Гложенският манастир – свещено българско място

0
218

На стотина километра от София се намира красивата българска обител –  “Св. Георги”. Той е кацнал като величествен феодален замък на отвесна скала, която се издига високо над цялата околност. Каменните му стени са нейно продължение нагоре, увиснали над дълбоката пропаст. Когато погледнеш от прозорците на някоя килия, те обзема чувството, че цялата сграда ще рухне надолу, отнасяйки със себе си и своите обитатели. Непристъпната сграда на манастира наднича над главите на посетителите, прозирайки през клоните на гъстата вековна гора. Легенда разказва, че през ХIII в. по тези места намерил убежище киевският княз Георгий Глож, дошъл от Южна Русия, гонен от татарските орди. Асеневци му оказали гостоприемство. Князът основал селото Гложене и започнал строителство на манастира. Първоначално той трябвало да се нарича “Преображение” и се намирал в местността над селото, наречена Градището, където и днес личат останки от старите му постройки. Когато завършили манастира, стените на сградата започнали да се рушат, а чудотворната икона на св. Георги, която русите носели от своята родина, изчезнала. По-късно била намерена на скалата в подножието на връх Камен Лисец. За княза това било знамение, че именно на това място трябвало да бъде вдигнат манастира. Нова сграда била построен там, а на манастира дали име “Св. Георги Победоносец”.

Едно от свидетелствата за истинността на това предание е кръглият бронзов манастирски печат, на който пише “Сие печат от манастира Киева храм стаго Георгиа на гора Лисец в лето Христо 1776”. Също така едни от най-старите книги, които се запазили като по чудо от унищоженията на писмените манастирски паметници от фанариотските владици в гр. Ловеч, където била и църковната епархия, били сказанието за основаването на манастира и един Апостол от 1689 г. В друга стара книга, Киевско-Печорското евангелие от 1745 г., се намират преписки, в които се споменава, че манастирът е основан от киевчани.

Гложенският манастир е тясно свързан с всички исторически събития в България през годините на неговото съществуване. Открай време той подготвял в килийното си училище ученици за свещеници, учители и монаси. В съседното с. Малък извор също имало манастирски метох и килийно училище. В тези школа навремето били ангажирани най-добрите учители в цялата област. Запазени са спомени на монаси, че дякон Левски често намирал радушен прием в непристъпния манастир при своя приятел игумена Хаджи Евтимий (1864-1895 г.), който бил член на тайния революционен комитет. Скривалището на Апостола и днес е запазено в манастира. Разказвало се, че игуменът бил прочут народен лечител и известен като един от първите български хирурзи. Старата манастирска сграда била унищожена от пожар през 1856 г. На мястото на някогашните килии били построени нови, които дали на манастира запазения и до днес негов облик. За някогашната манастирска църква се разказвали чудеса. Тя била от ХIII в. – чудно красива с неповторим резбован иконостас. Вътре цялата била изографисана от прочути майстори зографи. Била истински шедьовър на средновековното българско изкуство и архитектура. За съжаление цялата се срутила до основи след земетресение през 1913 г. и на нейно място била построена нова с площ от 66 кв. м. От някогашното чудо успели да се запазят само тунелът отдолу в западната страна, през който се влизало в манастирската сграда, и чудотворната обкована със сребро през 1826 г. икона на св. Георги от ХIII в., както и малка част от олтарните двери на стария иконостас. Разказва се, че в черквата била намерена вкопана в скалата гробница.

Търновският митрополит Климент, който под светското име Васил Друмев написва “Нещастна фамилия” и “Иванко-убиецът на Асена”, е тясно свързан с Гложенския манастир. На 14 февруари 1893 г. произнесъл във Велико Търново прочувствена реч в защита на православието. В същия ден имало и молебен за сгодяването на Фердинанд. Тогавашният министър-председател Ст. Стамболов счел речта за провокация срещу царската особа, което било и добър повод да се освободи от водача на русофилите в царството. Граждански съд, вместо духовен, осъдил Климент на вечно заточение. Първоначално той бил настанен в Петропавловския манастир край Лясковец, но на 11 август 1893 г. бил преместен в Гложенския манастир, където прекарал 9 месеца до 24 май 1894 г. Днес килията на заточението му е реставрирана и превърната в малък музей. Голяма просветна дейност манастирското братство развива в края на XVIII и началото на XIX век. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски. Манастирът се слави още и с храмовата си икона “Св. Георги Победоносец”, която според сказанието е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра. Близо до манастира е пещерата Моровица, която със своите 3025 м подземни галерии е сред най-дългите в България. Добре маркирана пътека минава през благоустроената и превърната в отлично място за почивка манастирската чешма и през красивата ливада Маневица. Тя е в подножието на вр. Лисец и от нея се открива прекрасна панорама – от манастира, през долината на р. Вит и с. Гложене, Васильовската планина, до скалните масиви над гр. Тетевен и върховете Вежен и Козята стена в Стара планина.

До пещерата се отива за 45 минути. Входът й е огромен. Следва широка хоризонтална галерия, която отвежда до пропаст. До тук може да се стигне без използването на специални алпийски съоръжения. Нататък до дъното на Моровица се стига след преодоляването на още два отвесни прага от 25 – 40 м. В Моровица един от пионерите на българската археология Рафаил Попов направи разкопки и откри следи от праисторическия човек, живял тук през старокаменната и каменно-медната епохи.

Източник: УЧИТЕЛИ

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР