Завръщане в България

0
246

ИМАМ влечение към България – толкова пренебрегната и недооценена – и все пак толкова очарователна по славянски. Когато бях студент, прекарах доста време из България и нейната столица София. Играех шах в парка, наблюдавах странни хора да се свиват по ъглите и да обсъждат мачове (и с желание да бистрят политиката), виждах местните хора чинно да се редят на опашка, за да видят една восъчна фигура в мавзолея.

Неотдавна се върнах в София и открих същите паркове, в които хората все още се събират, а старите момчета все още играят шах. Но днес страната е свободна и крачка по крачка върви напред.

Заради стратегическото си разположение на север от Гърция и Турция България лежи върху пластове история. От древните гърци и римляни до страховитите славянски воини, от османските паши до комунистите от студената война – всички са оставили своите знаци. С блестящите съкровища от древни гробници и разнебитени паметници до трудния ХХ век – това е изненадваща земя.

София може и да е бедна в сравнение с Лондон, Париж или Берлин, но няма как да го разбереш, докато се разхождаш по оживените ѝ булеварди. С население от един милион души София е възхитително жизнена. Има просторни улици с красива стара архитектура, зелени паркове и спокоен ритъм на живот.

Където и да копнеш в този град, ще откриеш древни останки от римска София. Запазването на богатото наследство е приоритет и инфраструктурата на града се изгражда около археологическите му съкровища. Освен римското наследство сложната история на България е направила смес – етническото многообразие върви заедно с религиозните различия. На няколко крачки разстояние в София ще откриеш църкви, джамия и синагога. Повечето българи като руснаците и гърците са православни християни. Черковните куполи са навсякъде из страната. Има и джамии, съхранени след пет века османско владичество. Днес почти всеки десети български гражданин е мюсюлманин, чиито предци най-често са дошли от Турция.

В София е една от най-големите синагоги в Европа. През по-голямата част от Втората световна война България е съюзник на Германия, но е сред малкото страни, които са отказали да предадат своите евреи на Хитлер. Нито един от 49-те хиляди български евреи не е бил депортиран в концентрационните лагери.

София има и някои изненадващи особености. Тя се гордее с минералните си извори, които са привлекли първите заселници в древността. Градът има и улица от наистина жълти павета. Те са дар от австрийския император Франц Йозеф, който след едно – трябва да е било кално, посещение през 1907 г. решил да окуражи София да павира улиците си.

Паветата водят до две важни църкви: “Света София” е привличала богомолци от древни времена с нейната аскетична архитектура и шествековни стени. От другата страна на улицата е катедралният храм на София – една от най-големите православни църкви изобщо. Това е единственият катедрален храм, доколкото знам, който носи името на светец и военен герой на друга страна: Александър Невски от Русия.

Руски архитекти са проектирали църквата, която е комбинация между руски и неовизантийски стил. Нейните каскадно разположени златни и медни кубета изглеждат поразително от всички страни. Вътре се потапяш в светлината на православната традиция. Златни и сребърни икони искрят от стените, всичките са от началото на ХХ век.

София има много обширни паркове, които предлагат на обитателите на апартаменти подканящи зелени площи за почивка. Но много от парковете напомнят за трудния ХХ век.

След Втората световна война България се оказва в Съветския блок. Въпреки че страната беше прочута с раболепието си пред Москва, животът по време на комунизма изобщо не беше лесен. И днес, когато е ентусиазиран член на Европейския съюз, България все още се бори с комунистическото си минало.

Въпреки че комунистите са си отишли, тяхното архитектурно наследство все още е навсякъде. На едно от главните кръстовища в София е бившият партиен дом, в който днес са офисите на депутатите.

Навсякъде в България хората спорят за разпадащите се паметници от времето на комунизма – да бъдат оставени или да бъдат съборени? Много от тях вече са демонтирани и са изложени в Музея на социалистическото изкуство в София. В градината с пропагандните комунистически скулптури Ленин се изправя сам срещу бурите. Преди статуята беше в центъра на града. Червената петолъчка, която в продължение на 50 години стоеше на върха на най-голямата тогава сграда, вече не блести. А Георги Димитров, “българският Ленин”, е игнориран.

Изглежда, че днес тези статуи проповядват своята остаряла идеология една на друга. Обичам да посещавам такива места и да разсъждавам за това колко скъпа ни е свободата.

Сравнително неизвестна и недооценена, България е страна, която отдавна обичам заради изненадите, които може да предложи на любопитния турист. Тя може да не е по върховете на туристическите класации, но точно това е една от причините да я посетите.

* Стивс е автор на туристически справочници за Европа и води радио- и телевизионни предавания.

Източник: 24 часа

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР