дори пети тираж вече. „Цивилизацията“ има шансове да мине във втори тираж скоро. Надяваме се, че „Баталия“ ще бъде една от малкото игри, които ще имат повече допечатки.

Но мога да кажа на хората това: Не се плашете! Бордовите игри изискват нагласа, за да се потопиш в тях. Изискват компанията да е налице, да събереш хората по едно и също време и т.н. Специално за „Баталия“ и подобен клас игри, уговорката трябва да се прави за цял следобяд или цялата вечер, защото това не са игри за по 15-20 минути, да седнем и да разцъкаме за половин-един час. Хората, които не са играли бордови игри, имат шанса да се запалят, аз лично съм запалил десетки души. Просто човек трябва да има правилната нагласа.

Социалният елемент е много хубав. Ти казваш, че е трудно да събереш много хора, да, но точно това му е хубавото – когато играеш компютърна игра, дори да е мултиплейър, дори да си с хиляди души от цял свят, пак го няма социалният елемент, когато седиш около една маса с 4-5 души. Пийвате си, хапвате си, разговорът тече, надъхваш се, гледаш врага в очите, както обичам да казвам, и виждаш какво ти крои. Усещането е съвсем различно. Откакто превърнах настолните игри от хоби в професия, се броят на пръстите на ръцете ми пътите, в които съм сядал да играя на компютъра, не, че не ми харесва, просто замених едното хоби с другото.

Не се плашете, пробвайте, всеки може да намери по нещо за себе си. Факт е, че не всяка игра е лъжица за всяка уста. Има хора, които биха умрели от кеф да играят „Codenames”, която скоро ще издадем – тя е супер парти игра, обясняваш правилата ѝ за 30 секунди, слагаш я на масата и готово, като „Диксит“.

Специално с „Баталия“ моят опит сочи, че който я е играл, иска да я играе пак, което ми дава прилив на енергия и сили, че хората не се отказват, въпреки че има по-висок встъпителен праг, що се отнася до правила и т.н.

Работите ли по друг проект освен продължението на „Баталия“?

Продължението в момента ни е глътнало цялото време, защото има много да се рисува, имаме да направим 4 фигури плюс 2 NPC-а в кутията и още 4 извън нея. В общи линии ще имаме 10 нови фигури с разширението, множество артове и т.н.

Имаме един проект, който е на изчакване – с една много готина и оригинална идея, поне според мен. Ако „Баталия“ е сбор от много интересни, но под една или друга форма познати механики, там говорим за обратното, за нещо, което да направим опростено като геймплей, но с оригинална идея, която не съм среща досега. По този проект ще започнем да работим най-рано есента обаче.

Все още имаме известни спорове в коя вселена да я посветим. Целият екип сме фенове на фентъзито, но, от друга страна, да зациклиш само в една насока също не е готино. Предполагам, че ще направим нещо от сорта на някаква средновековна династия, но в космоса, ще е комбинация от няколко неща. Един от любимите ми романи в тази сфера е „Дюн“, ако трябва да дам сравнение, където си имаш аристократичния строй и феодална структура, но обществото се е развило до ниво, което му позволява да пътува в космическото пространство и да завладява планети.

Източник: offnews

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР