Каменно вълшебство на име Белоградчик

0
23

При Белоградчик природата така е развихрила своята фантазия, че е създала изумителни видения от камък. Зърналият ги за пръв път ахва и застива, докато осъзнае какво вижда. Не е известно как е реагирал първият европеец, за когото се твърди, че е живял в пещерата Козарника само на 6 км от тази неземна природна картина. Но в историята са останали думите на известни пътешественици, които са били покорени от това вълшебство и фантастика. Преди два века те ги наричат световно чудо на природата. Французинът  Жером Бланки пише: “Нито прочутите клисури на Олиул в Прованс, нито дефилето Пинкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-древните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравнява с това, което видях в България при  Белоградчик”. “Това с думи не може да се опише, то трябва да се види” възкликва и Константин Иречек. Унгарският пътешественик  Феликс Каниц също е оставил описание на тези изумителни скали.
Днес, когато светът е много по-лесно достъпен, познавачи на много повече красоти от тези на Тирол или Прованс, също се изказват ласкаво за скалите при Белоградчик. Наричат ги уникални, неземни, величествени, “докоснати от Бога”. И съвсем заслужено швейцарци ги поставиха сред претендентите за седемте чудеса на света, които бяха излъчени със специална класация през 2009 г. Белоградчик попадна сред 261 природни кътчета от 6 континента. Скалите му се състезаваха с Еверест, Гранд Каньон, Мон Блан, Везувий, Лох Нес, Титикака, Балатон, Ниагарския водопад, Бора-Бора, Големият  бариерен риф. Българи от цял свят лобираха за нашите скали.  Те събраха милиони гласове, но не можаха да се класират в първите седем.
Скалите на Белоградчик се простират на 30 км дължина и имат ширина от 3 км. Групирани са на 4 места от Белоградчик и на изток до село Белотинци. Според научната теза за произхода им, възникнали са от дъното на оттеглило се море преди да се образува Стара планина. В продължение на 200 милиони години  ветрове, слънце и бури са дялкали като с човешка ръка  върху  оголените пясъчници и конгломерати, за да придобие всяка от скалите свой образ. Някои се издигат единично като обелиск, други са в групи с необясними съчетания. Това, което им придава особен чар, е червеният цвят на камъка.
Първи римляните забелязват скалите, но не като природна красота, а като удобно място за крепост, за която използват тяхната непристъпност. Те изграждат “Калето”, в която вместо стени за прегради служат самите скали. След крепостта в югозападното подножие на скалния венец възниква селище. Хората покривали къщите си с плочи, които варосвали. Заради белия им цвят го нарекли Белият град,  после турците – Беязчик, а малко по-късно Белоградчик. Археологическите  проучвания говорят, че градът е възникнал  към трети-четвърти век от новата ера. Заживели хора и скали заедно и за да не бъркат стотиците фигури, започнали да ги кръщават като хора. Давали им имена според вида им – на хора, животни, дворци и т.н. Така най-ярките две човешки фигури нарекли Адам и Ева, самотна женска фигура – Ученичката. Има Мадоната, Мечката, Камилата,  Конникът, Гъбите, Монасите, Збеговете, Борич, Хайдут Велко. Но има и Вкаменената сватба, и Замъкът. После започнали да разказват историите на тези именувани вече скали, които звучат и до днес като легенди за романтична любов и героична борба. Предавали се от уста на уста, а в по-ново време са записани и могат да бъдат прочетени. Най-популярна е легендата за Мадоната, която разказва за греховната любов на една монахиня като Вита, и като Валентина. Влюбила се тя в овчаря Антонио, който свирел вечер с кавала си до женския манастир, в който дали заради красотата и младата жена. Любили се тайно, докато една нощ от килията и се разнесъл детски плач. Изгонили Валентина с детето, тъй като уронила престижа на техния благочестив живот. И тя тръгнала сред студ и дъжд сред скалите с детето.  На помощ и се притекъл Антонио, но преди да стигне до жената и детето, ударил гръм, разразила се буря и всичко наоколо се вкаменило. Жената с детето на ръце днес е Мадоната, до нея са монасите. На скалата Борич пък се водил жесток бой с турците. Малобройната българска чета предвождала смелата девойка Звездомира. Всички били избити, останала само тя. Беят наредил да не я убиват, а да му я доведат жива. Разбрала за плана му, Звездомира се  хвърлила от високата скала. Някои разказват, че и до днес в клоните на дърветата има оплетени момински коси, а в подножието  цъфтят сини цветенца досущ като очите на Звездомира. Това,  което впечатлява туристите в Белоградчик, е крепостта “Калето”. Извисява се над града и от нея се открива красива гледка към скалите и къщите. “Едва ли някога е построявана по-романтична крепост от Белоградчишката”, пише Феликс Каниц. Построили са я римляните за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. Доизградена е от българите по времето на видинското царство. Смята се, че е  била лятната резиденция на цар Иван Срацимир. Наричали са я Белград. Турците я завладяват в края на 14-и век и продължават изграждането. Тя станала важна част от системата за защита на империята на пътищата, но и от бунтовете на местното население. През 1805 – 1837 година я разширяват и преустрояват за огнестрелно оръжие  като за целта водят френски и италиански фортификатори. Крепостта има три двора с обща площ  над 10 дка. Двете й главни порти са наречени  Видин капия и Ниш капия. Преди две години по проект на общината крепостта е реставрирана и консервирана, а алеите – обновени. До крепостта е изграден посетителски център с всички удобства за туристите – те могат да гледат филми за скалите и града, да си купят сувенир от местни майстори или вино, произведено в района. Шарено влакче вози туристите от центъра на града до крепостта. Три улици, които водят до крепостта, сменят облика си. Остана нереализирана мечтата на местните жители за спектакъл от звук и светлина, по подобие на този на Царевец. И това ще стане със следващ проект, твърди кметът на града Борис Николов. Той се надява природното чудо Белоградчик да бъде включено в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Първолета Цветкова

Източник: Стандарт

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР