Дряново – палитра от древни и съвременни забележителности

0
57

Дряново е много повече от типично балканско градче. Дряново е една симбиоза от култура, духовност и многовековна история, която можете да усетите във всяка една къща и у всеки един жител, които ще срещнете там. Може би се чудите защо наричат Дряново „град на столетници”. Не, това не означава, че средната възраст на местното население е цял век, но и не сте съвсем далеч от истината. Прекрасният и здравословен планински климат правят условията за живот и почивка в Дряново толкова благоприятни за организма, че човек наистина се чувства по-жизнен и по-одухотворен още в мига, в който доближи това малко китно селище. Но понятието „град на столетници” крие и един по-дълбок, кодиран смисъл – това е паметта на стотиците, паднали в бой за свободата на родината българи от този край, и волята за живот и стремеж към израстване на останалите. В Дряново ще се почувствате истински българи, ще се запознаете с творчеството на един от легендарните българските творци – майсторът Колю Фичето, ще вдъхнете от чистия планински въздух, наситен с възрожденска борбеност и подправен с автентична и неосквернена „чистота”.

Дряново се намира в Централна Северна България, в подножието на Стара планина, на границата между Великотърновска и Габровска област, но попада в пределите на втората. Отстои на 20 км. от Габрово и Етъра, на 25 км от Велико Търново, на 17 км. от Трявна. Градът се намира на голямата пътна артерия Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора и  е гара на основната ж.п артерия свързваща Северна и Южна България. Типично за възрожденските градове в този край на България, Дряново също се „разлива“ амфитеатрално, по двата бряга на Дряновска река, която е приток на Янтра. Надморската височина на местността варира от 180 до 640 м. Климатът е умереноконтинентален, а планинските вериги правят града прохладен през лятото и защитен от силни ветрове през цялата година.

Историята на Дряново е започнала още в ерата на палеолита. Свидетелство за това са откритите в местната пещера „Бачо Киро“ следи от човешко присъствие, за които се смята, че са най-старите на Балканския полуостров. Вероятно благоприятното географско разположение и платовидният релеф са привлекли не само праисторическите обитатели, но и една от най-мощните и богати цивилизации от преди 2000 г. – траките, които избрали

земите около Дряново, за да издигнат укрепителните си крепости и да съхранят мястото като своя неприкосновена територия. Древни селища, крепостни останки, колони с надписи и украшения свидетелстват както за тяхното присъствие, така и за още една велика цивилизация, разпростряла господството си почти върху целия Балкански полуостров – римляните. Спомен от тяхното битуване в земите на Дряново е крепостта „Дискодуратера“, намираща се на няколко километра от града, в близост до село Гостилица. Построена през 176 – 180 г. на границата на римските провинции Мизия и Тракия, твърдината е имала за цел да брани един от важните пътни възли, преминаващи през Балкана – този за Верея (Стара Загора).

Дряново има изключително важна роля по времето на Второто българско царство. Византийските хронисти го отбелязват за първи път като крепост на платото Стражата през 1186 г., когато братята Асен и Петър повеждат българите на бунт. Днешното име идва от дървото дрян, което символизирало жилавия и непреклонен дух на местните планинци. По-късно, по време на турското господство, Дряново получава името Диранав. Като останалите градове от онова време и Дряново достига разцвета си през Възраждането. През 1883 г. получава статута на град. Започват да се развиват занаятите и местните майстори се прочуват със своите шедьоври. Населението взима дейно участие в освободителните борби – във Велчовата завера, в легията на Раковски, в четите на Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Христо Ботев, жертват живота си в руско-турската освободителна война и оставят след себе си спомена за героичните си подвизи, увековечен от стените на Дряновския манастир.

Дряново не е само типичен възрожденски град с множество двуетажни къщички, заобиколени от изумително красива природа. Дряново е една палитра от древни и съвременни забележителности, пръснати както в самия град, така и в околността му. Без значение от къде ще започнете да ги разглеждате, ще усетите как жаждата ви да опознаете историята на това кътче нараства с всяка иминала крачка и нямате търпение да преминете към следващия обект. Една от най-емблематичните сгради свързани с Дряново е Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил”. Разположен само на 4 км. от града той е истински символ на саможертвата в името на свободата, защото през май 1876 г. зад неговите стени в продължение на 9 дни се сражават и се укриват четниците на Поп Харитон, даскал Бачо Киро и Петър Парамов. Този стожер на героизма, издигащ се сред живописното ждрело на Дряновката река, е бил разрушаван многократно от турските нашественици, но през 40-те г. на XIX в. започва възстановяването му по инициатива на игумен Рафаил.  Довъряителните работи приключват през 1845 г. Тогава е построена

и малката, вкопана в земята църква „Св. Архангел Михаил”. Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. През 1861 г. е построена еднокорабната църква „Успение Пресветая Богородица”, а иконостасът е изработен и поставен през 1876 г. По време на Априлското въстание манастирът е опожарен до основи и възстановен наново 4 години по-късно, като на мястото на църквата „Успение Богородично” бил издигнат паметник – костница на загиналите бойци.

Пещерата „Бачо Киро”, позната още като Дряновската пещера, в която са намерени и останките от праисторическите заселници по тези земи, се намира на около 300 м. от Дряновския манастир, в отвесна варовикова скала висока 25 м. Всъщност това е и първата благоустроена пещера в България, която се разполага на 4 етажа. Пещерните галерии се преплитат в сложен лабиринт, а разклоненията достигат около 3600 м.  Формите, изваяни от варовика, времето и водата ще ви запленят с красотата и уникалността си – Медузите, Млечната пързалка, Катедралата, Водопадът, Дъждовната зала, Концертната зала, Тронната зала – всички те са отворени за туристите. Отново в района на манастира се намира една от най-интересните туристически атракции в околностите на Дряново – Дряновската екопътека. Тя предлага кръгов маршрут с надморска височина между 270 и 510 м. и ви предлага една живописна и пленителна природна гледка. Можете да срещнете над 200 растителни и животински вида, някои от които записани в Червената книга, можете да се разхладите в бистрите води на реката и да вдъхнете аромата на гората. И след като сте разгледали околностите на Дряново, време е да се насочите и към вътрешността на града, където ви очакват още любопитни и впечатляващи забележителности. На първо място това е може би Музеят на българското възрожденско строителство, известен още с името Музей „Колю Фичето”.

Той е посветен на легендарния самоук български майстор Никола Фичев, който е родом от Дряново и който е прославил страната ни с уникалните си градежи – моста край Бяла, чешмата в Соколския манастир, църквата „Св. Никола” в Дряново, моста над р. Осъм в Ловеч и много други.

Забележителна е и Лафчиевата къща, която мнозина смятат за шедьовър на възрожденската архитектура. Тя е единствената в България запазена триетажна жилищна сграда в традиционен архитектурен стил от възрожденския период. Построена е около 1840 г. от дряновския строител Кольо Гайдаржията и е известна като “къщата без пироните”. Това е факт, тъй като в цялостния строеж на внушителното триетажно здание не е използван нито един пирон или желязна скоба. В действителност това са две къщи – близнаци, Лафчиевата и Перевата, които са свързани от гледна точка на фасадите в цялостна архитектурна композиция. Те са замислени и изпълнени като стени на една постройка. В приземието е мястото за стопанска дейност – дюкяни, складове, мазета. Всеки следващ етаж е издаден над долния с еркери и конзоли. Оригинално архитектурно решение е фасадата към двора. От тази страна къщата е двуетажна, каменна и варосана, с галерия и високи четириъгълни дървени колони, които поддържат стряхата. Майсторът е обособил едно преходно многофункционално пространство към двора, за да разшири обема на затворения между високи оградни зидове терен и да го обедини с жилището. В Лафчиевата къща впечатлява не само перфектната зидария, традиционна за местните майстори и находчивите решения на плана, но и оригиналното решениеза дървен обков и в интериора. Вратите са засводени, таблени; стенните долапи са с изчистени линии и класически пропорции. Украсата е оскъдна – малка стилизирана розета на част от вратичките на долапите и т. н. “слънце” на тавана в гостната стая. Майсторът не се увлича по прекомерната пищност и разточителство на възрожденската резба. Той използва строгата форма, правата линия и естествените багри на различните видове дърво. Комбинира светло с тъмно, наковава върху гладкото огледало на тавана профилирани летвички, малки резбени мотивчета и зъборезбени корнизи. Интериорите са оформени с мебели и предмети на бита, местно производство и внос от Западна Европа. Показан е домашния занаят тъкачество и колекция тъкани и облекло, характерни

за Дряновския край.

Можете да разгледате съхранените от някогашната чаршия къщи – Икономова, Афазова, Ромунова, Танинова. Те се намират в махалата Боюв яз и са изградени в ренесансов стил. Църквата „Св. Троица” ще ви впечатли с резбования си таван, а възстановената Часовникова кула ще ви върне назад към отминалото време. Обърнете внимание и на читалищата в града – в Дряново се намира едно от първите подобни учреждения в страната – Народно читалище „Развитие”, основано през 1869 г.  от учителя Христо Максимов. В него днес се помещават библиотека с над 90 000 тома и школа по изкуства. От около година насам в Дряново функционира и второ читалище – „Дряновска пробуда”.

Източник: УЧИТЕЛИ

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР