Сецесион или силикон? Кой заличава културата ни и защо?

0
845
Колаж Чуждоземец снимка момче гледа склада след пожара, фотограф Anna Chernyaeva. Втора снимка разюздан нощен живот.

Наскоро четох коментар, какво ни интересуват някакви си изгорели складове в Пловдив, тухли или по-скоро точната дума беше “зидове”. Постройки обявени за паметници на културата. Сгради, които крият духа на времето и епохата, в която са строени. Показват размаха на тогавашните българи, мащабите пред които могат да се възхитят и най-богатите хора в света.
Виждали ли сте днес някоя компания да строи складовете си в стил сецесион* или Арт Нуво, Югендштил, Стило Флореал или пък някои от по-старите стилове в архитектурата, като готик, барок, рококо, класицизъм и т.н. Недейте да търсите , просто няма. Никой не иска да влага излишни пари в външостта на сградата, важното е тя да е функционална и евтина. Така мислят новобогаташите сега, много от тях офшорни милионери (хора, които правят пари без да плащат данъци). Тук и сега, е мисленето на мнозинството в момента. Такива са не само богатите ни хора, но и политиците, в повечето случаи тези две понятия са едно и също.

Ето как са мислили братята Евлоги и Христо Георгиеви, създателите на Софийския университет, една от най-красивите сгради в България в ренесаносов и бароков стил. Дело на френския архитект Анри Бреасон и арх. Йордан Миланов. Братята Георгиеви завещават по-голямата част от парите си на България.

2302AS

снимка: inlife.bg

Завещанието на Евлоги Георгиев
Отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:
на българската черква в Букурещ 20 000 лева.
“Да се поддържа училището “Кирил и Методий” – 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, “за да се издържат бедните, но прилежни студенти.”
На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград,
както и за приюта “Елена” и букурещкото управление на болниците.
Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.
На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
За универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстратиев Гешов.54543454_l

В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“. С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията”. За тази цел той дава 6 млн. лв. от цялото му състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа такова училище.

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ – СОФИЯ   снимка: obrazovanieto.bg

11146303_862536560451146_979815304152528419_n

k10

 

Ето и какво прави Димитър Кудоглу в Пловдив в името на България и българската нация.

“Подарява бащината си къща за училище. През Първата световна война открива в Пловдив 11 трапезарии
за нуждаещите се. Дава щедро лептата си на инвалиди, на старопиталища, на благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, на комисии и комитети, на църкви, манастири, на студенти, ученици, на бедни и болни. Изразходваните от него средства надхвърлят 3 милиона лева”. Венецът в неговата дарителска дейност е създадената на 1 декември 1926 г. фондация Дом на благотворителността и народното здраве “Димитър Петров Кудоглу”. “Дарението се състои от четириетажна масивна сграда в центъра на Пловдив, струваща 5 милиона лева и два тютюневи склада на ул. “Иван Вазов” на стойност 15 милиона лева, като наема от 800 000 лв. се внася ежегодно за издръжка на Дома”. Интересното е, че наред с медицинските отдели, в Дома е организирана и Библиотека.
Тя разполага с местна и чуждестранна литература и списания. Колкото до “Златната книга на благодетелите на дома”, в нея със златни букви е записан само Пловдивският окръжен съвет, който прави крупно дарение от 160 000 лв. По-късно към тази сума прибавя още 250 000 лв. Димитър Кудоглу е бил собственик и на най-красивият в стил сецесион тютюнев склад в града. Днес той може да се види точно на ъгъла на ул. “Кап. Андреев” и “Ив. Вазов” – опожарен.

220px-Andrey_Lyapchev

Тогавашният министър-председател Андрей Ляпчев благодари пред парламента на Димитър Кудоглу и казва за него: “Той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото, не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза”.
За филантропската си дейност Димитър Кудоглу е награден с орден за граждански заслуги.

„Съжалявам, че не съм Рокфелер* или Форд, за да облекча страданията на десетките бедни и злочести, които всекидневно късат сърцето ми със своите молби, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина“, споделил дарителят.

Тук е мястото да припомним, че много от богатите фамилии по света, се женят помежду си и дори между роднини, за да запазят богатсвата си. Докато Кудоглу, прави пари, за да ги раздеде за благото на народа към който принадлежи. За един по-добър и спреведлив свят.

kuduglu

k2

Пловдивчани приветстват благодетеля Кудоглу, излязъл на бакона на Дома на благотворителността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

137647327954476Складовете на Димитър Кудоглу в Пловдив някога са изглеждали така.

 

 

 

 

14100337_1048015091981096_4086375060375176730_n

Тютюневите складове на Димитър Кудоглу днес

 снимка: Anna Chernyaeva

14100521_10209168239676753_1832722862632280907_n

съвременни складове1skklad

Ето това са нашите предци, големи българи, които са работили с големи мащаби и с една вродена и дълбока любов към народа си. Днес е точно обратното, властимащите и богаташите ненавиждат избирателите и работниците си. Това ясно си личи по заплатите които дават, по мизерните 13895596_1121026104632735_810323858628222737_n

пенсии, по това че децата им учат в чужбина и не дават да се говори за тях. Хора които са недостъпни, заобиколени от гардове, возещи се в бронирани автомобили със затъмнени стъкла. Управляващи, които имат наглостта да обвиняват българите в чужбина за положението в страната, че не стоят в България за да им работят за смешните заплати.
Същите тези мерзавци разпродават всичко що има някаква стойност в България за смешни стотинки, а ние от тях очакваме култура.

Страх ме е не от министъра на културата...

Както казваше Радой Ралин “Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“. Всъщност на тях културата им пречи, защо им е на тях паметници, които да показват че някога е имало истински хора, които са вярвали в доброто и са мислили за народа. Точно обратното, тези паметници трябва да се  опожарят, разрушат, заличат. Могат да се благотворят единствено и само сегашните идоли и феодали.

14045934_1127894567279222_6958814617374044175_n

Не култура, не сецесион, не паметници които да те карат да мислиш и да си задаваш въпрсоси са на мода днес, а силикон, джънк фууд, чалга, бетон и алуминий. Не беше ли така и под турско робство, което заличи крепостите и църквите ни,смени архитектурата ни, събори паметниците ни, промени бита, културата и традициите ни, за да вярваме само и единствено в тях?

SONY DSC

*Сецесион (от немски: Sezession, „отцепване“) Стил в архитектурата и изкуството в периода 1880-1914. Възниква в условията на индустриализация на производството като реакция срещу историцизма и академичния традиционализъм. Открояват се 2 водещи тенденции (с динамични орнаментално-декоративни форми и със строги геометрични линии) на фона на различни национални варианти. Наричан сецесион в Австрия, ар нуво във Франция, модерн в Русия, модърн стайл във Великобритания, югендстил в Германия, стил либерти в Италия; в България – сецесион и модерн. Представители: А. ван де Велде, А. Гауди, Г. Климт, Ч. Макинтош, А. Муха, Й. Олбрих, В. Орта, Л. Тифани и др.

Източници: chitanka.info, ploshtadslaveikov.com, bg.wikipedia.org, desant.net, znam.bg

 

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР