ИТ предприемач: Голямата ми мечта е да направя България Силициевата долина на Европа

0
1954

Защо не България?

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно Терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“ През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България“.

Светлин Наков е съосновател на Софтуерния университет „СофтУни“. Има над 20 години опит в технологичната индустрия като софтуерен инженер, мениджър, предприемач и преподавател. Бил е част от компанията “Телерик” и е участвал в създаването на софтуерната им академия. През 2002 г. организира първия си безплатен курс за програмиране във Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Носител на президентската награда „Джон Атанасов“ за принос в информационните технологии. Автор на книги и учебници в областта на програмирането и технологиите.

– Идвате от школата на „Телерик“ и сте един от основателите на Софтуерния университет. Защо решихте да се заемете с иновативно образование?

– От малък съм вдъхновен в това да обучавам хората, усещам го като мисия. Като ученик правех курсове, за да обучавам съучениците си за олимпиади. След това преподавах в Софийския и Техническия университет, НБУ, но ударих ограничението на държавната образователна система. Наложи се да направя сам частен образователен център. Започнах с Националната академия по разработка на софтуер (НАРС), после изградихме академията на „Телерик“. Там развихме модела за масово обучение на хора. В един момент тръгнах по свой път и заедно със съдружника ми Христо Тенчев създадохме софтуерен университет. Това ни е мисията – да преобразим тази държава поне в това което зависи от нас, в ИТ сектора.

– Споменахте, че обучавате вече близо 20 години. Какво ви е предизвиквало да заминете навън?

– Най-голямото предизвикателство беше да намеря начин да науча хората на нещо, което дава професия и работа, което е най-ценното. Това е смисълът на образованието.

– С такива амбиции имали ли сте предложения да работите в чужбина?

– Имал съм предложения за работа от големи фирми като „Майкрософт“, „Гугъл“, „Фейсбук“ и т.н., но те са по-скоро технически позиции в разработката, а не обучителни. Усещам, че мястото ми е в България. В чужбина си чужденец, до голяма степен сам. Това са решими въпроси, някои хора ги решават, на мен не ми пасна. Смятам, че един софтуерен инженер живее по-добре в България, отколкото навън – с един стандарт много по-висок от средния.

– Какви ограничения срещате сега?

– Държавата спонсорира университетите да правят некачествен продукт с монопол над дипломи, образователни критерии, социални придобивки за студентите (като общежития и карти за транспорт) и т.н. Гледано от точката на фирмен пазар, това е нелоялна търговска практика. Много от студентите по финансови причини и заради въпросната държавна диплома се принуждават да учат в некачествената държавна система. Тя няма интерес да иновира и да се развива. На места има и кадърни преподаватели, но не им се позволява да правят нещо смислено.

– Какво ви е вдъхновявало през годините?

– Най-много ме е вдъхновявало да видя мои студенти да постигнат световни успехи, да ги видя как отиват да работят в „Гугъл“, как правят стартъп или най-малкото са надминали моето ниво. Това е страхотно вдъхновение – моите ученици да знаят и постигат повече от мен.

– Коя е най-новаторската идея, която сте срещали сред вашите ученици, приятели?

– Любомир Янчев, който създаде „Мелиса“ и спечели финансиране за 1 милион, е мой ученик. Не мога да кажа, че аз съм го научил, той беше много запален, мислещ, оригинален и правеше неща, които надминаваха средностатистическото.

– Патриот ли сте?

– Да, със сигурност, но не краен, не деля хората на черни и бели, а на цивилизовани и нецивилизовани. Патриот съм от гледна точка на това, че уважавам корените си.

– Каква е вашата България?

– Моята България е на успешните и мислещите хора, които чрез труд и амбиция, мотивация и креативност правят страната ни по-хубаво място за живеене. Виждам я от светлата страна. Много се дразня, когато пусна телевизора и емисиите започват с лошите новини. Покажете кой е направил иновация, кой е направил нещо хубаво. Това го има сред голяма част от българите – да мрънкаме и да се оплакваме. Винаги казвам: „Стига сте мрънкали, правете нещо, за да се оправят нещата, недейте да се оплаквате!“

– Интересувате ли се от политика?

– Горе-долу следя, за да знам кой ни управлява, но като повечето хора съм много разочарован от начина, по който стават нещата. Гледам да стоя далеко както от политиката, така и от държавата.

– Имате много приятели в чужбина. Убеждавали ли сте ваши приятели да се върнат?

– Част от тях са се прибрали. Аз поддържам повече връзка с хора, които са се върнали. Това много ме радва, те добавят стойност към България – носят култура, бизнес, идеи, опит, цивилизация. Те се връщат, за да създадат най-често собствена фирма, чувстват, че тук им е мястото. Тези, които са избягали, търсят възможности, които тук ги няма. Примерно, ако се занимаваш с физика или математика, нямаш работа тук, която да съответства на капацитета и призванието ти.

– Ваши ученици заминават ли да работят в чужбина?

– Рядко се случва, нямат нужда, програмистите виждат по-добър живот тук.

– Освен ИТ какво друго може да се прави в България?

– Ако си кадърен човек – всичко. България е място, където много неща не са направени, ако тръгнем от интелигентно земеделие, зелени технологии. У нас няма достатъчно кадърни хора като цяло, много е трудно да се намерят за всяка професия.

– Какво би ви накарало да напуснете страната?

– Политически причини, революции, войни. Ако се почувствам лично застрашен за живота си или ако не мога да правя това, което ми е призванието тук.

– Каква е вашата рецепта за успех?

– Много бачкане, всичко, което съм постигнал, е ставало с много работа. Има успешни хора от всякакви националности, но всички те имат мечти, бачкат здраво и ги постигат.

– Коя е най-силната ви българска черта?

– Несломимият дух. Не се отказвам лесно. Когато знам, че нещо е правилно и съм си го поставил като цел, го следвам до дупка.

– Пътувате много по света. Какво взимате от тези пътувания?

– Един от начините да правиш иновации, е да отидеш и да видиш другите какво правят. Това, което се случва сега в САЩ или в други развити държави, след 5-10 години ще го има и тук. Вдъхновявам се от природата, изучавам чужди култури.

– Каква е вашата мечта за България?

– Голямата ми мечта е да направя България Силициевата долина на Европа. Хората в стартъп екосистемата и образованието също гледат в тази посока. Всеки иска да имаме по-добра среда за образование, за предприемачество, за иновации. Малко хора наистина правят нещо значимо в тази посока. За мен би било успех софтуерната индустрия да формира 20% от БВП на България.

– Какво не достига да се постигне това?

– Човешки потенциал. Хората, които имат качества, желание и потенциал да бъдат научени да бъдат участници в тази Силициева долина, са недостатъчно.

Източник: trud.bg

Изпратете ни вашата история в чужбина

Пишете на електронната ни поща: chujdozemec@yahoo.com

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР