Гиндев: Ако не беше турското робство, сега щяхме да сме 30-40 млн.

0
984

Кои фактори са повлияли най-съществено за избухването на Руско-турската война от 1877-1878 г.?

В средата на 19-и век за първи и последен път съвпадат цивилизационните надежди и упования на поробения български народ и геополитическите цели на Руската империя. Но на везните на историческите решения натежаха месианските настроения на руската интелигенция и религиозните вярвания на руския народ. Това накара император Александър ІІ да сложи знаменитата резолюция върху писмото-плач на българския екзарх Антим І до петербургския митрополит Исидор : „Да се освободи България!” Руско-турската война стана всенародна война за освобождението на поробените български братя по кръв и религия.

Какво би трябвало да знае българинът за Трети март?

На първо място, че това е дата, която бележи освобождаването на България от турско робство и възстановяването на нейната държавност. На второ, че това освобождаване е дело на руския народ в лицето на Руската империя. И на трето, че нашите прадеди по-добре от днешните смотаняци – политици, „демократи”, историци, журналисти и други човешки подобия – са знаели и срещу какво „присъствие” са се борили, и кой ни е освободил от това „присъствие”. Затова на скромния Руски паметник в центъра на София е изписано със златни букви : „Не нам, не нам, а имени твоему! Во царствование Александра Второго, императора всеросийского, с волею и любовью освобождена Болгария”.

Отрицателите на Трети март твърдят, че със Сан-Стефанския договор се създава „Велика България”. Имат ли някакво основание?

Сан-Стефанският мирен договор цели да възстанови от небитието България в нейните исторически и етнически граници. Такава България, със своите 175 000 км². площ щеше да даде друг облик на Балканите и друга щеше да бъде и нейната по-нататъшна съдба. Защото прочутият „Източен въпрос” е преди всичко „Българския въпрос”. Сан-Стефанска България щеше да бъде скромна компенсация за петвековните унижения и турски жестокости над българите. Това, което бе между 1396 г. и 1878 г. си има едно точно име – катастрофа за българския народ и държава!

От какво бе лишен българският народ по време на робството?

Българският народ бе лишен от социалните слоеве, които са водачи на всеки народ в онези времена: аристокрация, буржоазия, духовенство. Българският народ попадна не в „хладилника, а направо в „мразилника” на турската империя. При Освобождението през 1878 г. ние, българите, бяхме само два милиона и този факт ни изхвърли като нация и държава от възможността сами да определяме бъдещето си.
Оказва се, че най-страшната последица за българите от турското робство това е демографската катастрофа. При нормално развитие на етноса ни в границите на исконните български територии, днес щяхме да сме около 30-40 милиона и щяхме да разговаряме с другите народи по друг начин. Това трябва да се знае и помни! Както и кои са ни освободили и от какво са ни освободили. Нашата родна земя е пропита с руска кръв и върху руските кости се въздигна България (И.В.Аксаков).

Току-що цитирахте един виден руски политик от онова време. А каква е ролята на друг виден политик – Бисмарк при Освобождението на България?

Ролята на Бисмарк е изключително отрицателна. Може би някои си спомнят какви думи му приписват: „участта на конекрадците от долен Дунав не струва кръвта и на един германски хусар”. Никога не бива да забравяме, че княз Ото фон Бисмарк е първият западен държавник отхвърлил Сан-Стефанския мирен договор (1878) и категорично заявил, че договорът трябва да бъде ревизиран.

В какво се изразява военната подкрепата на Бисмарк за Турция?

Воден от своите евразийски кроежи за оста Берлин-Цариград-Багдад, Бисмарк всячески възпрепятства освободителния поход на Русия и материално подпомага Турция, като й доставя 500 оръдия „Круп”.
На висши длъжности в турската армия служат следните немци: Мехмед Али паша (Карл Дитрих), Рошид паша (военен инженер Щрекер, укрепил Варна), Искендер паша (Александър, военен инструктор), Мехмед паша (Блум, началник на инженерните войски), Нихид паша (Билински, главен квартирмайстер), Радиш бей (Шатенер, началник на интендантството), генерал Грюневлад, началник на артилерията при турското главно командване.

Но Бисмарк не действа сам срещу българските национални интереси.

Да, но като председателстващ Берлинския конгрес (1878 г.) Бисмарк изцяло подкрепя най-върлия враг на България – Великобритания – и съчинената в канцелариите на „Форин офис” „опашата” лъжа за създаването на руска „Задунайская губерния Болгария”. По този начин западната пропаганда и дипломация се надяваха да предадат на руско-турската война, не освободителен, а завоевателен характер.

И успяха ли?

Толкова по-странно е, че съвременните български западняци и „демократи” напълно възприеха тази нагла западна лъжа и я поставиха в услуга на своето биологично русофобство.

Не се ли прехвърля обаче цялата отговорност за разпокъсването на българските земи само върху Берлинския конгрес? Със Сан-Стефанския договор, например, Северна Добруджа е дадена на Румъния.

Подобен въпрос съдържа манипулативен елемент. В сравнение със загубата на 2/3 от Сан-Стефанска България територията на Северна Добруджа е незначителна. Нещо повече. Не се знае каква щеше да бъде съвременната история на България, ако тя имаше непосредствена сухопътна граница с Русия.
Малко се говори за позорната роля на Сърбия в нашата Освободителна война. За сметка на българите, които се сражават за свободата на Италия, Гърция и Сърбия, нашите балкански съседи не проявяват подобни интернационални качества. Дори по време на Освободителната руско-турска война, сърбите си правят своите „тънки” сметки.

Бихте ли ни посочили конкретни примери?

Сръбският министър на външните работи Филип Христич пише на сръбския посланик при Високата порта Йован Ристич „да не влиза в огъня напразно” (12.08.1877 г.), т.е. да не дразни турците и да не ги заплашва с война. На 2.09.1877 г. същият Христич добавя „Говори се, че чакаме само един или два успеха на русите, та тогава да решим да отпочнем акцията. Обаче нещата не ще се решат от един или два успеха на русите. Вижда се с каква необичайна смелост, с какво въодушевление и с какво постоянство се сражава турската войска. Може, следователно, все пак листа да се обърне, може русите наново да бъдат отблъснати, та тогава си представете как ще си изпати Сърбия и всички ние с нея”.

Кога Белград се включва във войната?

Чак след като пада Плевен, белградското правителство заповядало на своите войски да навлязат в Северозападна България и да останат там до второ нареждане. Станало ясно, че сръбското командване се стреми не да освобождава, а да окупира български земи. Сръбските войски не участват в нито едно сражение заедно с руските войски.
И докато победоносните руски войски вървят към Константинопол, княз Милан Обренович изпраща в Петербург своя най-добър дипломат Милослав Протич да търси руска подкрепа за белградските шовинистични и грабителски стремежи. На Протич били дадени инструкции да направи всичко възможно, за да осигури присъединяването към Сърбия на Косовско, Новопазарско, Белоградчишко, Кулско, Видинско, Вишеград, Дебър, Велес, Щип, Горна Джумая (Благоевград), Радомир, Ниш, Трън, Брезник и др.(!!?).

Какви са резултатите от мисията му?

Когато сръбският дипломат предявил грабителските си искания, граф Игнатиев се изсмял и се учудил на наглостта на белградските управници, които „искат да заграбят чужди земи”. Руският външен министър бил още по-категоричен: „да не се надяват сърбите не само за Видин и Ниш, но и за други градове, означени на тяхната карта…Постъпва се така, защото е несправедливо земи с българско население и които се наричат българи, да се дадат на сърбите” На този достоен отговор раздразненият Протич заявил: „Докато Сърбия не получи своите естествени граници, не ще се примири и задоволи”.

С какво се задоволи Сърбия, в крайна сметка?

След злощастния Берлински договор сръбската буржоазия ликувала, че българите в Македония, Беломорието, Родопите и Одринско отново остават под турско робство. За сведение: в увлечението си сръбският крал Милан ІV заповядва да се напредва отвъд Нишава и сърбите влизат в Трън, Брезник и Цариброд, където няма турски войски. Сръбският „устрем” е спрян край Драгоман от кавалерийската бригада на генерал Арнолди. Срещнали руски войски, сърбите завиват обратно и завладяват опразнените от турците Лесковец и Враня.
Такива са „братята – славяни”!

Наскоро излезе от печат второто и допълнено издание на вашата „Геополитическа история на България”. Каква е ролята на Русия и Германия от тази гледна точка в националната ни съдба?

Началото на необичайната привързаност на някои българи към Германия може да отнесем към идването в България като неин княз на немеца Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (7.07.1887 г.). Това позорно събитие дължим на обожавания днес Стефан Стамболов. По този въпрос е писано много, затова е достатъчно да се посочи, че и през двете световни войни България е съюзница на Германия, благодарение на което преживя три национални катастрофи.
Фердинанд бе обсебен от геополитическите планове на Бисмарк и Вилхем ІІ, което означава, че нищо не е разбирал нито от политика, нито от геополитика. Искаше да стане първия български владетел влязъл победоносно в Цариград – Константинопол, без да разбира, че никой нямаше да допусне България на изток от линията Енос-Мидия. Не може да се спомене нищо съществено, което Германия е направила за  България.

Този извод и за времето на социализма ли важи?

Социалистическа България, чрез своя партиен и държавен ръководител Тодор Живков, харесваше повече Западна Германия отколкото ГДР и получаваше поради това финансови облаги за България.
Днешна обединена Германия се отнася лошо с нашата страна – с пренебрежение и високомерно. Трудно е да се проумее защо. Може би защото й напомняме за нещо неприятно, за нещо, заради което тя е комплексирана.
За Русия не е нужно да говорим, защото всичко е казано. Трябва само да се изтъкне, че без съществуването на Русия, в каквото и да било качество, българският етнос ще изчезне за не повече от 50 години. Изглежда, че за такова развитие на събитията ние вече сме готови.

Имат ли някакво основание българите за историческа малоценност?

В сравнение с другите европейски народи – не! Дивотиите на много от тях в съвремието нямат край. През Втората световна война, при така наречената „антинацистка съпротива” загинаха в пъти по-малко западноевропейци, отколкото като германски сателити във войната срещу Съветския съюз. Имаше „братя-славяни”, които до 1 май 1945 г. произвеждаха оръжие за Вермахта, последните защитници на имперската канцелария в Берлин бяха унгарци. Има и много подобни примери.
Българският народ е като всички народи – нито по-добър, нито по-лош. Но има изключителни ментални заслуги към славянския етнос. Това е неоспоримо!

Източник cross.bg

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР