Доц. д-р Ана Кочева: Глобализацията да ни претопи? Абсурд с 15 млн. българоезични

Езикът ни е по-застрашен в родината, не в чужбина

– Напук на всички апокалиптични прогнози за изчезването ни като нация вие твърдите, че 15 милиона по света говорят български. Как стигнахте до този извод, г-жо Кочева?

– Всъщност има разлика между българи и българоезични емигранти/имигранти, което е и основният термин, използван от мен в проучването за българския език на ново място по света. Нека да уточня, че това са всички етнически българи по произход, които и сега използват различните форми на български език, независимо от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност. А иначе – мрачните демографски прогнози не се проясняват от констатираните факти за броя на българоезичните по света, дори напротив – само за 10 г., от началото на XXI в.

страната ни е

била напусната

от 564 331 души

Като добавим към това високата смъртност и ниската раждаемост, не изненадва, че днес българската нация е сред най-застаряващите в света.

– Откъде тогава толкова много българоезични?

– На първо място се има предвид броят на българите в старите историко-географски области – Мизия, Тракия и Македония – във и извън от държавните граници – 7 млн. + 3 млн.) и към тях се прибавя и броят на българоезичните (към 5 млн.) от новите места по целия свят.

Нека обаче ви го обясня с пример. В Австралия и Нова Зеландия има няколко типа българи с единен етнически произход, едните от тях със запазено, а други – с променено народностно съзнание. Всичките обаче говорят български, т.е. не са престанали да бъдат българоезични. Така възниква и странният феномен на

българоезични

“македонци”

и “гърци”

До възникването на република Македония естествено такова деление в Австралия не е имало: македонските българи, подобно на тракийските и добруджанските, са носили не само регионалното, но и родовото название на етническата си принадлежност – българи. Неофициалните данни сочат, че броят на австралийските граждани с български произход и език е около 220 000 души. Най-голям дял измежду тях се пада на емигрантите от Егейска Македония, дошли тук с гръцки паспорти след Гражданската война в Гърция, по-малък е делът на тези от Вардарска Македония и от Мизия и Балкана. След промените от 1989 г. преселническият приток от България расте.

– Станахте сензация с карта на българоезичните общности. Как я направихте? 

– Новата карта всъщност е продължение на предходната “Карта на диалектната делитба на българския език”, издадена от БАН през 2014 г. и “говорещата” дигитална карта на българските диалекти. Преди 2 г. тя предизвика огромен интерес и тогава мнозина питаха:А къде са българите от Бесарабия, от Банат?. Тогава си дадох сметка, че трябва да съставя карта на българоезичните по света.

Тук важно значение има въпросът за

поколенческия

характер

на езика,

защото у първото преселено поколение в новата страна употребата на български е редовна, но у втората генерация тя вече е стеснена, за да премине у третото поколение само в семеен спомен. Съществен е въпросът за емигрантските вълни, които подхранват и задържат използването на българския език. В САЩ например първата най-ранна емигрантска вълна от началото на XX в. има икономически характер, втората – през 30-те г. (след 1923 г.)- политически (комунистически); третата вълна – след 9.9.1944 г. – отново политически (но антикомунистически); четвъртата – след 10.11.1989 г. – отново предимно икономически. Подобна е картината за българската емиграция и в някои европейски държави. За запазването на българския език в чужбина съществена роля играят клубовете на българите, българските училища, църковните общини, културните заведения, различните емигрантски медии.

Иначе статистическите данни са от различни съобщения на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), която пък в различни години ги е получавала по официален и неофициален път от различни наши и чужди ведомства, от български задгранични имигрантски организации, от научни изследвания на институти и др.

– От ваше интервю в медиите научих, че от Освобождението, когато сме били около 5 милиона, през социализма – когато сме стигнали близо 9 милиона и сега – когато сме останали между 6 и 7 милиона, едни 3 милиона българи са разпръснати в други държави. Кои?

– Страните, към които след 1989 г. са се устремили нашите нови преселници, са по-богати от България и предоставят работни места: Германия, Великобритания, Испания, Франция, Италия, Гърция – в Европа; Канада, САЩ, Аржентина – в двете Америки; Австралия; (Южна) Африка; Кипър, Израел – в Азия. Малко по-компактно се откриват българоезичните в югоизточната част на Канада (до границата със САЩ); в Чикаго (САЩ); в най-източната крайокеанска част на Австралия. На останалите места – в арабския север на

Африка, Китай,

Япония и др.

българското

присъствие е

символично Старите преселения пък са започнали от края на ХVIII в., станали са особено интензивни през ХIХ в. и началото на ХХ в. Причините за тях са и политически, и икономически. Например от Бесарабия бягат от робството, но също така емигрират на ново място, защото там получават земя за обработка, което им позволява да изхранват семействата си. Предимно икономически характер имат българските емигрантски градинарски заселвания в Източна и Централна Европа, също в Америка и Австралия от края на ХIХ и началото на ХХ век.

– В щата Илинойс, в областта Кук, българският език е станал официален. Как? 

– За първи път през 2005 г. на територията на САЩ българският език става официален език, на който се дават разяснения от данъчната администрация (Ковчежничеството на окръг Кук, в щата Илинойс). Така той е 21-и официален език в щата Илинойс и продължава да се използва при плащането на данъци. Информацията за това открих в една книга, издадена от ДАБЧ.

– Откъде идва импулсът за ребългаризация – от емиграцията ли, от държавата ли, от националистически настроения ли?

– От носталгията на първо място и от идеалистичната представа за България, когато си далеч от нея. Емигрантът развива едно особено чувство, че

“българското”

е най-добро –

българските песни са най-красиви, танците ни – най-бързи, доматите ни – най-вкусни, българките – най-красиви… После се буди желание да се пази езикът, децата да посещават българско училище, в неделя да се иде до българската църква, в определен ден от седмицата българите от съответния град да се съберат някъде на маса или пък мъжете да поиграят мач и т.н. Общностните прояви стават все повече, старите клишета, че в чужбина трябва да стоиш далеч от другите българи, вече решително се рушат.

– Къде българският език е най-застрашен? Не е ли в България?

– Тук ние сами го поставихме в рисково положение – не се грижим за чистотата на езика, безразборно

нахлуват

чуждици,

от медиите невинаги струи добър български, същото се отнася и за парламентарната трибуна. В училище и вкъщи почти не се възпитава отношение към четенето и книгата, а ако не се визуализират в достатъчна степен думите (посредством четенето), грешките са безобразни.

– Според вас ще ни претопи ли глобализацията и езиково?

– Свикнали сме с клишето, че българският език е от малките езици в Европа, което не е така и картата го показва. Но ние като че ли забравяме, че езикът ни е и сред най-старите на континента, нещо повече – тук се ражда първата национална литература през Средновековието. Старобългарският е играл ролята на латински език за цяла Източна Европа.

И като имаме предвид говорещите български по нашата планета – около 15 милиона души – може да се види централната роля, която играе българският език за обединяване и съхранение на нацията дори в условията на засилваща се глобализация.

Визитка

Родена в София

Завършила е немска гимназия, а после следва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”

Работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН

Специализира многократно в Австрия и Германия с Хумболтова стипендия

Автор на монографии, студии и статии по дилектология, социолингвистика и старобългарски език

Източник: 24 часа