Великата тайна за България е скрита в името на хан Аспарух! Истината е пред очите ни и може да промени историята на света

3
9192

Още по темата
13.12.2015 / 08:50
Истината за българите: Докосването на Бога! Ето защо този народ ще стори нещо велико…
29.11.2015 / 08:46
Истината за България плаши смъртно враговете ни! Тайният код на българската дума „Аз“ е разгадан!
23.11.2015 / 16:30
Чудото с българина – детето, което сякаш е било на небето! Истината за нашия народ, която вече не може да бъде укривана
12.11.2015 / 14:21
Събуждането на България е в ход! Истината за най-голямата лъжа за нас е пред очите ни! Изображението от Мадара разкри…
04.11.2015 / 15:28
Истината за българите не може да бъде крита повече! Една от най-големите лъжи се разбива – какъв е бил домът на дедите ни?
23.10.2015 / 13:52
Когато истината за България вече не може да бъде скрита…! Траките и българите са говорели на един език?
20.10.2015 / 16:49
Наш изследовател ще взриви науката и историята с ново сензационно откритие за българите! Очаквайте надписа от Първомай
18.10.2015 / 10:00
Наш изследовател обяви ексклузивно: България скоро ще е световна новина! Открихме уникален надпис край Първомай! Преобръщаме историята на света
16.10.2015 / 11:41
Ново сензационно откритие за най-строго пазената тайна за България! Време е да се събудим и да пренапишем историята си
08.09.2015 / 14:29
Загадката на квадратните камъни на българите в Плиска, която разбулва строго пазената тайна: Кои всъщност сме?
02.09.2015 / 12:54
Американец пита: Кои сте вие българите, от този свят ли сте? Отговорът на Павел го разплака
27.08.2015 / 10:04
Най-пазената тайна, която ще преобърне историята на света! Надписът на този пръстен, открит в България
01.06.2015 / 15:10
Истината за България, която е време да влезе в учебниците! Българите са траки! Един народ с две имена!
17.05.2015 / 08:00
Вижте забранените думи! Истината за България, от която някой се плаши неистово! Това е пътят на българина!

Павел Серафимов, sparotok.blogspot.bg

Траки и българи – един народ с 2 имена. Тази теория намира все повече доказателства, въпреки хилядолетните опити да бъде скрита.

Пришълци ли са българите на Балканите или част от един велик народ, който се завръща при своите събратя като освободител?

Дълго време княз Аспарух беше считан за основател на Дунавска България.

Днес знаем, че държавата ни е съществувала повече от половин хилядолетие преди времето на този наш владетел, но това не намалява изобщо ролята му в историята ни.

Синът на Кубрат е обединител на България, освободител на страната ни от дълговековното римско (византийско) подтисничество, а това не е никак малко. Този човек заслужава нашето преклонение и уважение.

За Аспарух са писали хроникьорите Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Също така има споменаване и в“Ашхарацуиц” като Аспархрук. В “Именника на българските князе” срещаме формите Исперих и Есперих, а в един средновековен апокриф нашия стар владетел е наречен Испор цар.

Макар в миналото дедите ни да бяха считани за тюрки, относно личното име Аспарух се смяташе, че е иранско по произход. В.Бешевлиев споменава в своя работа, че още през XIX век определени учени като М. Френ ca искреноубедени в това. По-късно В.Томашек, А.Куник, К.Иречек, Х.Грегоар и други също дефинират Аспарух като ирански антропоним. Самият Бешелиев, преглеждайки аргументите на различни учени убедено твърди, че Аспарух несъмнено принадлежи на иранската ономастика.

В своя работа Йордан Заимов споменава редица интересни български имена – Аспар, Аспарина, Аспаринка, Аспарул, Аспарун, Аспаруна, Аспарунко, като разбира се добавя и Аспарух подчертавайки, че името е иранско.

До някъде това вярване не бе лишено от основание. Все пак добре известно бе староперсийското име Хистасп(Виштаспа), също така в намиращите се в иранската зона на влияние Грузия и Армения са засвидетелстваниАспаурукис, Аспурак. На надписи от Олбия Северното Черноморие се среща Аспург, а пък и авестийската дума за кон е аспа. Сродни на нея са староперсийската асабари-конник и новоперсийската асвар-конник.

Ако разполагахме само тези данни, спокойно можеше да се каже със сигурност, че Аспарух е иранско име. Проблемът обаче е в това, че съществуват значително количество други сведения показващи нещата в съвсем различна светлина.

По една, или друга причина алтернативната информация бива подтискана и не стига до нас. В  тази работа неизвестните, или слабо известни данни ще бъдат представени, за да могат читателите да получат база за сравнение. Ще бъде обяснено защо в Персия, Армения, Грузия и Черноморските степи се срещат особени имена с частица –асп(а).

Благодарение на древни надписи от нашите земи знаем, че Ут-аспиос и Вед-еспис са епитети на Хероса – върховното божество на траките. От намерени в Добруджа монети пък разбираме, че в този регион, през III-II преди Христа са властвали благородници с имена Хар-аспос и Адр-аспос. Векове по-късно Йордан пише за пълководеца Флавий Ардабур Аспар (убит през 471 г.) и твърди, че този човек произлиза от средите на гетите – Jord. 239.

монета на цар Хараспос

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/BMC_350.jpg

Към регистрираните в Тракия антропоними с елемен –асп(а) могат да се добавят и други. Лингвистът Леонид Гиндинподлага на анализ името на пеонския цар Аутл-есбис, а също така и на споменатия от Омир топоним Ар-исба и заключава, че есбисисба са алтернативни тракийски думи за кон. В името на споменатия от Омир фригийски благородник Ас(в)иос намираме още една тракийска дума за кон, това е – асва.

Ето какво излиза – аспа, (аспиос), еспис, есбис, исба, асва са разични тракийски названия на коня. Значителният брой на вариациите се дължи на това, че предците ни са били огромен народ състоящ се от доста групи, като всяка група е имала свой диалект.

Прави впечатление, че eдна от тракийските думи – аспа е идентична на авестийската (староиранската) дума аспа-кон.Понеже траките не са роднини на персите, то присъствието на една и съща дума у двата народа трябва да се дължи на влияние на едната група хора върху другата. Кой кого е повлиял обаче?

За да разберем това трябва да се върнем в миналото на персите. По сведенията на Херодот тези хора поне до VI век пр. Христа са бедни и примитивни-Her.I.71. Бащата на историята добавя, че въоръжението си персите вземат от мидийците – Her. VII.62. Страбон също споменава за влиянието на мидийците върху персите. Своята типична дреха,ездачеството и стрелбата с лък, персите дължат на мидийците.

The Medes, however, are said to have been the originators of customs for the Armenians, and also, still earlier, for the Persians, who were their masters and their successors in the supreme authority over Asia. For example, their „Persian“ stole, as it is now called, and their zeal for archery and horsemanship, and the court they pay to their kings, and their ornaments, and the divine reverence paid by subjects to kings, came to the Persians from the Medes.” – Strab. 11.13.9

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0198%3Abook%3D11%3Achapter%3D13%3Asection%3D9

Мидийските лични имена Аспабара, Хуаспа, Пурушаспа и Аспадас съдържат думата аспа-кон и така става ясно от кого персите са я получили. Всъщност езиковедите знаят доста добре, че аспа е мидийска дума, която е заета от персите – D.T.Potts, Nomadism in Ancient Iran, c.80.

Нека видим сега кои са мидийците? За тях Плиний Стари казва, че са предци на сарматите- Plin.VI.v.19, това се твърди и от Диодор Сицилийски- Diod. II.43,  а същите тези сармати Прокопий Цезарийски причислява към семейството на гетите – Proc.B.G. III.ii.3. Te от своя страна са наречени от Херодот най-храбрите траки- Her. IV.93, а  Тудикид ги определя като конни стрелциThuc.II.96. От друга страна Херодот твърди, че най-старото име на мидийците е арийци-Her.VII.62, от Стефан Византийски пък знаем, че Ария е най-древното название на Тракия– St.Byz. с.316.

https://weaponsandwarfare.files.wordpress.com/2015/10/8006.jpg

The Medes

изображения на мидийци, както облеклото, така и въоръжението е като това на траките

Има и друго доказателство за това, че повлиялите персите мидийци принадлежат към тракийската общност. Херодот съобщава, че на север от Дунава, чак до земите на енетите (днешна Словения) живее народа сигини. Те били бойци колесничари и от един и същ произход с мидийците – Her.V.9.

В описания от бащата на историята регион няма ирански топоними и хидроними. Названията на селищата Друвета, Тзиерна, Берзовис, Сети дава, Руси дава, а и имената на реките Истър, Йерасос, Карпис, Марисус, Напарис, Тибискус са тракийски, това показва що за език са говорили мидийските сигини. В ареала обитаван от сигините няма погребения, които да показват близост с тези на персите. За сметка на това броят на могилите идентични на тракийските на юг от Дунава е внушителен. Несъмнено сигините делящи един произход с мидийците, трябва да се причислят към тракийското семейство. Щом техния език и материалната култура са тракийски, това е най-логичното заключение.

Напълно възможно е мигриралите в посока Азия мидийци да са клон на тракийското племе меди. Все пак Плиний Стари използва името Medi както за население обитаващо Tракия- Plin. IV.xi.40, така и за тези хора, които граничат с персите – Plin.VI.v.19. По принцип траките меди, от които произлиза Спартак са съседи на македонците, но явно още в дълбока древност част от медите мигрира на север и изток. Страбон разказва за меди обитаващи земите между Дунава, Стара Планина и Черно Море – Strab. VII. 5.12,  но също и за меди, които са се смесили с обитаващите Мала Азия витини -Strab. VII.3.2.

Тези данни са много важни, а и интересни, но са известни предимно на специалистите. Без българския читател да е запознат с това, че аспа е  мидийска дума, която персите са заели, без да е известно, че тези сродни на траките мидийци са учители на персите, няма как да се разбере, че определянето на името Аспарух за иранско е просто една заблуда.

Нека изясним и присъствието на анропоними съдържащи елемент аспа на териториите на Грузия и Армения. Там иранците са оказали оставили отпечатък, но има и други хора, които са направили това и то цяло хилядолетие по-рано. Според Кикор Джаукян тракийското влияние в Кавказ започва още през XV век преди Христа и е доста силно.

Арменският учен уточнява, че Кавказ е обитаван от тракийските племена трери, халиби, сарапари, скаи. Джаукян съобщава също за грузински и арменски топоними показващи връзка с тракийски топоними и етноними.

Това, че в намиращата се в Черноморските степи Олбия е регистрирано име Аспург също се дължи на тракийско присъствие в региона. То е установено преди доста време, в публикувана през 1979 г. работа, А. Мелюкова заключава, че значителна част от предскитската материална култура е тракийска по характер. С.Крикин също пише за вековното присъствие на траки на полуостров Крим, в Олбия и др. места.

Карта на паметниците от Северното Причерноморие (от предскитската епоха), в които се среща тракийска керамика (по А.Мелюкова)

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347836497_6197.jpg

образци на тракийска керамика от Черноморските степи (по А.Мелюкова)

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347886775_849a.jpg

В различни локации от Северното Черноморие, по време на Античността са регистрирани тракийски имена катоАвлузен, Берисад, Беса, Битюс, Вистас, Дадас, Даос, Диза, Далас, Дизаземис, Дробол, Дюрпанайс, Дулон, Карсас, Кoмасариа, Котис, Мокус, Мукапорис, Мукатралис, Рескупорис, Реметалк, Спароток, Сефт, Сурос, Тюнос.

Точно в Олбия пък, освен Аспург е известно още едно доста интересно тракийско име – Гетомизес. Кирил Влахов смята, че съставено от названията на две племена – гети и мизи. За това, че гетите и мизите обитават земи на не само на юг, но и на север от река Дунав знаем от Страбон- “Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians”. -Strab.VII.3.2

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

И тази информация е от изключителна важност за историята ни, но уви, тя също е осъдена да остане в сянка за нас. Присъствието на траки и най-вече на гети и мизи в Черноморските степи обяснява защо писалия около половин хилядолетие след Страбон Йордан локализира българите на север от Черно Море и говори за грехове на римляните спрямо тези тях – ”Farther away and above the Sea of Pontus are the abodes of the Bulgares, well known from the wrongs done to them by reason of our oppression.” -Jord. V. 37

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#united

Явно става дума за жестокостите извършени от консул Марк Лициний Крас в Мизия в края на I век пр. Христа. Няма съмнение, че тогава, отвратени от римското вероломство и нечовечност, доста гети и мизи (наречени по-късно българи) са напуснали земите на юг от Дунава и са се преселили при своите роднини в Черноморските степи.

Доста интересно е това, че тракийските думи за кон – аспиос, еспис, исбос се явават като корени в старобългарските имена Аспарух, Еспор, Избул. Колебанието между А и Е е типично за тракийския език и разбира се за българския. Това бе обяснено преди повече от тридесет години от акад. Вл. Георгиев. Този учен спомена и за друго фонетично явление характерно за тракийския, а именно преминаването на Е в И. Този “феномен” се среща в днешния български език както вижда от вариациите зелен-зилен, петел-пител и др. Нямам сведения тези явления да са типични за иранските езици.

Друга любопитна подробност засягаща името на нашия стар владетел е наставката –рух. Цитирайки В.Абаев Бешевлиев споменава, че – рух отговаря на староиранската дума раоча-светлина (стблг. лоуча) и посочва, че гръцкото име Левкип (светъл кон) притежава идентична семантика. В тази постройка има логика, но съществува и друга възможност, частицата –рух може да се отъждестви с рухо-дреха, в смисъл на покритие, нещо, което предпазва. В такъв случай Аспарух би означавало пазещ конете, защитник на конете.

Имена с окончание –рух се срещат в българската именна система, но по някаква причина биват упорито избягвани от съставителите на честотно-тълковни речници.

Чест прави на Димитър Ангелов, че споменава името Велирух – Образуване на българската народност, с.365. За Белорух съобщават краеведи от Югозападна България.

Накрая нека да обърнем внимание на значението на тракийската дума аспиос/еспис. Нейното значение е бързина, а обяснение можем да получим с помоща на стблг. спѣхъ-бързина,  спѣшѫ-бързам, чиято по-древна форма е била*aспѣхъ, aспѣшѫ. Връзка показва и използваната от Омир σπέυδω/σπεῦσε – бързам, затичвам се.

За сродната тракийска дума асва обяснение получаваме от оясвам се /оасвам се – разбързвам се, бързам, работя бързо. Тя пък отговаря на познатия на Омир глагол σείω-движа се бурно, движа се неустоимо.

При наличие на тези данни е несериозно името Аспарух да бъде определяно за иранско по произход. Несеризоно е и да се твърди, че антропономи с частица –асп(а) са се появили на Балканите по време на Късната Античност и Ранното Средновековие. Не е редно да се използват извори, в които българите да са наречени скити и това да става причина автоматично дедите ни да бъдат определени за иранци.

Трябва да се обясни, че скитите са част от тракийското семейство, за това има достатъчно доказателства.Страбон обяснява, че даите, масагетите и саките са наименования на сродни хора, които са познати под общото имескити. Старият автор предава и алтернативното име на даите – ксанти -Strab.XI.8.2, а ксанти е название на тракийско племе –St.Byz. c.480, като значението е хора с кестенява коса.

Страбон е обяснил също и, че старото име на даките е даи – Strab.VII.3.12, добавил е и това, че тези хора са дошли в Азия от Приазовието – Strab.XI.9.3. Пределно ясно е дадена посоката на миграция – от Европа към Азия.

За гръцките писатели от по-ранен период няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките Интелектуалци и Тракийския Свят, с. 236 Определянето на скитите като тракийски народ е направено от Стефан Византийски –St.Byz.с. 578, а и от Дион Касий, който дефинира северните траки дако-гетите като клон на скитите – Dio LI.22.4.Причислените към скитите масагети са дефинирани като част от гетите, Йордан твърди дори,  град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord.61.

Хората определящи старите българи като иранци са пропуснали още доста сведения. Не се споменава нищо за траките сарапари локализирани от Плиний Стари до Бактрия – Plin. VI.xviii.48, а също и клонове на киконите, едоните, брисеите, които същия автор поставя като съседи на индийците –Plin.VI.xix.50, VI.xx.55.

Как старите балканци са попаднали в Азия не е тайна. Множество летописци разказват за похода на тракиеца Дионис в Индия, като най-подробни са Диодор Сицилийски-Diod.II.39 и Луций Ариан – Arr. VIII.7. Тези автори обясняват, че преди идването на Дионис в Индия местното население било примитивно, за храна се полвали само сурово месо и кора от дървета. Дионис научил индийците на земеделие, показал им как да строят и им дал дори религия.

Пълно безумие е сведенията за величието на дедите ни наричани в миналото траки да се игнорират и да се впряга каруцата през коня. Всички данни показват, че стари балканци са цивилизовали голяма част от населението на Азия, не на последно място персите. Да се твърди, че държавната организация на дедите ни, строежите с квадри и ред други неща идват от Азия е несериозно и безотговорно.

Пропускането на планини от съществени данни не може да се нарече научен метод. Ето какво не са благоволили да оповестят хората, според които Аспарух е иранско име и старите българи са ирански народ:

1. Не е казано, че едно от имената на Тракийския Конник е Ут-аспиос.

2. Не е казано, че аспа/аспиос, еспис, есбис, асва, исба са тракийски думи за кон.

3. Не е казано, че около 900 години преди Аспарух в Добруджа са властвали царе със сродни имена – Хар-аспос и Адр-аспос.

4. Не е казано, че тракийското влияние в Кавказ започва още през XV век преди Христа, т.е. преди около 3500 години.

5. Не е казано, че предскитската материална култура на Черноморските степи е тракийска по характер.

6. Не е казано, че в епиграфските паметници от земите на Крим и Северното Черноморие се срещат значителен брой тракийски лични имена.

7. Не е казано, че вариациите Аспарух, Еспор, Избул се обясняват с фонетични явления типични за тракийския език и неговия развит вариант българския.

8. Не е казано, че аспа не е персийска дума, а е мидийска заемка.

9. Не е казано, че мидийците са отъждесвени със сарматите, а те с гетите, които са тракийски народ.

10.Не е казано, че името на Аспарух може да се обясни със стблг. спѣхъ-бързина,  спѣшѫ-бързам и рухо-дреха, покритие.

11.Не е казано, че скитите са наречени тракийски народ от Стефан Византийски, че тази тъждественост е подчертана по-рано и от Дион Касий.

Да се греши е човешко, да се признае грешката е благородно, само достоен, силен и уважаващ себе си човек може да направи това. Не е важно кой е открил истината и кой е залитнал в погрешна посока, важно е да бъдат намерени сили да се превъзмогне егото и да се работи съвестно в полза на благото на българския народ.

Използвана литература:

1.В. Бешевлиев, Ирански елементи у първобългарите, Античное общество. Москва, 1968;

2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Л.Гиндин, Население гомеровской Трои, Историко-филологические исследования по этнологии древней Анотолии, Восточная Литература, Москва, 1993;

5.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

6.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;

7.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство „Наука“, 1984;

9.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8,Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

10.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;

11.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, HarwardUniversity Press, London, 2000;

12.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press,London, 2000;

13.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

14.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

15.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

16.D.T.Potts, Nomadism in Iran from Antiquity to the Modern Era, Oxford University Press, New York, 2014;

17.M.Boyce, A History of Zoroasrianism, E.J. Brill, Leiden, 1982;

18. Stephani Byzantii Ethnicorum Quae Supersunt, Tomus Prior, Impensis G.Reimeri, Berolini, MDCCCXLIX;

19.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

20.И.Заимов, Български Именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994;

21.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

22.J.Mehler, Woordenboek op de gedichten van Homéros, N.V.Nijgh van Ditmar’s Uitg. Rotterdam, 1930;

Източник: e-vestnik.info

Изпратете ни вашата история в чужбина

Пишете на електронната ни поща: chujdozemec@yahoo.com

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

3 КОМЕНТАРИ

  1. Това значи ли, че древните македонци всъщност са със български корени както днешните ?

    • Точно това означава Ангеле. Ти съмняваше ли се?

  2. Племето Мак Едони живеело в близост до племето Едони . Едоните са траки , а Мак Едони те какви са ?

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР