Радой Ралин: Търпението е незабележима форма на гниенето

0
2085

Истинското име на Радой Ралин е Димитър Стефанов Стоянов. Той е български поет, писател, дисидент и сатирик, роден на 23 април 1922 г. Умира на 21 юли 2004 г. на 81 годишна възраст. Има две деца – Кин и Стефан. Радой Ралин е вдъхновител на българския народ за свободата и ценности. Борис Христов казва за него, че е различен от другите, еднакви хора. Радой не се страхува да говори открито за живота, и то по време, когато е пълно с ограничения и личностите се потискат. Ралин отстоява своите възгледи до края на живота си и не прекланя глава, както правят много други творци по онова време. Присъствието му в обществения и културния живот на столицата е забележително. Неговите епиграми и вицове срещу управляващите го превръщат в уникална и изключителна личност. Въпреки това, той не е надменен и спокойно може да поговори с всеки, който го срещне на улицата.

Ралин е обичан от народа, но ненавиждан от властта. Той е честен и смел човек, който проявява нетърпимост към несправедливостта. Спечелва много приятели с гражданската си позиция, но също и много врагове. Писателят има различни псевдоними, между които са: Младен Волен, Раликор, Димитър Ралин, Радойа, Ралко.

Официално Димитър е роден в град Сливен. Неговият прадядо е Таньо войвода (близък приятел на Стефан Караджа и Васил Левски). Баща му се занимава с книги. Печатар е и притежава собствена книжарница „Модерно изкуство“. Майка му (Кина Стоянова) е много религиозна жена. След като завършва образованието си през 1941г, Димитър се записва в Софийския университет със специалност право. Там той чете леви стихотворения, което води до преследването му от полицията. Кръщават го с кодово име „Философът“. След време го преследва и Държавна сигурност, като го назовават с псевдонимите „Козела“ и „Злобния“.

Радой Ралин, заедно с Щ. Скубарев и Дучо Мундров, написва нелегалния бюлетин „Истина по антисъветската война“ през 1941 г. Това води до арестуването му през 1942г. През 1944г. той е участник в сливенския околийски комитет на отечествения фронт, отдел „Агитация и пропаганда“. Заради неразбирателство с другите участници и ръководството, решава да ги напусне и се записва като доброволец на фронта. Това води до неговото активно участие във Втората световна война в периода 1944-1945 г. През 1945 г. Ралин става редактор на списание „Славяни“. В периода 1946 г. – 1949 г. работи във вестник „Литературен фронт” като гладвен редактор. През 1947г. е бригадир в западната ни съседка Югославия. От 1952 г. е редактор на вестник „Стършел”. Той е един от основателите на Стършеловия сатиричен театър, който е създаден през 1953 г. От 1961 г. до 1963 г. се прехвърля във вестник „Литературни новини”, като в същия период работи и в Студията за игрални филми. От 1964г. до 1966г, Радой се прехвърля в Студията за хроникални и документални филми. Там той създава „Фокус” (поредица от документални филми). В средата на XX век джазът се счита за етерично изкуство в България. По това време (1965г.) Радой и неговите поддръжници основават формация „Джаз Фокус“. От 1967г. до 1968 г. той е редактор на изданието „Български писател”, от 1967 г. до 1987 г. е в Българска кинематография, след което работи във вестник „Литературен фронт” от 1987 г. до 1990г. Радой Ралин, заедно със сина си Кин Стоянов, издава вестник „Щастливец” през 1992 г., но неговото съществуване е твърде кратко. Писателят е награден с Националната литературна награда за сатира и хумор – Райко Алексиев, през 2003г.

Малко хора знаят, че Радой Ралин е бил осиновен. Неговите биологични родители са Христо Вълчанов и Радка Димитрова. Предполага се, че той не е роден на 22 април, както е записан, а на 23. Мястото на раждането е град Ямбол. Бебето е осиновено от Стефан Димитров (брат на майката), който живее в град Сливен. Той и жена му Екатерина не можели да имат деца, затова помолил сестра си да вземе нейното. Има слухове, че преди това е молел за същото нещо и по-голямата си сестра Жана. Когато е 12 годишен, Ралин чул леля си Рада да му казва докато е сънен, че е негова майка. Дотогава той я знаел като лелята от Ямбол, която им идвала често на гости. Момчето изпитало голям шок. Спряло да чете книги, започнало да скита по улицата, да псува и да пуши. Било отчаяно и не се интересувало от нищо, а родителите му не знаели какво да направят. Ралин прилича много на баща си Стефан. Макар и да не е негов биологичен родетие, той го възпитава като собствен син и до много голяма степен влияе на представите му за света. Стефан бил изключен от гимназията още като бил първокласник, заради лоши шеги и непослушание. Станал печатар и имал възможност да чете много. Радой също се възползвал от това, и двамата възприели новите идеи, които имали другите хора по света. Стефан присъства активно в обществения живот на град Сливен. Той е общителна личност, помага на хората и обича да говори с тях на всякакви теми. Не понася несправедливостта и знае почти всички закони наизуст. Втората майка на Ралин – Кина (Екатерина) е силно религиозна личност, осиротяла още като малка. Тя е нежна и добра жена, която учи бъдещия писател на молитви. Кара го да чете притчи и го насърчава да уважава християнските традиции. Дори не го пуска да излиза от двора, за да се предпази от лошото влияние на децата. Детството на твореца не е никак розово. Той се определя като много грозно дете с дълъг нос и щръкнали уши. Слаб и с ниско самочувствие. Страстта към четенето го кара да забрави за жестокия свят и то се превръща в негово основно занимание от сутрин до вечер.

Още от ранна възраст, Ралин има дарбата да говори увлекателно и да намира лесно приятели. Той има много разнообразни интереси, а мненията и думите му са много мъдри и смислени. За първи път авторът използва псевдоним в списание „Българска реч” през 1939г. Тогава той се подписва под стихотворението си „Моята любов”. Решава да използва друго име, защото по това време има друг автор от Бяла Слатина с подобно на неговото. Измисля прякора „Димитър Радин”, който идва от биологичната му майка Рада. Тогава коректорът на списанието допуска грешка и вместо Радин изписва Ралин. Оттогава Димитър решава да продължи с използването му. Първото име Радой също идва от майка му, защото то е мъжкото съответствие на Рада и Радка. В крайна сметка се получава много хубав и благозвучен псевдоним – Радой Ралин.

Ето някои крилати мисли на великия поет:

  • “Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!”
  • “Безсънието на гладния е най-честната телевизия.”
  • “Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.”
  • “Докато го надявам, надявам се…”
  • “Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…”
  • “Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…”
  • “Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.”
  • “Единствената безспорна истина са некролозите.”
  • “Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.”
  • “Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.”
  • “Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!”
  • “Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.”
  • “Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.”
  • “Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.”
  • “Педя човек — лакът брадва.”
  • “Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.”
  • “Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?”
  • “Приятелството е демокрация, но колко трае?”
  • “Проституирай според чергата си.”
  • “Революцията е една премиера. После спектакълът пада.”
  • “Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!…”
  • “След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?”
  • “Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат…”
  • “Спестяваната съвест се олихвява.”
  • “Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.”
  • “Търпението е незабележима форма на гниенето!”
  • “Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден.”
  • “Ела култ, че без тебе по-култ.”
  • “По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака.”

 

Източник: УЧИТЕЛИ

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР