Проф. Ганева обясни защо няма “по-сладки” от българските домати l

Най-популярната зеленчукова култура – доматите, които се отглеждат в цял свят, не съдържат нитрати и са с висока адаптивна способност и продуктивност, каза за БТА проф. Даниела Ганева, агроном, специалист по доматите от Пловдивския институт “Марица”.

Доматите имат отлични хранително-вкусови и технологични качества и се използват както за прясна консумация, така и за преработка. Това е една от причините доматите да са желан обект както за научни изследвания, така и за производство и търговия и най-вече за пряка консумация, коментира експертът. Във времето всеки констатира, че няма “по-сладки” от българските сортове.

За съжаление през последните години те бяха изместени от чуждестранните, които имат по-добър пазарен вид и възможност за продължително съхранение, но отстъпват по вкусови качества, отбеляза проф. Ганева. В института “Марица” продължава селекцията на нови сортове, като целта е да се доближат до вносните, но да запазят качествата на родните, посочи тя.

Всеки нов сорт в сравнение със съществуващите трябва да е различим, хомогенен и стабилен. По думите на проф. Ганева сортовото разнообразие при доматите у нас е много голямо и се дължи на силно развитата световна и наша селекция. Новите сортове трябва да имат по-висок добив, по-високо качество на продукцията, по-добра адаптивна способност към екологичните условия, допълни тя.

Нашите нови сортове по комплекс от признаци трябва да превъзхождат чуждите, но бяха изместени заради по-добрия пазарен вид и продължителна съхраняемост на вносните, независимо, че вкусовите им качества са много по-добри, каза проф. Ганева. Българският консуматор търси на пазара качествени, функционални и безопасни за здравето доматени продукти, а това е свързано преди всичко с биологичната стойност, външния вид и вкуса.

Създаването на сортове домати на основата на природно съдържащите се антиоксиданти е една от основните задачи на селекцията при доматите, поясни експертът. Доматите са богати на витамините С, Е, провитамин А и ликопен, които се отнасят към групата на антиоксидантите.

Средното съдържание на витамин С в доматените плодове е около 25-30 mg/%, като в отделни линии и сортове достига 50-60 mg/%. В доматите се съдържа и значително количество провитамин А. Сред тях с много високо съдържание на захари и витамин С се отличават доматите тип “чери”, като българските сортове от този тип са “Елица”, “Мила” и “ИЗК Аля”. У нас този сортотип домати не се ценят особено, поради липса на традиции, но не бива да се пренебрегват.

Те са много вкусни, малкият им размер ги прави подходящи да се ядат цели, без да се налага да се режат, обясни специалистът. Природо-климатичните условия в страната ни са благоприятни за отглеждане както за ранно и средноранно, така и за късно производство на домати. За получаването на високи и стабилни добиви обаче е необходимо да се избере подходящият сорт, да са устойчиви на болести, което от своя страна води до драстично намаление на броя на третирането с препарати за растителна защита. У нас се отглеждат както хибриди, така и директни сортове, като предимството за хибридните е, че се увеличава възможността да се съчетаят желаните качества в един генотип, каза агрономът.

По думите на проф.Ганева причината за влошаването на вкусовите качества на доматите, предлагани на българския пазар не се дължи на използването на хибридни сортове. На специалистите е известно, че България в световен мащаб се счита не само за пионер в създаването на хибридни сортове домати, но и в разработването на научно-обосновани практически методи за хибридно семепроизводство.

Ежегодно са се произвеждали по 8 000-10 000 кг хетерозисни семена от различни сортове домати. Всички български сортове и хибриди домати, разпространени в производството са създадени чрез конвенционалните методи на селекция – междувидова, вътревидова хибридизация, хетерозис, отбор и с използване на мутантни форми.

Същевременно, масовата инвазия на чужди сортове в страната ни води и до повишаване на изискванията към новите сортове. В бъдеще българската селекция, основаваща се единствено на класически методи, няма да издържи конкуренцията на чуждите сортове, обясни проф. Ганева. Според агронома местните популации и сортове са известни като “златен фонд на селекцията”.

Формирайки се под влияние на продължителен естествен или изкуствен отбор в една или друга местност, те много добре се приспособяват към неблагоприятните условия на даден район. Много от местните сортове се разглеждат като геноносители на устойчивост към патогени, на добри вкусови качества на плодовете и други стопански ценни признаци, разказа проф. Ганева.

Сред “модерните” сортове е Розово сърце, подходящ за отглеждане на ранно и средноранно производство. То е продукт на известния пловдивски сорт Момино сърце, преминал всички изпитания и притежава сертификат от октомври миналата година. Неузрелите плодове са със зелен пръстен, който почти изчезва в ботаническа зрелост, а узрелите са интензивно розови, сърцевидни, много едри със средната маса 300-550 g, многокамерни, без целулоза и с нежна кожица и текстура с типичния доматен аромат, отбеляза проф. Ганева.

Източник: www.blitz.bg