Има ли паралели между българските и колумбийските народни носии?

0
106
SONY DSC

„Между българските и колумбийските народни носии има известни паралели.” – посочи г-н Гилермо Кортес, вицеректорът на Universidad ECCI – Escuela Colombiana de Carreras Industriales в Богота.
Но преди да узнаете кои са те, ще Ви разкажа за това как премина откриването  на третата българска изложба „България със себе си понесох”, което се състоя на 13 октомври 2016 г. в Universidad ECCI в Богота.
В университета ЕССI повечето от специалностите са инженерни, но „Моден дизайн” е една от специалностите, която е особено предпочитана и реномирана. Именно студентите от тази специалност се бяха събрали в залата и, заедно с преподавателите и представители на ректората, очакваха както откриването на изложбата, така и лекцията за българските народни носии и традиционни шевици.
Г-н Кортес, вицеректорът на университета, поднесе следните приветствени думи: „Изключително съм радостен, че нашият университет има честта да бъде домакин на българска изложба. От името на ръководството на ЕССI и от мое име бих искал да посоча, че тази експозиция ни предоставя уникалната възможност да се докоснем до българската култура, фолклор и история. Най-сърдечно бих желал да благодаря на г-жа Ваня Велкова за това, че е тук, за

усилията при подготовката на експозицията. Желая много успехи на изложбата!” Впоследствие г-н Кортес посочи: „Източна Европа и България за нас са непознати. Но нали трябва да опознаваме света, за да бъдем толерантни към други страни и народи? Българският флаг е поставен в нашия университет и хиляди студенти и преподаватели ще го видят. Ще разгледат и изложбата, на която са подредени български носии и това ще бъде за всички много обогатяващо.”
Поздравителни и благодарствени слова бяха изказани и от моя страна, след което започна лекцията, придружена от презентация за българските носии и шевици.

Българските народни носии

„Историята е преплитала нишките на погроми и златни векове. Изчезнали градове, нови се раждали. Но останали вечни богатствата по земята и у хората.” – посочва етнологът и фолклорист Лозинка Йорданова.
Едно от тези богатства у хората са фолклорните костюми. Твърдо убедена съм, че традиционните носии продължават и днес да бъдат важен израз на национално съзнание и национална идентичност.
В България народните носии вече не се носят в ежедневието. Но въпреки това те продължават да привличат с целия си разкош в музеите, на фолклорни празници, изложби… В този смисъл бихме искали изложбата „България със себе си понесох” да Ви запознае отблизо със съкровищата на българските народни носии и уникалната българска шевица.

„Българските народни носии са твърде важна част от духовната и материалната култура на българския народ, благодарение и на тях той е оцелял през вековете.” (…) „Народните костюми на старите българи са сред най-забележителните творби на народното изкуство. Облеклото, чрез техниката на тъкане и кроене, чрез материала, формата и композицията на множеството части на костюма, разкрива съхранени в продължение на векове архаични черти.” – казва известният етнограф Анита Комитска.
Българските традиционни костюми имат дълбоки корени. Така например носиите без престилки са наследени от древните траки, а елементи в разградската носия са наследени от прабългарите. (…)”
По-нататък разказах за българските фолклорни костюми и съответните етнографски области. Същевременно посочих както общата основа на българските народни носии, така и
различията между тях, дължащи се на причини от регионално-исторически, социален характер и др.
Лекцията продължи с информация за българската народна шевица.

Българската шевица

„Везането е било едно от главните изкуства на българката. От далечни времена тя  е везала мотиви и форми, завещани от нейната майка, баба, прабаба… Във везбата българската жена е вшивала символите на родното изкуство. В шевицата е отразена българската душевност, „събрана като във фокус”, вписана е българската история. Може би ще Ви бъде интересно да узнаете, че в основата на българската народна шевица има славянски и  прабългарски елементи, чиито първоначални корени водят до 6-7 в. от н.е.
Прелестта на българската шевица се дължи на умело подбраните цветови съчетания, на разнообразната орнаментика, богатата и трайна символика, както и на умелото техническо изпълнение. В шевицата се оглежда големият вкус на българската жена към красота, нейните естетически потребности, огромното й трудолюбие,  умението й да претворява заобикалящия я свят… Интересен е фактът, че някои от шевиците и до днес носят имената „годинак”, „месеците”, „седемнадесет месеца”… Тези имена показват времето, което е необходимо за изработването на дадена шевица. (…)”
Гостите изслушаха лекцията внимателно. И въпреки че преподавателите предложиха всички присъстващи да отидат до залата с екпонатите и там на място да се задават въпросите, студентите, увлечени в темата, останаха в залата за лекции. Те вдигаха ръка и нетърпеливо питаха. А какво искаха да знаят? Някои от въпросите бяха следните:

•    „Г-жо Велкова, бихте ли ни казали колко тежки са българските носии?”
•    „Българските жени носели ли са ризи, които не са бели? Имало ли е ризи, например в жълт, червен, зелен, розов цвят?”
•    „Защо вълнените платове за българските сукмани и поли са били толкова тежки?”
•    „Навремето българите закупували ли са платовете за носиите или жените са ги тъкали ръчно?”
•    „Как са боядисвани платовете за дрехите в миналото? С какви бои?”
•    „От какво са получавани текстилните бои?”
•    „Жените как са перяли своите носии и по-специално тежките вълнени части на дрехата?”
•    „Може ли да ни кажете как съхранявате старите носии във Вашата колекция?”
•    „Казахте, че някои от шевиците са изработени със сърмен конец. Къде е произвеждан и откъде е купуван този конец?”
•    „От каква материя и какъв цвят са били някога чорапите на българските жени и мъже?”
•    „Какви са били в миналото обувките на жените и мъжете?”
•    „Мъжките носии също ли са били вълнени и толкова тежки?”

Въпросите, които задаваха студентите и преподавателите както след лекцията, така и в залата пред експонатите, бяха смислени и интересни. Радвах се на всеки един отправен въпрос, а присъстващите се радваха на всеки един мой отговор. Разбира се, от време на време имаше усмихнати хорови възклицания. Едно от тях бе, например, в момента, в който казах, че най-тежката носия в моята колекция е 30 килограма.
В залата, в която бяха поставени манекените с носии, цареше непрекъснато движение. Някои от студентите повдигаха престилките и ръкавите на дрехите, за да ги огледат в детайли. Други внимателно пипаха платовете, за да усетят дебелината им. Трети се навеждаха да четат описанията на носиите. Четвърти клякаха и се повдигаха, за да заснемат шевиците. Пети минаваха и оглеждаха всеки един експонат, после повторно се връщаха…
Забелязах, че една от преподавателките по Моден дизайн дълго време съзерцава дантелите по костюмите. Сподели ми, че има голям афинитет към дантелите и от години ги проучва. Госпожата, която имаше доста изтънчен външен вид, ме помоли да поговорим за българските дантели като поиска да знае за видовете дантели, техниката на изработване, инструментите, материалите, цветовете… В момента, в който, обаче, споменах, че най-фината дантела е „Кене” и навремето българките я изработвали на конски косъм, при това само с една обикновена игла за шиене, преподавателката широко отвори очи от възхищение. „Никога не съм виждала подобна дантела! Не съм чувала за нея. И… никога не ми е попадала информация.” – изрече тя. След малко госпожата държеше в ръцете си нежно кене. „Изучаваше” го с разбиране, а после каза: „Българките имат златни ръце. Имат голямо сърце и много фино чувство за естетика.” Тези думи са толкова красиви!… Позволих си да попитам жената какво я впечатлява най-много в колекцията с носии. Отговорът й бе съвсем кратък: „Всичко!” и „Многообразието!”
В друг момент разговаряхме с г-н Кортес. Запитах го дали според него има паралели между българските и колумбийските народни носии и ако има, какви са те. Поглеждайки към изложените експонати, г-н Кортес каза: „Между българските и колумбийските народни носии има известни паралели и ще ми бъде приятно да Ви споделя кои са те:

•    В българските носии има дантели. В колумбийските също, например в региона на Санта Марта, Кесар, Толима, Кали, Уила.
•    Някои български носии включват пола. В повечето колумбийски носии също има пола.
•    В много от българските носии се среща шевица, както и в колумбийските носии, например в региона на Чаполера, Велес, Кундинамарка, град Богота.
•    Шевицата е най-вече по ризата – и в българския, и в колумбийския традиционен костюм. В колумбийския шевицата е рядко по полата.
•    Като цяло, ризите към българските носии са бели. В много колумбийски носии ризите също са бели, например в региона на Чоко, Бояка, Кесар, Велес, Меделин. Но има също така региони в Колумбия, в които ризите са червени, розови, светлосини, тъмносини…”

Може би ще Ви бъде интересно да научите, че престилката и кърпата за глава не са характерни допълнения към традиционната колумбийска женска носия. В повечето региони жените закичват в косите си цветя, други носят сламена шапка; типичен е също шалът;  традиционните обувки се наричат „алпаргатас”.

Ще завърша с един диалог:

–    Г-жо Велкова, мога ли да Ви попитам нещо? – каза един от гостите на изложбата.
–    Да, разбира се. – отговорих аз
–    Имахте ли възможност да видите някъде колумбийски носии? Знаете ли как изглеждат те?
–    Зная, посетих музея на носиите в Богота и там разгледах експозицията.
–    Харесват ли Ви нашите носии?
–    Да, много.
–    Бихте ли облякла някога колумбийска носия?
–    Имам такава и я обличам с удоволствие.
–    Значи…, Вие сте истински приятел на Колумбия!
–    Да. А Вие на България?
–    Да… През следващата година ще посетя Вашата страна!

Ваня Велкова
в. „България СЕГА”, Богота, Колумбия
Снимки: Ваня Велкова

Източник: България сега

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР