Йордан Камджалов: Една и съща реалност съществува в различни октави

0
600
Г-н Камджалов, често говорите за изкуството, философията и науката. Защо?
– Мислите, чувствата и работата ми винаги са били фокусирани в пресечната точка на три основни пътя за възприемане на света – изкуството, философията и науката. В този равностранен триъгълник йерархията е абсолютно немислима. Те съответстват на чувството, мисълта и волята и техния баланс в този равностранен триъгълник, е условието за едно здраво и мощно развитие на самия човек. Изкуството, изолирано от останалите две неща, е не на място и непълноценнто. Какво щеше да е един Питагор, какво щеше да е един Леонардо да Винчи или пък Айнщайн, ако имаха интерес само в една от тези сфери?
 
Вие сте генерален музикален директор и главен диригент на Оперния театър и Филхармоничния оркестър на град Хайделберг, с какво свързвате този пост?
– Да. Когато бях на 30-годишна възраст ме избраха единодушно за Генерален музикален директор в Германия. За мен постът беше много полезен и привлекателен, защото ми даде възможност да навляза практически и дълбинно в структурите и функционирането на една немска музикална институция с традиции. Освен това имах пълната артистична свобода да съставям концертните програми, което за един концептуалист и визионер е истински шанс да прокарва идеи. Така например един цял концертен сезон беше под надслов „Еволюция” и беше открит съвмествно с Института по астрономия към Университета в Хайделберг. Точно това беше едно ясно движение в посока към този равностранен триъгълник, за който преди малко говорихме. Миналата година реших да напусна този пост, носещ и голяма административна отговорност, за да имам повече време и енергия да се посветя на всички онези каузи, които смятам за неотложни.
 
Имате фондация. Искате да помагате и подкрепяте млади и талантливи българи. Благородно е! Кога и как решихте да я създадете?
– Всичко, което правя сега, съм си го проектирал още в ученическите години. От 13-та ми година исках да създавам неща, които да могат да бъдат полезни за другите. Основаването на фондацията е конкретен социален израз на моя стремеж за скромен принос към колосалния потенциал на българската култура. Това е един реален резултат на моя копнеж към споделяне. Фондацията подпомага млади български творци. България има феномени в най-различни области, които често биват оставяни на произвола на съдбата. Това е крайно тъжно и безотговорно. Всеки заслужава да бъде подкрепен. И ако трябва да бъда докрай честен, смятам, че е дискриминация да подпомагаме само по-изявените и можещите. Няма бездарни, няма неможещи, въпросът е попаднал ли е човекът в подходящите условия да развие и изяви в пълнота своите заложби. И днес отговорността за създаване на такива условия за бъдещите поколения пада върху всеки един от нас. Тук в България става въпрос за една неотложност и извънредност. Всичките усилия трябва да отидат в посока промяна на отношението към човека и към неговото възпитание и образование. Голяма част от кандидатстващите при нас учат в чужди държави. Българският талант е навсякъде, но по някакъв начин ми се иска да се намират форми, чрез които той да бъде в работещи връзки, защото когато сме заедно, сме по-силни.
 
Вашият вдъхновител е…
– Преди години, когато бях ученик, се вдъхновявах от конкретни неща – книги, композитори, произведения. Вече нямам право на това, защото любимостта е свързана с невъзможност да виждаш огромното, безкрайното във всяко едно нещо. Търся безпределния потенциал във всичко – във всеки един човек, във всяка една творба, във всяко едно явление и това е моят основен импулс в живота. И все пак едно от нещата, което е останало като любимо от младежките ми години, е елементарната частица неутрино. Намирам я за прекрасна, за забележителна. Тя минава и в момента през нас, докато си говорим. Пронизва цялата вселена със скоростта на светлината. Имам много вдъхновители. Всичко може да ме вдъхновява – луната, слънцето, науката, портокалът, все чисти поводи за вдъхновение. Ние се движим само сред мистериозни и загадъчни неща. Водата, която всеки ден пием, още никой не я е разгадал. Не познаваме хоризонтите на това, което всеки ден е пред очите ни. Човекът е най-сложната математическа и социална формула, създавана някога във вселената. Прекланям се пред Питагор, Платон, Достоевски, Вагнер, Моцарт, Лист. Трите ми деца са едно друго безотказно, ежедневно вдъхновение. Винаги ме изненадват. Детето може да отпие от всичките чаши на масата, без да попита никого. Намирам го за трогателно. Възрастният ще си помисли, че ако го направи, ще се изложи. Притеснява се да не бъде отхвърлен.
 
Може би само пясъчният часовник е истинската проекция на времето, с което разполагаме. Недостатъчно и кратко. Вие сте впечатляващо енергичен и ангажиран, стига ли Ви времето за всичко?
– Трябва да се примиря. Всичко, което правим, е просто поредната прашинка. И най-върховите ни постижения ще бъдат нещо микроскопично в контекста на цялото. Искам да уча астрономия, физика, математика, политология, богословие, да бъда най-добрият режисьор, най-добрият журналист, спортист, искам да бъда най-добрият пианист… толкова много неща искам, а вие ме питате дали ще ми стигне времето!?
 
В каква реалност живеем?
– Живеем в една полипространствена реалност, носеща безгранични възможности в себе си. И най-ограничената среда може да даде условия за огромно израстване и проява на човека. Да, живеем в една мулриоктавова и мултирегистрова действителност и е в наши ръце в коя октава ще се движим, ще мислим, ще чувстваме, ще работим. Октавата на мисълта е интуицията, октавата на сърцето е душата. Изборът е наш.
 
Интервю на ТЕОДОРА ПИСКОВА
 
Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР